Гюлис е на 21 г., когато започва да получава световъртежи, да и прилошава и да припада за по няколко минути. Решава да посети невролог в Пловдив, където учи, за да разбере на какво се дължи симптоматиката ѝ. Специалистът ѝ казва, че вероятно става въпрос за паник атаки и предписва лекарства на жената.

„Не се повлиявах по никакъв начин от терапията и продължавах да преживявам същите кризи във времето. В последствие ме насочиха да потърся и кардиолог. По време на прегледа лекарят каза, че имам първа степен пролапс на митралната клапа. Въпреки това специалистът ми обясни, че не е възможно да получавам припадъци при подобна диагноза, но ми изписа лекарства. Обяснено ми беше и че след като започна терапията, ще е необходимо да приемам медикаментите цял живот.“, споделя Гюлис.

Приемът на лекарства повлиява състоянието ѝ, но само по отношение на припадъците.

„Продължаваше да ми е много лошо, отново получавах сърцебиене и се изморявах много бързо. Усещах и стягане в гърдите“, казва жената.

Гюлис посещава контролни прегледи всеки месец. В периода от около 4 години преминава през различни специалисти в града, в който учи, но симптомите ѝ не отминават.

„Така стигнахме до момент, в който ми казаха. Че съм добре и вече все пак мога да спра да пия лекарства. Около месец след прекратяване на приема им стягането в гърдите стана непрестанно, умората ми стана все по-силна и дори когато си стоях вкъщи не можех да правя абсолютно нищо. Отново посетих специалист, който ми предложи да се извърши електрофизиологична процедура. Заедно със семейството ми преценихме, че е по-добре да извършва подобно инвазивно изследване в София, за да съм по-спокойна.“, допълва Гюлис.

Жената избира да се довери на доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в АСК УМБАЛ Токуда и го посещава, заедно с медицинската си документация, събирана през последните 4 години. Гюлис преминава през стрес тест, редица изследвания, сред които и електрофизиологично изследване, извършено от д-р Даниел Марчов и д-р Денислав Бойчев, специалисти в Отделение по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в АСК УМБАЛ Токуда. Лекарите установяват, че заболяването е прогресирало.

В последствие на Гюлис се назначава ЯМР, с което проф. Галина Кирова, началник на Клиника по образна диагностика потвърждава диагнозата високостепенна митрална регургитация (връщане на кръв към лявото предсърдие, поради недостатъчност на бикуспидалната клапа).

След всички проведени изследвания доц. Гелев съобщава на Гюлис, че е необходимо да се пристъпи към операция, тъй като другите терапевтични методи за заболяването ѝ са изчерпани. Той я насочва към проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда.

„Истината е, че екипът на доц. Гелев положи много големи усилия, искаха да са сигурни, че е необходима операция и няма друг вариант за лечение, не искаха да прибързват. Когато вече знаехме, че ще се наложи хирургична интервенция проф. Николов ми обясни абсолютно всичко, много подробно. Той ми предложи вариант за минимално инвазивна хирургия, предвид факта, че съм само на 25 г. Обясни ми, че ще бъде направен разрез под дясната гърда, който е почти незабележим. Нямаше какво повече да мисля, защото за мен животът ми не можеше да продължава така.“, разказва Гюлис.

Заедно с проф. Николов в операцията влизат д-р Стефан Марков, специалист в Клиника по кардиохиргия, д-р Хасан Шараф и анестезиолог-реаниматорът д-р Георги Ангелов.

„Минимално инвазивната сърдечна хирургия позволява пациентите да се възстановят значително по-бързо и в някои от случаите ни дава по-добра видимост. Кръвозагубата за пациента е по-малък, както и травматизмът и болката след операцията. За съжаление тя не е приложима във всички случаи, но при Гюлис беше най-добрия избор, предвид възрастта и състоянието ѝ. През малък разрез в долната част на дясната гърда направихме митрална клапна пластика, което е златен стандарт при подобна диагноза.“, обясни проф. Николов.

Гюлис се възстановява бързо и днес вече води нормален начин на живот.

„Много съм благодарна за всичко на целия екип от кардиолози и кардиохируризи. До последно всички в болницата не искаха да прибързват с операцията и въпреки това се наложи да се извърши такава, но аз бях сигурна, спокойна, бях наясно какво ми предстои и имах пълно доверие в специалистите. Екипът на проф. Николов спаси моята клапа и всъщност те спасиха живота ми, върнаха ми го, защото той не можеше да продължава така. Днес, ако ми се случи нещо подобно, на мен или на мой близък, аз имам и ще имам отново пълно доверие на лекарите в УМБАЛ Токуда, защото те го спечелиха и оправдаха. Благодаря, за всичко, което направиха за мен.“, казва с вълнение Гюлис. 

Свързани лекари