Доц. Арабаджиев: Наднорменото тегло увеличава риска от рак на гърдата

През последното десетилетие прогнозата за пациенти с рак на гърдата значително се подобрява. Това се дължи на развитието на медицината, както и на факта, че заболяването е едно от най-социално значимите, както и най-често срещането при жените в областта на онкологията.

„За съжаление все още не можем твърдо да заявим, че карциномът на гърдата е победен и излекуван, но няма тази стигма към него, не е  присъда и не е тази трагична диагноза, която беше преди 30 години.“, споделя в предаването „Пулс“ по NovaNews доц. Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология и ръководител на Експертен център за рак на гърдата в АСК УМБАЛ Токуда.

Повишаването на телесното тегло увеличава риска от рак на гърдата.

„То е свързано с увеличаването на подкожната мастна тъкан, а тя е депо, което продуцира естроген. В този смисъл нивото на естроген се повишава. Поради тази причина има възможност хормонално зависимите онкологични заболявания да получат тласък, да се активират. Това не се отнася само за рака на гърда, отнася се и за ендометриалния карцином (рак на маточното тяло). Жени, които са с наднормено тегло, могат да развият онкологични заболявания, които са хормонално зависими, така е най-правилно да се каже. Затова стремежът към задържане на добро, нормално тегло не е просто козметичен, а напротив, той осъществява и профилактика на развитието на онкологичните заболявания.“, допълва доц. Арабаджиев.

Специалистът поясни и че един от най-често задаваните въпроси от страна на пациентите е дали могат да консумират сладки храни.

„Битува твърдението, че захарта храни злокачественото заболяване. Раковите клетки като бързо делящи се клетки, разбира се, че консумират глюкоза, но тя не постъпва в организма ни само с шоколадовите изделия, парчетата кейк или торта. Захарта е въглехидрат, който се съдържа в много и различни храни. Проблемът е друг, че въглехидратната храна, включително бързите захари, каквато е глюкозата, водят до затлъстяване. И оттам стигаме до повишаването на подкожната мастна тъкан и генерирането на естроген.“, обяснява доц. Арабаджиев.

Карциномът на гърдата не е пряко свързан с липса на бременност в живота на една жена.

„Менопаузата е едно изключително уникално събитие в живота на всяка една жена, това е един „втори живот“ след първия, който е хормонално обусловен. В този период се случва изключителна хормонална пренастройка и понякога има дефекти – пикове или резки спадове на хормоните. В този смисъл менопаузата може да бъде период, в който риска от развитие на заболяването да се увеличи, особено при жените, при които така или иначе не е имало тази промяна по време на бременността. От своя страна ендометриалният карцином е по-често срещан при жени с наднормено тегло, които никога не са раждали, което е доказано като зависимост. За карцинома на гърдата не мога да посоча научни факти, но по тази линия на разсъждение може да се определи като причина да се наблюдават тези жени по-внимателно.“, казва още доц. Арабаджиев.  

Той допълни, че лечението при диагностициран рак на гърдата не бива да се отлага твърде дълго.

„Когато една жена има туморна формация на гърдата тя посещава специалист по образна диагностика на гърдите или хирург. Той от своя стана провежда ехографско изследване, след което мамографско. Тези изследвания потвърждават образните характеристики на злокачествено образувание в гърдата, след което се провежда биопсия, която в съвремието е известна под наименованието дебелоиглена. Има и тънкоиглена биопсия, която обаче трябва да бъде изключена по отношение на тумора към настоящето. Необходимо е да е дебелоиглена (корбиопсия), за да може да се вземе достатъчно материал. След хистологичното потвърждение за наличие на туморни клетки и тяхното имуно-хистохимично описание, пациентката получава диагнозата рак на гърдата. След това индивидуалният случай се обсъжда от мултидисциплинарен онкологичен екип, в който участие взимат поне хирург, медицински онколог, лъчетерапевт, патолог и образен диагностик. Тези специалисти взимат решение какъв трябва да бъде пътят на лечение на пациентката. В добрите и експертни центрове, които се занимават с рак на гърдата, като този, в който аз работя, започването на лечение не би трябвало да отнема повече от 14-20 дни. Ако времето надхвърли месец и половина – два, има риск стадирането на пациентката вече да не е адекватно. Възможно е да е започнало разпространение на заболяването, което предполага друг вид лечение и наистина крие риск за прогнозата за конкретния случай. Именно поради тази причина всяка една жена, която е диагностицирана с рак на гърдата, с потвърдена хистологично изследване има около 2-3 седмици за започване на своето лечение.“, допълни доц. Арабаджиев.

По думите на специалиста повечето жени, които се срещат със заболяването, искат да се подложат на операция, поради възприятието, че така туморът се премахва.

„Това не е правилно решение, то крие риск от ненавременна операция или такава, която не е онкологично издържана и може би ще бъде проведена на по-късен етап след предоперативно системно химио, имуно или хормонално лечение и ще бъде в много по-малък обем, като се запази гърдата и съответно няма да се премахват лимфни възли. Има и случаи, в които пациентките неглижират поставената диагноза поради лични планове, приоритети в живота или недоверие в диагнозата. Разбирането за това заболяване трябва да се промени, да бъде внимателно на всяко едно ниво от поставянето на диагнозата и обсъждането в мултидисциплинарен екип, за да се предприеме най-правилното лечение.“ 

*Цялото интервю можете да гледате тук.