Сърцето на 76-годишен мъж бе оперирано чрез иновативен в световен мащаб метод

Пенко е на 76 г. и живее и работи в Стара Загора. Мъжът твърди, че никога не е имал проблем с високо кръвно, както и сърдечни проблеми. Ежегодно е преминавал през профилактични прегледи, осигурени от работодателя му.

„В една от годините лекарят, който ме преглеждаше на профилактичните прегледи, ми каза, че чува някакъв шум в сърцето, посъветва ме да потърся кардиолог, но аз не го направих, защото не усещах никакви симптоми и бях напълно добре.“, казва Пенко.

През май започва да изпитва отпадналост, дори когато не е имал никакво натоварване и движение през деня.

„Един ден, в който трябваше да отида до личния си лекар, за да ми издаде удостоверение за подновяване на шофьорската книжка, ми прилоша. Съседите ме видяха и веднага звъннаха на спешна помощ. Закараха ме в болницата и ми предложиха да ме приемат, но аз отказах, тъй като вече се чувствах добре.“, споделя Пенко.

Дъщерята и зетят на мъжа са лекари в Швеция. Веднага щом Пенко им изпраща документите от болницата, те казват, че трябва да направи консултация с кардиохирург.  След дълго проучване, близките на мъжа го съветват да се обърне към екипа на проф. Димитър Николов, началник на Клиника по кардиохирургия в АСК УМБАЛ Токуда.

Така Пенко прави консултация в препоръчаната му болница.

Мъжът преминава през коронарна артериография чрез два катетра, извършена от д-р Нихтян Чилингиров, специалист в Клиника по кардиология, по време на която се установява високостепенна аортна (клапна) стеноза. Заболяването представлява стеснение на аортния клапен пръстен, което от своя страна води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Това повишава налягането на лявата камера, защото кръвта трябва да премине през по-малък отвор.

Д-р Георги Василев, специалист в Клиника по кардиохирургия предлага на Пенко да се подложи на сърдечна операция, която се извършва чрез иновативен в световен мащаб метод. Хирургичната интеревенция е чрез трансаксиларен достъп. Заедно с д-р Василев в операцията влиза д-р Владислав Петров и анестезиолог-реаниматорът д-р Мина Василева от Отделението по интензивно лечение в Клиника по кардиохирургия.

„В случая на Пенко трябваше да направим аортно-клапно протезиране с биологична протеза. При трансаксиалния достъп ние правим 4 см. разрез под дясната мишница. Разрезът зараства изключително бързо, в сравнение с този при торакотомията (достъп през предната част на гръдния кош). Разликата е, че при другите минимално инвазивни сърдечни операции, включително роботизираната такава, тук имаме само един разрез, който не налага да се откачат ребра (да се прерязват), не налага и да се прекъсват други съдове, което е много голямо предимство пред всички останали хирургични методи до момента.“, обясни д-р Василев.

Методът е нов в световен мащаб, но с него може да се извърши цялата палитра на клапна хирургия, всякакъв обем и операция на всички клапи – аортна, митрална, трикуспидална и комбинация между тях. За разлика от ендоскопската хирургия – при трансаксиларния достъп е възможно да се направи протезиране дори на три клапи едновременно.

„Освен, че методът е изключително щадящ, възстановяването се случва в рамките на няколко дни и белегът е незабележим, защото е под мишницата, достъпът има много значими предимства пред другите методи. Операцията на Пенко беше извършена в рамките на 2 часа и половина. Клампажът (времето, в което сърцето на пациента е спряно) е в пъти по-кратък от този при останалите минимално инвазивни достъпи. Както знаем, отворената хирургия се извършва много по-бързо от минимално инвазивната, в случая ние имаме минимален, незабележим разрез, но за много по-щадящо за пациентите време. Това е най-модерният метод в съвременната минимално инвазивна сърдечна хирургия, авангарда. Той съществува от няколко години и се извършва на много малко места в световен мащаб.“, допълни д-р Василев.

Клампажът е най-тежката част от една кардиохирургична операция. Колкото по-дълго време продължи, толкова по-лошо би могло да бъде за пациента. При едни от най-тежките сърдечни операции максималното време за спиране на сърцето може да трае до около 2 часа, всяка допълнителна минута може да бъде рискова за пациента.

„Поради тази причина минимално инвазивната хирургия е по-добър избор за младите хора, за да не излагаш по-възрастните на риск. При трансаксиларния достъп обаче можем да оперираме както младите, така и по-възрастните хора, именно поради краткото време за клампаж. Пенко е на 76 г. и е в перфектно състояние, защото съкратихме това време. При този метод имаме предимствата на отворената хирургия като време, като резултати, но в същия момент работим през съвсем малък разрез, без травматичност. Tравмата е много малка, времето е най-доброто, вече не правиш компромис в името на малкия разрез, нямаш травма на ребрата. Нашите анестезиолози правят специални блокове, няма и болка след това. Те се плъзгат по ребрата, така че за пациента всичко това е без усещане на каквато и да било болка.“, казва още д-р Василев.

Пенко се възстановява изключително бързо, а деня след операцията вече се разхожда по коридорите на клиниката.

„Не съм имал никакъв дискомфорт. Вече дори нямам търпение да се прибирам. При друг тип операция щях да се възстановя много по-трудно. Знам го, защото мой приятел се оперира и след това беше с режим на хранене и въобще имаше много дълъг период на възстановяване. А аз сега съм точно както преди операцията, но без съпътстващите проблеми. Освен това клапата ми не е „изкуствена“, която трябва да се подменя, така че съм много добре и щастлив, че проблемът ми е решен. Всички ми казват да си почивам сега, а аз не съм уморен и съм си много добре.“, казва с усмивка Пенко.

Транаксиларният достъп превъзхожда другите минимално инвазивни достъпи по отношение на клапна хирургия. Методът е измислен в Дрезден, Германия, където д-р Василев преминава през обучение преди да започне да го прилага.