62-годишен мъж с голяма аневризма на коремната аорта беше спасен от съдови хирурзи

Емил е на 62 г. Преди две години преживява инфаркт, след което редовно проследява здравословното си състояние и няма установени проблеми. Решава да посети уролога си за профилактичен преглед и му споделя, че е получил бъбречна криза наскоро.

„След като ме прегледа с ехограф, ми каза, че е добре да направим скенер на корема. Когато видя резултата ми сподели, че има проблем, но не е в неговите компетенции. Изпрати ме при свой колега – съдов хирург, който ми обясни, че трябва да бъда опериран, но задължително трябва да избера многопрофилна болница, поради състоянието ми, както и заради преживяния инфаркт преди две години. Лекарят каза, че той не може да се заеме с подобен случай, защото е сложен. След това няколко болници ми отказаха да бъда приет.“, разказва Емил.

След проучване мъжът решава да се довери на специалистите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и отива на преглед при проф. д-р Васил Червенков, началник на Клиника по съдова хирургия в болницата.

 „Освен всичко, имам много близки хора, които са били пациенти в болницата, конкретно със сърдечносъдови проблеми и то много сериозни. Всички ме посъветваха да избера Токуда. Професорът беше много изчерпателен, каза че аневризмата е голяма, около 5-6 см. По време на прегледа ме попита и дали се уморявам, когато вървя. Споделих му, че ми се налага да спирам да почивам, когато направя около стотина крачки и хем ме боли, хем нямам сили в левия крак. И така, доверих им се за операцията и днес съм много доволен, че го направих“, казва още Емил.

Мъжът е с аневризма на коремната аорта. Тя представлява „раздуване“ на аортата, поради което стената ѝ се дегенерира (уврежда) от налягането.

„Аневризмата нараства с времето, в някои случаи процесът се случва бързо, в други е по-бавен. Счита се, че когато диаметърът на абдоминалната аневризма е по-голям от 5 см., какъвто е случаят на Емил, има съществен риск да направи руптура (да се спука). В тези случаи, в едни от най-развитите страни, се бележи над 50% смъртност, което е много голям риск за живота на пациента. Аортната аневризма е безсимптомно заболяване, което протича без оплаквания, но същевременно е с много висок риск за живота на пациентите и би могло да доведе до руптура на аневризмата във всеки един момент.“, обяснява д-р Иво Кавалджиев, специалист в Клиника по съдова хирургия в АСК УМБАЛ Токуда.

Лечението на абдоминалната аневризма е хирургично и радикално – резекция (отстраняване) на аневризмата - заместването ѝ със синтетична съдова протеза или укрепване на увредената стена отвътре чрез поставяне на стент-графт. Модерното ендоваскуларно (минимално инвазивно) лечение се прилага все повече в последните години, но за съжаление прилагането му е невъзможно в случая на Емил поради анатомична несъвместимост.  Със случая се заема д-р Кавалджиев, в екип с д-р Любомир Петков и д-р Илчев, както и началника на Клиника по анестезиология и интензивно лечение – проф. Николай Младенов.

„В нашата клиника над 80% от случаите на абдоминална аневризма се лекуват ендоваскуларно. Поставяме стент-графт, който трябва да прилепне много добре, така че налягането от кръвния поток да не влияе върху увредената стена. Самият стент „ляга“ в здравата част от аортата и кръвта преминава само и единствено чрез него, не влиза в сака на аневризмата на увредения съд. Така предпазваме пациента от руптура. За да се случи това обаче е необходимо да имам дълъг здрав участък за стент-графта. Най-често абдоминалната аневризма се развива под бъбречните артерии. Шийка на аневризмата наричаме разстоянието от бъбречните артерии до увредения съд. В общия случай, при над 90% от пациентите, този участък е достатъчно дълъг и това ни позволява да поставим стент-графт, който да „легне“ добре, да се фиксира и да изолира изцяло аневризмата. За съжаление в случая на Емил, ние нямахме такъв участък, практически шийката на аневризмата не съществуваше, което прави случая анатомично сложен. Поради тази причина консултантите, които изработват самия стент казаха, че случаят не е подходящ за ендоваскуларно лечение. Това наложи да направим отворена операция, която също е предизвикателство без наличието на шийка на аневризмата, тъй като анастомозата (зашиването между кръвоносните съдове) се прави непосредствено под бъбречните артерии, които е важно да запази функциониращи“, допълни д-р Кавалджиев.  

Случаят на Емил се усложнява значително поради допълнителен проблем – сериозно стеснение на лявата външна илиачна артерия.

„Тя беше почти запушена. Ние прескочихме стеснението с протезата, закачайки я надолу по крака в здравата част. Така кръвта вече тече към левия крак безпрепятствено. Успяхме да преодолеем и двата проблема. Случат на Емил беше с много висок риск, не само за живота му, но и от тежки и сериозни усложнения. Въпреки това успяхме да го разрешим без възникване на такива. По принцип плановата операция на абдоминална аортна аневризма е с висока смъртност, от 3-5% в развитите страни, а в неговия случай имаме утежняващи фактори. Пациентите с това заболяване страдат от атеросклероза (образувани плаки в съдовете) и обикновено имат проблеми не само в абдоминалната аорта. Няма как тя да е засегната, а човекът да е напълно здрав. Говорим за полиморбидни пациенти (с множество заболявания), а в случая имаме и преживян инфаркт от Емил. Работихме в колаборация с колегите от Клиниката по кардиология, които направиха коронарография преди операцията. Причината е, че по време на този вид хирургия сърцето е по-натоварено и рискът от интраоперативен инфаркт е по-голям, особено в случая на Емил.“, казва още д-р Кавалджиев.

Разширена аорта се установява при ехографско изследване. Детайлите и подробното морфологично уточняване се извършват чрез компютър-томографско изследване (скенер) с контраст. Най-често пациентите разбират за наличието ѝ когато се стигне до руптура на аневризмата, като в голяма част от тези случаи изходът е фатален.

„В случая на Емил и не само, имаме много добър резултат, който е възможен благодарение на работата ни във високоспециализирана многопрофилна болница. Резултатът не е само благодарение на експертизата на нас като хирурзи, но и на колегите кардиолози, на добрата реанимация, анестезия, образна диагностика и т.н.“, споделя специалистът. 

Емил се възстановява много добре след операцията.

„Д-р Кавалджиев много ми се радваше, проверяваше ме непрестанно, той и целият екип. Бяха доволни от резултата, защото случаят е сложен, не случайно не искаха да се заемат с него другаде. Говорих си с приятели и те казаха, че имам късмет, че съм попаднала на такова място и въпреки че операцията е отворена аз съм изключително щастлив, че се доверих именно на този екип.“, казва с усмивка Емил.