Спасиха живота на 38-годишен мъж с тежко увреждане на сърцето

Георги е на 38 г. Води нормален начин на живот без оплаквания. Работи като фоторепортер, заснема документални филми, новини, репортажи, бил е по фронтови линии в Сирия, Украйна, Йемен и определя ежедневието си като натоварващо с голяма динамика. Преди едно от поредните си дълги пътувания решава да провери профилактично кръвните си показатели, а личната му лекарка му издава направление за преглед при кардиолог, тъй като до момента не е посещавал.

„По време на прегледа кардиоложката установи, че имам разширена аорта. Насочи ме към лечебно заведение, в което да се направи скенер, да ми поставят Холтер и да направят подробни изследвания. Казаха ми, че имам много сериозен проблем с аортата, въпреки че нямах никакви оплаквания. Уведомиха ме, че е добре да потърся помощ от кардиохирург и мой близък приятел ме насочи към специалист. Първо ми направиха коронарография, след което лекарят каза, че задължително трябва да се направи операция и че всъщност страдам от Синдром на Марфан, което не знаех. Обясни ми, че състоянието ми е „бомба със закъснител“ и трябва да се действа преди да се влоша.“, споделя Георги.

Специалистът предлага на 38-годишния мъж да се направи пластика на аортна клапа като най-добър вариант на лечение.

„Две седмици след операцията бях добре, всичко беше наред, имаше лек дискомфорт, но нямаше сериозни проблеми. След втория месец обаче започнах да вдигам много висок пулс. Притесних се и отидох в Спешно отделение на болницата, в която се бях оперирал. Тогава установиха, че освен аортната клапа, на която бяха направили пластика, вече и митралната клапа не е добре. Казаха ми, че трябва да се направят механични протези и на двете клапи.“, казва още Георги.

Въпреки плануваната дата за втора операция, мъжът се допитва до свои близки и проучва за възможности за лечение и в други болници. В този период състоянието му продължава да се влошава и започва да изпитва задух. Насочват го към проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда и неговия екип.

„Професорът каза, че състоянието ми не е добро и потвърди, че трябва да се направи протеза на двете клапи, да се подменят. Сподели и че операцията ще е трудна, но всичко ще бъде наред. След всички необходими изследвания планирахме операцията и ме приеха в болницата. Направиха ми коронарография и проф. Николов каза, че най-добрият вариант е да се поставят механични митрална и аортна клапа, предвид увредата им. Обясни ми, че ще трябва да приемам кръворазреждащи лекарства до живот, но беше категоричен, че това е най-устойчивият и добър вариант в моя случай.“, допълва Георги.

В операцията влизат проф. Николов, д-р Стефан Марков, д-р Мурат Зотев и анестезиолог-реаниматорът д-р Георги Ангелов.

„За нас първо правило е, ако е възможно, да се запази нативната клапа на пациента, чрез пластика. Нашият сърдечен център има значителен опит с клапно съхраняващата хирургия. По принцип клапно съхраняващата хирургия на бикуспидна аортна клапа не е уместна, защото при бикуспидия цялата геометрия на клапните платна е нарушена, в следствие на което резултатът от пластиката в дългосрочен план не е успешна. В случая на Георги поради нарушаване на геометрията на аортния и митралния пръстен, следоперативно се е получила и голяма митралната инсуфициенция, която с неуспешната пластика на аортната клапа, предизвиква остра сърдечна недостатъчност, предизвикваща неговата симптоматика. Това налагаше Георги да бъде опериран в много кратък период след първата операция, въпреки значително по-големия оперативен риск.“, обяснява проф. Николов.  

Един от най-големите страхове на Георги е болката, тъй като след първата операция изпитва силен дискомфорт. Поради тази причина специалистите от Отделение по интензивни грижи към Клиника по кардиохирургия полагат много големи усилия в посока на обезболяването. В АСК УМБАЛ Токуда има разработена Програма за мултимодална аналгезия, която се прилага по време и непосредствено след операцията, за да осигури комфорт и бързо възстановяване на пациентите.

„Единственият метод на лечение в случая на Георги беше да се реоперира и да се сменят аортната и митралната клапа с механични протези, тъй като той е много млад. Всичко мина успешно и Георги успя да се възстанови сравнително бързо.“, допълни проф. Николов.

Една година по-късно Георги се чувства много добре и дори казва, че вече е забравил голяма част от преживяното.

„Сега се проследявам редовно, посещавам кардиолог на всеки 6 месеца. След първата операция имах наистина много сериозни болки, но след втората бях много по-добре. Месец след операцията преподавах, учех, монтирах филми. Върнах се на основната си работа половин година по-късно и карах колело, снимах непрестанно, не съм имал никакъв дискомфорт. Започнах да тренирам със съобразена със състоянието ми програма. Всъщност, разбрах че страдам от Синдром на Марфан благодарение на цялата тази ситуация. Леля ми също е със сменена митрална клапа на 32-годишна възраст и също страда от този синдром. Оказа се, че и други членове на семейството ми живеят с тази диагноза, която се установи след моето диагностициране.“, споделя Георги.