Медицината на съня обедини водещи лекари с превантивната си роля в здравеопазването

„Имате ли проблеми със съня?“ – да бъде въпрос при медицинските консултации на пациенти, предложиха водещи лекари от четири медицински специалности, по време на научна конференция, посветена на Световния ден на съня, която се проведе под мотото „Нека здравето на съня бъде приоритет“.

VI-ата Научно-практическа конференция се организирана под егидата на Секция по невросомнология към Българско дружество по неврология и с домакинството на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Събитието привлече интереса на над 100 специалисти по неврология, с тясна специализация в направленията медицина на съня, електрофизиология, епилептология, както и психиатри, спешни медици и специалисти по УНГ болести, практикуващи в България и Германия. Сред участниците в конференцията бяха още лекари-специализанти, студенти по медицина и представители на пациентски организации.

Конференцията бе открита от д-р Венелина Милева – изпълнителен директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, с думите „Сънят и неговото здраве са  изключително важни, затова ще си позволя да споделя една мисъл на Мерилин Монро, която казва, че изключително държи на съня, защото това е времето да мечтае. Пожелавам ви, след тази конференция да имате повече възможности, освен да върнете здравето на своите пациенти и да направите здравето на съня приоритет, да върнете възможността на хората да мечтаят“.

Проф. д-р Иван Стайков – началник на Клиника по неврология и медицина на съня и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, обърна внимание на факта, че нарушенията на съня и бодърстването са многобройни, но не се изучават като отделен предмет по време на 6-годишното обучение по медицината и в известна степен остават неглижирани. Поради тази причина, за шеста година университетска болница Токуда е домакин на научно-практическа конференция, което е посветена на нарушенията на съня и бодърстването, с цел повишаване осведомеността за значението на съня за здравето, качество на живот и благополучието на всеки човек. „Добрият сън е постижима мечта и според Световната организация на съня е толкова важен, колкото храната и физическата активност. Медицината на съня е мултидисциплинарна, затова сме поканили водещи експерти в областта на неврологията, психиатрията, ендокринологията и УНГ специалността. Поканили сме и млади колеги, които да споделят собствени данни от дисертационните си трудове, посветени на медицината на съня. Насладете се на тайните на съня.“ – сподели още проф. Стайков.

На събитието бяха обсъдени нарушенията на съня и бодърстването, в контекста на множествената склероза, парасомнии и епилепсия, тревожност и депресия, метаболитен синдром и диабет, начините за лечение на сънна апнея – CPAP или хирургия, приложението на ботулиновия токсин при неврологични нарушения и още. 

Научната част на конференцията бе открита от председателя на Секция по невросомнология към БДН - доц. д-р П. Колев, с изключително информативна лекция за парасомнии и епилепсия. Доц. Колев детайлно разгледа различните видове парасомнии, клиничната им изява, електроенцефалографска, респективно полисомнографска находка.

Нарушенията на съня при Множествена склероза бяха представени от проф. д-р И. Стайков, с акцент върху хроничната инсомния при пациенти с МС, която води до функционални нарушения, повишаване на умората и разстройства в настроенията. Когнитивно-поведенческата терапия беше изведена като стратегия за лечение на безсънието при тези пациенти. Проф. д-р И. Стайков коментира и факта, че голяма част от пациентите с МС страдат и от обструктивна сънна апнея. Отчетен беше и сърдечно-съдовият риск при тези пациенти, както и значително увеличената дневна умора, което влошава симптомите на МС и намалява функционалността през деня. Професорът представи и актуални данни за Синдрома на неспокойните крака при пациенти с МС, като отключващи фактори спомена обездвижването, заседналия начин на живот и намаляване нивото на желязо в организма.

Тревожност, депресия и нарушение на съня бяха представени от проф. д-р Д. Масларов, който сподели, че е важно да се разграничава тревожността от депресията, както и факта, че тревожността нараства успоредно със социално-икономическото развитие и урбанизацията, като съществуват два модални пика 10-14 годишна възраст и 35-39 годишна възраст, а след 60 години – нивото на тревожност спада. Проф. Масларов коментира още, че често тревожните разстройства остават недиагностицирани, а психическото здраве дори е по-важно от физическото.

Проф. д-р П. Маринов определи безсънието или хроничната инсомния като изключително деструктивен симптом в лекцията си "Разстройства на съня в психиатрията". От психиатрична гледна точка инсомнията води до чувство за безполезност, което „отваря вратата към мисли за самоубийство“ – сподели лекарят и препоръча при разстройства на съня да се опита терапия  със специални звуци и  музика, които генерират тета вълни.

Конференцията продължи с лекция за "Метаболитния синдром като низходяща спирала на рискови фактори и нозологични единици" на д-р Х. Колчев – невролог, работил дълги години в областта на нарушения на съня и бодърстването в САЩ, който определи Медицината на съня като дисциплина, която има огромна превантивна роля за здравословното състояние на всеки човек.

Бяха представени още предимствата и недостатъците на две от възможните терапии при обструктивна сънна апнея – хирургия или CPAP, от доц. д-р Ю. Рангачев, а доц. д-р Л. Лозанов – ендокринолог и началник на Клиника по вътрешни болести в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, представи връзката на сънната апнея при хора с висцерално затлъстяване и повишения риск от захарен диабет тип 2.

Обструктивната сънна апнея като "тих убиец на мозъка" определи д-р Н. Нейков – невролог от Клиника по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, в представянето на сънната апнея и влиянието й върху остър исхемичен мозъчен инсулт.

Приложението на ботулиновия токсин при бруксизъм и други неврологични нарушения представи д-р В. Добрев, чрез визуализации на реални клинични случаи от практиката си. Предвид използването на ботулинов токсин за естетични цели и широко коментираните в медиите случай на пострадали жени, д-р Добрев подчерта, че използването му в неврологията е в строго определено количество и към момента няма пострадали пациенти, но водещ елемент е контролът при използването на въпросния токсин, а не само регулацията.

След всеки научен панел се проведе широка дискусия  за нарушенията на съня и бодърстването с въпроси и изказвания от страна на лекари от публиката.

По време на конференцията се проведе и заседание на Секция по невросомнология към БДН и бяха приети десетки заявления на нови членове.