Животът на 65 г. мъж с огромна руптурирала аневризма на вътрешната илиачна артерия бе спасен от съдови хирурзи

 Джават е на 65 г. В началото на февруари започва да изпитва затруднение да уринира, което е последвано от силни болки в корема. Посещава спешно отделение в гр. Гоце Делчев, където му е поставен катетър и е направен скенер. Специалистите установяват две аневризми с много големи размери в илиачните артерии (намиращи се в малкия таз) и насочват пациента към Клиника по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, поради спецификата и сложността на случая.

„Потърсих лекар веднага щом започнах да изпитвам силна болка. Преди това не съм усещал абсолютно никакви симптоми, не съм имал проблеми. Всичко започна непосредствено след като установих, че не мога да уринирам.“, разказва Джават.

Пациентът веднага изпълнява препоръката на лекарите в Гоце Делчев и се насочва към Спешното отделение на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Д-р Николай Вълчев, специалист в Клиника по съдова хирургия в лечебното заведение установява, че аневризмата на илиачната артерия е с руптура (спукване), което налага пациентът да бъде опериран спешно.

Аневризмите на вътрешните илиачни артерии са редки състояния, честотата им достига до 0,03% от общата популация. Най-често пациентите с това заболяване нямат симптоматика и се диагностицират по време на ехографско изследване или скенер по друг повод, тоест като случайна находка“. В по-голямата част от случаите обаче при настъпване на руптура, резултатът за пациентите в фатален и те не успяват да бъдат спасени.

Смъртността при отворена хирургия на пациенти с тази диагноза достига 11% при планова операция и над 50% при такава по спешност. Тези резултати доведеждат до масовото навлизане на ендоваскуларните (минимално инвазивни) процедури при лечението на пациенти с предизвикателни (много големи) аневризми на вътрешните илиачни артерии.

Именно поради тази причина екипът от специалисти в Клиника по съдова хирургия – проф. Васил Червенков, началник на клиниката, д-р Николай Вълчев, съдов хирург и д-р Александър Даскалов, съдов хирург, взимат решение да се извърши ендоваскуларна операция в спешен порядък.

„Това заболяване е рядко и то се развива с години – бавно и постепенно, но пациентите не знаят за него, поради липсата на симптоматика. При Джават симптоматика се появява поради притискането на пикочния мехур, което е довело до спиране на уринирането и съответно до силни болки, поради задържаната урина. За нас избора на подхода към пациента беше лесен, поради факта, че в нашата практика често се срещаме с пациенти с подобни редки патологии. Състоянието беше спешно поради наличие на руптурата (спукването) на тази много голяма аневризма. Ако се спука подобна аневризма няма почти никакъв шанс да спасим пациента. В случая на Джават имаше „спукване“, но кървенето се беше ограничило и той беше стабилен.“, разказва д-р Вълчев.

Д-р Вълчев и д-р Даскалов влизат в операцията, заедно с анестезиолога д-р Полина Тонинска. Специалистите поставят покрит стент в дясната илиачна артерия, където се намира по-голямата аневризма.

„Изолирахме кървенето и по този начин овладяхме ситуацията, но се оказа, че уретралният катетър, който колегите са поставили в Гоце Делчев, преди пациентът да дойде при нас, не е на правилното място – в пикочния мехур, а се намира в простатата. Поради тази причина извикахме колегите от Клиника по урология още по време на операцията.“, допълни д-р Вълчев.

Д-р Адриан Попов, началник на Отделението по урология и д-р Димитър Златанов въвеждат водач в десния уретер, по който поставят стент.

„Целта на стента е да поддържа канала отворен, въпреки притискането отвън, така че дренажът на урината от десния бъбрек да се възстанови. Поставихме и катетър, за да може урината на пациента да излиза от пикочния мехур, тъй като аневризмата притиска едновременно и пикочния мехур и уретера на десния бъбрек, с което причинява тяхното запушване.“, обясни д-р Попов.

Джават е изписан в добро общо състояние и без симптоматика.

„След месец отново го приехме, за да импантираме стентграфт в лявата илиачна артерия, където беше втората (по-малката) аневризма. Направихме операциите на две серии, тъй като тези клони от дясната илиачна артерия (първата оперирана) кръвоснабдяват малък таз, черва, пикочен мехур и тн. Ние трябваше да дадем време да се възстанови адекватното кръвоснабдяване в малкия таз след първата интервенция. В противен случай рискувахме здравето на пациента, поради декомпенсация. Фактически, поставяйки стентовете ние запушваме множество малки клончета, изхождащи от засегнатия участък.“, каза д-р Вълчев.

След двете операции Джават се разхожда сам, без никакви оплаквания и споделя, че се чувства много добре.

„Сега съм добре, болките ги няма и целия дискомфорт го няма. Просто всичко мина много добре, много съм благодарен, въпреки голямата опасност, за която всички лекари ме информираха и аз знаех за нея.“, казва той.

Аневризмлният сак (джоб) все още не е изчезнал, но се очаква да се „свие“ и да се върне към по-близък до нормалния размер.