Кардиохирурзи спасиха живота на 35-годишен мъж с дисекация на аортата и екстремно затлъстяване

 Александър е на 35 години, тежи 176 кг. и е висок 180 см. По време на пандемията се разболява от COVID. Посещава лекар, но състоянието му се влошава и развива двустранна бронхопневмония, за която е на медикаментозна терапия над 30 дни. Впоследствие усеща затруднение в дишането си и задух по време на леки физически натоварвания. Лекарите, които посещава му казват, че се наблюдава подобрение в състоянието му и белите дробове започват да се „изчистват“.

„Една вечер, станах, за да взема нещо и усетих рязко прерязване от гърдите, усещах го чак до бъбреците. Не му отдадох голямо значение, защото реших, че съм се схванал или съм засегнал някакъв нерв и ще отмине“, споделя Александър.

На следващия ден мъжът продължава да се чувства зле. В рамките на два дни състоянието му се влошава драстично – не може да си поеме въздух и изпитва непрестанна отпадналост. Посещава личната си лекарка, която веднага вика линейка.

„Откараха ме в една болница, там ме прегледаха кардиолози. Белият ми дроб беше пълен с вода, мислеха че е белодробен проблем. Искаха да ме изписват от болницата и казаха, че ще се оправя, но друг кардиолог ми каза, че вижда някакво петно и нещата никак не са добре“, разказва Александър.

Мъжът е транспортиран по спешност в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Д-р Ивайла Желева от Клиника по кардиология в лечебното заведение, приема пациента и се установява, че Александър е с дисекация на аортата и е нужна животоспасяваща кардиохирургична операция.

Аортата е най-големият артериален съд, който излиза от лявата камера на сърцето. Стената на аортата е изградена от три слоя: вътрешен (интима), среден (медия) и външен (адвентиция). Аортната дисекация представлява разкъсване на интимата на аортата, при което навлиза кръв в аортната стена и се формира хематом, който разслоява интимата от медията на аортата. Ако бъдат разкъсани и трите слоя на аортната стена, пациентът умира в рамките на минути.

В случая на Александър разкъсани са два от слоевете на аортата – вътрешният и средният, което предизвиква огромен риск, тъй като външният слой на аортата е и най-тънкият от трите. Според специалистите, ако това състояние не бъде лекувано в рамките на 48 часа, рискът за фатален изход е много голям.

Операцията на пациенти със сериозно наднормено тегло е изключително трудна технически. След кардиохирургична операция такива пациенти се екстубират много трудно.

„Поради големия обем на корема и повишеното абдоминално налягане диафрагмата се притиска , когато пациентите лежат по гръб, това затруднява дихателните екскурзии на белите дробове  . Отделно тези пациенти са много трудни за водене на анестезия, те поемат огромни количества лекарства. Аз бях на степенка по време на операцията, за да мога да работя.“, споделя д-р Ивилин Тодоров, специалист в Клиника по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. 

Машината за екстракорпорално кръвообращение, която замества функцията на сърцето и белия дроб по време на операцията, работи с оксигенатор, който обогатява кръвта с кислород. Кръвният поток преминава през оксигенатора, който замества функцията на белия дроб, след което връща кръвта обратно в аортата. Преди началото на хирургичната интервенция специалистите изчисляват сърдечния дебит (литри кръв за минута, които изпомпва сърцето на пациента), тъй като той е различен при всеки един човек.

„За да работи адекватно машината, изчисляваме сърдечния дебит на пациента. Това се пресмята персонално за всеки пациент.  Формулата за изчисляване е спрямо ръста и теглото на пациента, определя се телесната площ, и оттам се определя сърдечния дебит. Така задаваме параметри на машината за да поддържа дебит какъвто би имал сърцето на конкретния пациент. Това е изключително важно, за да осигурим по време на операцията  адекватен подвоз на кислород към тъканите , спрямо нуждите на пациента.“, обяснява д-р Тодоров.

Оксигенаторите през които преминава кръвта  е имат определен максимален дебит, на който могат да работят- това се определя от фирмите производители.

„При Александър изчисленият дебит беше по-голям от нормите. Наложи се да направим нещо, което се случва много рядко. Има едва няколко публикации в световната литература. Едновременно използвахме два оксигенатора, свързани успоредно. Кръвният поток идваше в резервоара и след това вместо през един оксигенатор, минаваше през два, след което кръвта се събира в една линия и се връща в аортата. Тъй като в случая аортата на пациента беше разкъсана, трябваше да върнем кръвта през феморалните артерии. Достъпът до феморалните артерии, при Александър, се намираше под една педя мазнини, от кожата до артерията, а самите артерии бяха много малки и се наложи да се канюлират едновременно и двете феморални артерии.“, допълни д-р Тодоров.

Екипът от кардиохирурзи - д-р Тодоров, д-р Севделин Куцаров и д-р Мурат Зотев, заедно с анестезиолозите от Отделение по интензивно лечение в Клиника по кардиохирургия - д-р Мирослав Чорбаджийски и д-р Катя Гандева, извършва изключително тежка операция - смяна на аортен корен. Въпреки голямото предизвикателство за специалистите, изходът от операцията е добър и животът на пациента е спасен.

„Още с приемането ми в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда ми бяха направени всички нужни изследвания. Няколко екипа се ангажираха веднага със случая ми. Възстановяването ми не беше трудно, а професионалното и човешко отношение, което получих от лекарите беше невероятно. Истината е, че имам вина за случилото се, тъй като пиех хапчета за кръвно, но не бях ходил на кардиолог от много време, изобщо не се проследявах. Благодарение на специалистите в Клиника по кардиохирургия днес съм жив“, казва Александър.

А след операцията пациентът започва да се проследява редовно при д-р Мария Недкова, специалист по кардиология в Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда.