Животът на 42-годишна жена с рядка диагноза беше спасен от екип сърдечни и съдови хирурзи
Анита е на 42 г. През май започва да усеща изтръпвания на половината от лицето, езика и лявата си ръка. Решава, че причината е преумора и мисли, че е настинала.
„Аз съм акушерка в столична болница и често стоя прегърбена дълго време, заради естеството на работата. Това ме наведе на мисълта, че най-вероятно е някакъв временен дискомфорт. Ходих на море, на масажи и все пак нищо не помагаше. Така реших да отида на невролог, той ме изпрати на ЯМР без контраст. Насочиха ме за хоспитализация, защото виждали някакви лезии и трябвало да се проследи и изследва състоянието, имаха съмнения и за множествена склероза.“, споделя Анита.
Жената решава да постъпи в Клиника по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Анита страда от хипертония от около 10 години, пие лекарства и се следи в друга голяма болница в столицата.
„Бяха минали няколко дни от приема ми в клиниката и започнах да изпитва ужасно силна болка в едната ръка, цялата стана бяла, а в последствие започна да посинява.“, спомня си жената.
Д-р Мария Чолакова, специалист в Клиника по неврология и медицина на съня веднага назначава консултация с кардиохирург и съдов хирург.
„Ние имаме ясно изградена система, че винаги, когато се случи такъв инцидент при по-млади хора и няма ясно обяснение каква е причината, се прави скенер на аортата, за да се изключат конкретни състояния. В нейния случай обаче образното изследване показа образувание на аортата, което се е разкъсало и е предизвикало тромбоза в ръката на жената.“, казва д-р Георги Василев, специалист в Клиника по кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
В спешната операция на Анита се включват д-р Василев, заедно с д-р Мурат Зотев, кардиохирург, д-р Иво Кавалджиев, съдов хирург и началника на Отделение по интензивни грижи към Клиника по кардиохирургия – д-р Мирослав Чорбаджйски.
„Операцията е сложна и е добре, че всеки от нас се е сблъсквал с тази патология, въпреки че тя е изключително рядка в световен мащаб. В рамките на 13 минути поставихме пациентката в клинична смърт и я изстудихме до 26 градуса. Това се прави с цел циркулаторен арест, спиране на кръвотока в цялото тяло (главата, сърцето и т.н.). Извадихме тромба в областта на аортата, след което д-р Кавалджиев направи тромбектомия на ръката.“, споделя д-р Василев.
Хирургичната интервенция продължава над 6 часа и не само завършва успешно, но още на следващия ден Анита е добре и може да се обслужва напълно самостоятелно.
„От тромбозата изхвърчат малки тромбчета, които могат да запушат съд, снабдяващ с кръв някой от органите. В случая на Анита са се получили няколко микроинсулта. Всяко запушване може да бъде фатално, особено ако е в областта на главата на жената. В нашата болница сме имали около 12 подобни случая и благодарение на мултидисциплинарността успяваме да реагираме много бързо, да знаем какво трябва да проверим и изключим.“, допълва д-р Василев.
След случилото се Анита не просто е благодарна на всички специалисти, спасили живота ѝ, но и осъзнава, че се е забавила с посещението при лекар и е подценила състоянието си.
“Всичко стана много бързо просто, аз идвам за едно, вкарват ме за друго. Беше много страшно. Добре, че се сетиха и си го имат заложено – направиха скенера и видяха. Шансът да бъде фатално е огромен. Ако се беше откъснало едно парченце докато си говорим и запуши фатално, можеше да си отида. Имах симптоми от май месец, но ги подцених. Мислех си, че е от работата просто и че съм много натоварена и уморена. Просто имах огромен късмет да попадна тук. Да го хванат, да има екипи, да ме вкарат веднага. Никой на моите години не мисли за такава тежка диагноза. Аз приемах кръвно налягане 160 за нормално, а е трябвало просто да потърся друг кардиолог. Добре, че дойдох тук. Много сме благодарни аз и съпругът ми на д-р Василев, наистина. Страхотен лекар! Страхотен екип! Много кадърни хора са тези лекари и ми спасиха живота!”, споделя с усмивка Анита.
Днес жената е сигурна, че трябва да оцени случилото се, да обърне внимание на здравето си. Оценява и времето, което ще може да прекара с децата си, докато се възстанови напълно.