Животът на 64-годишния Венко беше спасен от три хирургични екипа с робота Да Винчи

Венко е на 64 години, живее в Козлодуй, води активен начин на живот и не е имал сериозни здравословни проблеми. През март започва да изпитва леко затруднение при преглъщане на храна, но след като изпие чаша вода, неразположението отминава. Определя усещането като „топка в гърлото“. С времето оплакването се появява все по-често дори и при прием на течности.

„Къщата ни в Козлодуй е с голям двор. Над 10 години кося тревата. В един момент това натоварване започна да ме кара да се чувствам ужасно изтощен, беше много нетипично за мен. Получавах сърцебиене след като съм косил. Никога досега не ми се беше случвало.“, споделя Венко.

След няколко месеца 64-годишният мъж вече трудно преглъща храна. Започва да се храни с бульони, които също предизвикват дискомфорт. Посещава личния си лекар в града, но по думите му изследванията не сигнализират за здравословен проблем.

„През юни ми направи впечатление, че съм свалил над 20 килограма, без да съм спазвал режим или да съм променял начина си на живот. Като се има предвид, че проблемите с преглъщането се задълбочаваха и вече изобщо не можех да се храня нормално, започнах да чета в Интернет и реших, че е щитовидна жлеза. Беше ми трудно даже да си изпия лекарствата за кръвно, до такава степен не можех да преглъщам“, споделя пациентът.

Пациентът избира да се консултира с доц. Петко Карагьозов, началник на Отделение по интервенционална гастроентерология, тъй като съпругата на Венко, както и нейният баща, са се лекували при него.

Специалистът преглежда пациента и още по време на ехографското изследване забелязва образувание в горната част на стомаха – кардията. Поради тази причина на Венко е направен и скенер с контраст, на който се виждат два тумора – в кардията и в десния бъбрек. В неговия случай става въпрос за синхронни, едновременно протичащи онкологични заболявания, т.е. нито едно от образуванията не е метастаза в следствие от другото. Двата тумора са с първична локализация. След изследването доц. Карагьозов консултира пациента с проф. д-р Кирил Драганов, началник на Клиника по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия.

„От двете заболявания с по-голяма спешност беше операцията на хранопровода и стомаха, тъй като пациентът не можеше да преглъща, не се хранеше адекватно, а това води до развиване на тежки нарушения в кръвната картина (анемия), както и в съдържанието на протеините, витамините и в микроелементите. Това бавно и постепенно, но прогресивно влошава състоянието му. Установявайки и двете локации при този преглед, аз се обърнах към проф. Калоян Давидов, началник на Клиника по урология, защото така или иначе щеше да се наложи да бъдат отстранени и двата тумора –  на кардията и на бъбрека.“, сподели проф. Драганов.

Специалистите решават двете туморни образувания да бъдат премахнати на един етап и избират най-щадящия за пациента метод – минимално инвазивна роботизирана хирургия.

При тумори, които засягат долната част на хранопровода или входа на стомаха – кардията, винаги гръдни и коремни хирурзи работят в екип. Тъй като при тези операции се отстранява и част от хранопровода, което е над диафрагмата в гръдния кош и част от стомаха. От стомаха се оформя една голяма тръба, през естествено съществуващия отвор на диафрагмата и се свързва с хранопровода. Това е и причината тумори на долната част на хранопровода, тумори на границата между хранопровода и стомаха и тумори на горната част на стомаха винаги да се отстраняват от лицензиран за роботизирана хирургия екип от специалисти в двете области на медицината. 

Така се стига до решението пациентът да се подложи на операция с робот Да Винчи, извършена  от три хирургични екипа на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда – тези на проф. д-р Кирил Драганов, началник на Клиника по ЧЖПОХ, на доц. д-р Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия и на проф. д-р Калоян Давидов, началник на Клиника по урология. Пръв влиза екипът на проф. Давидов, който отстранява тумора в бъбрека, след това продължава екипът на проф. Драганов.

„Туморният процес при Венко беше разположен основно в кардията, но от нея се разпространяваше и в малка част от хранопровода и в стомашната кривина. Първоначално при нашата операция с робота, слагайки ръцете му, ние отстранихме частта от тумора, ангажираща кардията. Много е важно да бъдем прецизни в тази зона, Много е важно да бъдем прецизни в тази зона, защото по голямата кривина на стомаха има кръвоносни съдове, които са изключително важни и функцията им е да могат да хранят останаващата част на стомаха.“, споделя проф. Драганов.

След това продължава екипът на доц. Минчев, който премахва дисталната част на хранопровода и съединява здравата му част със здравата част от стомаха, т.е. изтегля го нагоре в гръдния кош.

„Операцията беше много дълга и тежка, продължи над 7 часа. Стомашният тумор в кардията просто беше огромен. Той е усещал топка в гърлото, а всъщност туморът е доста по-надолу. Нямаше никакви образувания на шията. “, разказва доц. Минчев.

Анестезиологът по време на тежката операция е д-р Иван Стоименов от Клиника по Анестезиология и интензивно лечение в лечебното заведение.

Седмица след операцията 64-годишният пациент се чувства добре. Вече се храни и приема течности без да изпитва дискомфорт. Предстои му превантивна химиотерапия след няколко месеца.

„Много съм доволен от лекарския екип. На 27 септември ставам на 65 години и благодарение на всички тези специалисти се надявам да празнувам още много години. В тази болница лекуваха бащата на жена ми, после и нея самата и така реших да дойда тук. Идвал съм на свиждания и съм виждал обстановката, специалистите, знам какъв беше резултатът. Не мисля, че на друго място има толкова добри специалисти. И изобщо не съм обмислял къде да се лекувам, веднага дойдох тук. Те се събраха, обсъдиха всички заедно и взеха най-доброто решение. Просто са един страхотен екип от най-добрите специалисти, невероятна колаборация. Много съм им благодарен. На първо място са добри диагностици, след това – велики в това, което правят.“, споделя Венко.