Велик е на 80 г. и живее в близост до Петрич. Преди няколко години преживява инфаркт, но след като се възстановява, продължава да води нормален начин на живот. В последните дни на ноември миналата година синът и дъщеря му забелязват, че нещо не е наред.

„Първо ни сподели, че му е много лошо и след това забелязахме, че кръвното му налягане е много високо. Закарахме го в Спешна помощ. През това време ни сподели, че много го боли десният крак. Лекарят там каза, че имал артрит и затова изпитва болка и му пръсна спрей под езика за високото кръвно налягане. След това ни прикани да се прибираме, сякаш всичко е наред, каза, че нищо му няма. В рамките на няколко часа баща ми вече не можеше да движи десния си крак и отново потърсихме медицинска помощ – обърнахме се към невролог, който живее в селото и преглежда в Сандански.“, споделя синът на Велик.

Семейството му се притеснява да не е получил инсулт и откарват мъжа по спешност при специалиста.

„Кракът му беше леден и бял. Докторът му направи изследване на съдовете и каза, че има много масивно запушване и кракът е сериозно засегнат. Бързо ни насочи към Спешното отделение в Сандански, където извикаха специалист по кардиология и той каза, че веднага трябва да приемат баща ми в съдова хирургия и че е над 98% е сигурно, че ще се наложи ампутация на крайника. Звъняха на няколко места и всички отказваха да го приемат. Единствено в болница Токуда, след бързата реакция на проф. Васил Червенков, моментално се съгласиха и тръгнахме веднага към София.“, допълва синът на Велик.

Пациентът е докаран в АСК УМБАЛ Токуда, където преминава през скенер-ангиография и лабораторни изследвания. Веднага е посрещнат от д-р Борис Илчев от Клиника по съдова хирургия.

„Лекарите ни показаха образа от скенера и на него не се виждаха абсолютно никакви съдове в долната част на крака. Въпреки това ни казаха, че ще направят всичко възможно да го спасят, дори ако има 1% шанс. Веднага го приеха и много бързо го вкараха в операционната.“, казва синът на пациента.

Операцията извършва д-р Александър Даскалов, специалист в Клиника по съдова хирургия, заедно с д-р Илчев , а анестезиолог е д-р Полина Тонинска.

„Велик имаше аневризма (патологично разширение на кръвоносен съд, вследствие отслабване на съдовата стена) в областта зад коляното. Тя се е образувала преди много време и до този момент е пулсирала, „хранела“ съдовете около себе си. При аневризмите има постоянно отлагане на тромботични маси по стените им. При откъсването на части от тях се стига до внезапно запушване на подлежащите съдове. Това емболизиране (запушване/блокиране на съдовете) постепенно изчерпва функциите на периферните съдове, а при Велик се беше запушила внезапно и последната хранеща крака артерия. В неговия случай бяхме извършили предварително образно изследване (скенер-ангиография), на което не се контрастираше нито един съд под коляното, годен за поемане на кръвотока от потенциален байпас. Когато функцията на тези артерии е изчерпана, поради аневризмата, дори да намерим някакъв участък от артерия, където би могло да се направи анастомоза (съединение/зашиване между два кръвоносни съда), ако зашием байпаса там и няма отток, той също ще се запуши, защото кръвотока в него ще бъде твърде бавен.“, споделя д-р Даскалов.

В случая на Велик не е била налична нито една артерия, годна за поемане на кръвотока на планирания байпас.

„Това са хроничните усложнения на аневризмата. В последствие, при него се е получило и друго усложнение – остра тромбоза. Когато се изчерпа капацитетът на периферните съдове и артериите се задръстят,  кръвта движеща се през тази голяма аневризма, трябва да се оттича някъде. В един момент притокът на кръв става изключително малък и се стига до остра тромбоза (запушване). Кракът изпада в много тежка исхемия (кислородна недостатъчност в тъканите, развила се поради запушване на кръвоносен съд). Велик дойде на ръба, с почти дефинитивна исхемия на крака - не можеше да го движи, липсваше усет и изпитваше постоянна болка. Изглеждаше невъзможно да спасим крайника. Обикновено, когато има подобно образно изследване, масово се извършва ампутация на крайника.“, допълва д-р Даскалов.

Въпреки това, специалистът решава да търси варианти за спасяване на крака.

„Ние направихме това, което трябва, а то е да опитаме всячески да го спасим. Отворихме артериите, като първо се насочихме към тази (а.перонеа), която работи най-дълго време в подобни ситуации и винаги е „последен шанс“ за спасяването на крайника. Решихме да проверим състоянието ѝ чрез хепаринизиран серум. За съжаление при него тя беше изцяло увредена. Поемаше течност при инжектиране със спринцовка, но не връщаше никаква кръв, което обикновено е белег за липса на циркулация и колатерали (странични пътища). Извършихме селективна ангиография през перонеалната артерия и видяхме, че се контрастира по колатерален път почти на нивото на глезена.“, казва още д-р Даскалов.

Екипът от съдови хирурзи решава да направи байпас, взимайки вена от същия крак, който е с дължина около 60 см. и започва от ингвиналната гънка, а краят му е към стъпалото на крайника.

„Веднага след операцията кракът му беше топъл и вече мърдаше части от него, стъпваше, правейки малки крачки. Не съм очаквал, че е възможно да има такъв невероятен екип от специалисти. Целият персонал в клиниката е толкова внимателен, спокоен и никога не направиха проблем за нищо, винаги ни помагаха. Кракът му е бил без кръвоток близо 20 часа и въпреки това те успяха да го спасят. Много сме благодарни не само, че единствени те се съгласиха да се заемат със случая, но и че го спасиха. Тук наистина лекарите, сестрите, дори санитарите са невероятни, толкова човечни и внимателни към всеки пациент. Личи си, че всички са много опитни. Обикновено има пренебрежение към възрастните хора, но към него никога не видяхме такова, много сплотен екип. Рядко можеш да видиш такъв колектив. Знаем, че е на години, но за нас всеки миг с него е важен, ценен и тези хора ни спасиха, дадоха ни още много време с него.“, споделя синът на Велик.

Д-р Илчев проследява състоянието на мъжа и то се подобрява постепенно с всеки следващ ден, като вече успява и да ходи самостоятелно.

„Имаше една лека подутина на крака от много време преди този инцидент, но ние изобщо не сме знаели какво е това. Той е самостоятелен човек и никога не се е оплаквал от болки или някакви други симптоми. След това, което ни казаха в Сандански, ние бяхме сигурни, че ще му ампутират крака и бяхме отчаяни, защото никой не искаше да се заеме и всички отказваха да го приемат. Явно когато чуят и на колко години е - това ги отказва, но за нас, като негови деца, той е родител и мисълта, че го губиш, а никой не иска да му помогне, е ужасяваща. Цял живот ще сме благодарни за това, което направиха за него, те просто го спасиха и направиха всичко по силите си.“, допълва синът на Велик.