Кирил е на 32 г. През 2019 г. по време на работа губи чувствителност на десния си крак. След едночасова почивка се възстановява, но при всяко последващо леко физическо натоварване оплакването се възвръща. Мъжът посещава неврохирург в Хасково, където живее и разбира, че трябва да се подложи на операция, тъй като има образувание в областта на гръбнака, което притиска нервите и води до липсата на чувствителност в долните крайници.

По време на хирургичната интервенция специалистите в Хасково установяват, че Кирил има ехинококова киста, но не успяват да я отстранят, тъй като  достъпът до нея е затруднен. В рамките на две години и половина пациентът опитва да се възстанови чрез медикаментозно лечение. Ефектът от него трае няколко месеца, след което пациентът отново губи чувствителност.

Ехинококът е паразит, който се предава по орално-фекален път от кучета на хора. Кистата може да се развие на различни места в тялото, а в случая на Кирил тя е разположена торакално в гръбначния канал – между гръбнака и гръбначния мозък. В днешно време заболяването се  среща рядко.

Най-често ехинококовите кисти се развиват в черния дроб или в областта на белите дробове.

Освен парализа заболяването създава и множество други опасности. Тези формации се развиват с гроздовидна форма. Заболяването обикновено започва с една малка киста, но с времето се разраства, а в случая на Кирил кистите са били над 50. Когато образуванието се надуе и стане с много големи размери, то се пръска. Тогава всички малки паразити се разпространяват по цялото тяло и процесът на лечение често завършва с неуспех.

„Ако не бяхме оперирали 32-годишния пациент, той щеше да се парализира, след което щеше да развие бактериален сепсис с фатален край. Ехинококът щеше да се пръсне по цялото тяло на Кирил. Когато дойде при нас, той не можеше да движи краката си и нямаше ефективен контрол на тазовите резервоари.“, разказва проф. д-р Христо Цеков, началник на Клиниката по неврохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Специалистът и неговия син – неврохирургът д-р Асен Цеков, решават да се заемат със случая, въпреки напредналия стадий на заболяването.

Тъй като локацията на ехинококовата киста при Кирил е много специфична (в тялото на прешлените, разпространяваща се към гръбначно-мозъчния канал), неврохирурзите се обръщат към доц. д-р Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия, за да извършат операцията заедно, минавайки през гръдния кош и осигурявайки добър достъп до образуванието.

 „До последно се съмнявах, че това наистина е ехинокок, защото в моята практика досега първична киста  на костите съм срещал два пъти за 30 години. Недостатък на  първата операция на Кирил е  , че образуванието не е било извадено и пациентът   вече беше стигнал до почти пълна парализа на долната част на тялото“, сподели доц. Минчев.

Доц. Минчев и гръдния хирург д-р Емануил Манолов премахват частта от кистата, намираща се в гръдния кош, извън зоната а гръбнака. Така специалистите осигуряват  достъп на своите колеги – неврохирурзи, които трябва да проникнат от нивото на диафрагмата. Проф. Цеков и д-р Цеков довършват  операцията. .

„Махнахме част от прешлените отпред, за да можем да достигнем  гръбначния мозък. Отворихме сектор от гръбначния канал, за да се освободи гръбначният мозък и нервите. През гръдния кош стигнахме до предната част на гръбначния стълб, затова беше много важно да работим в екип с колегите от гръдна хирургия“, допълни д-р Цеков.

Два дни след операцията Кирил е  на крака и  успява да прави кратки разходки.

„Много съм благодарен на специалистите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Над две години живея в мъка и болки, а на 32 щях да съм инвалид и никой нямаше да може да ме спаси. Само те се заеха с моя случай и  успяха. Благодарение на тях мога не само да ходя, но и да се върна към нормалния начин на живот, да изхранвам семейството си.“, споделя пациентът.