Павел е на 40 г. В края на миналата година започва да повръща кръв, което го отвежда при гастроентеролог в Габрово. Преминава през гастроскопия, след което специалистът му казва, че има варици (разширени вени) на хранопровода, но няма необходимост от лечение, а само от диета.

„Минаха два месец и всичко беше наред, не съм имал повече проблеми. Тъкмо, когато се бях успокоил, обаче, отново получих такава криза. Проучих лекари и реших да посетя специалист в Плевен. Показах му кръвните изследвания, които ми бяха направили в Габрово. Той веднага каза, че има проблем и с показатели за черния дроб. Сподели ми, че много бързо трябва да се вземат мерки, че състоянието ми е много сериозно и ми каза, че специалистът, който може да ми помогне е проф. Петко Карагьозов, началник на Клиниката по гастроентерология в Токуда.“, разказва Павел.

Мъжът постъпва в АСК УМБАЛ Токуда, преминава през всички необходими образни изследвания, след което проф. Карагьозов и екипът му, чрез ендоскопски техники, извършват връзково легиране и назначават консервативна терапия.

Освен вариците, пациентът има и хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб и слезката).

„Всичко беше наред и лечението на вариците беше успешно. След месец ми направиха контролно образно изследване – ЯМР. Казаха ми, че всичко с този проблем е наред и че разчитането ще излезе на следващия или по-следващия ден. Прибрах се и получих обаждане от д-р Инна Добрева от Клиниката по гастроентерология. Тя ми каза, че състоянието ми е овладяно, но се вижда някакво образувание на десния бъбрек, което ги притеснява.“, казва още Павел.

Така д-р Добрева насочва мъжа за консултация при д-р Адриан Попов, началник на Отделение по урология.

„Отидох при него, обясни ми всичко, изключително спокойно и подробно. Каза че туморът е открит в ранен етап, което е добре. И назначихме дата за операцията, като избрахме да бъде роботизирана. Д-р Попов ми обясни, че разположението на самия тумор е по-особено. Каза, че черният дроб е уголемен, което трябва да се съобрази при операцията.“, допълва Павел.

Д-р Попов решава да извърши роботизирана органсъхраняваща операция чрез ретроперитонеален достъп.  

„В масовия случай, когато извършваме робот-асистирана хирургия с цел запазване на бъбрека, ние използваме трансперитонеален достъп (през корема). В случаите, в които се налага прилагането на другия достъп – ретроперитонеален, ние достигаме бъбрека през гърба (зад коремната кухина). Там няма естествено пространство - всички тъкани и органи са долепени едни до други (аортата, долната празна вена, бъбреците, надбъбреците, част от задстомашната жлеза и от доуденума),  без никакво пространство помежду им. Това условие усложнява значимо работата ни и прави операцията технически по-трудна.“, обяснява д-р Попов.

В случая на Павел ретроперитонеалният достъп е по-добрият избор и поради разположението на тумора, който се намира изцяло по задната повърхност на бъбрека, което го прави много по-лесно достъпен при използването на конкретния достъп.

„Друг важен момент е разположението на бъбречните съдове. По време на операцията ние трябва да клампираме бъбречната артерия, тъй като притокът на кръв към органа достига чрез нея. При конвенционалния - трансперитонеален достъп (през корема), ние трябва да екартираме (отместим) бъбречната вена, за да достигнем до артерията. Когато проникнем през ретроперитонеума, тогава артерията се намира много по-близо, а вената остава зад нея.“, казва още д-р Попов.

Освен тези две съображения, в случая на Павел от изключително значение е и наличието на хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб и слезката).

„Когато извършваме роботизирана хирургия чрез традиционния трансперитонеален достъп (през корема) се налага да екартираме (отместим) червата, черния дроб или слезката, тъй като те залягат върху бъбрека. Поради състоянието на пациента, да имаме досег с изброените органи е много рисково. Именно поради всички тези причини избрахме по-трудния технически достъп, но със значими ползи за пациента.“, допълни д-р Попов.

Както в почти всички случаи при установен рак на бъбрека в ранен стадий – пациентът не е имал никакви оплаквания и симптоми от онкологичното си заболяване. Именно в този етап възможностите за роботизирана органсъхраняваща хирургия са най-големи и крайният резултат е пълно излекуване.  Павел няма да се подлага на химиотерапия и ще проследява състоянието си.

Благодарение не бързото си възстановяване след роботизираната операция със системата Da Vinci Xi, той не просто е излекуван, но и успява да отиде на абитуриентския бал на своето дете.

„Истината е, че планирайки операцията не бях изчислил, че около този период е и бала на детето ми. Много съм щастлив, че ще мога да отида. Също така, че избрах да бъде опериран с робота Da Vinci, защото аз бях на крака на следващия ден, възстанових се изключително бързо. Много по-сигурно е. Аз изобщо не обичам да стоя на едно място, така че и това беше предимство, че можех да се раздвижвам. Много съм впечатлен от д-р Попов и от екипа в клиниката. Те работят от сутрин до вечер, непрестанно са в операции, но всеки ден минават да видят как сме – сутрин и вечер. Подхождат с много голямо внимание към всеки от пациентите. Сега се чувствам много добре и ми предстои щастлив повод.“, споделя с усмивка Павел.

Мъжът допълни, че никога не е подозирал, че може да има проблем с бъбрека без да изпитва болка или да има симптоми, свързани с него. Въпреки всичко преживяно, обаче, Павел е щастлив, че заболяването е открито навреме и вече е добре.