Доц. Минчев: В ранен стадий на рак на белия дроб се извършват много ефективни операции

"България е позната като държава, в която ракът на белия дроб се диагностицира твърде късно"

Основното предимство на робот-асистираната хирургия със системата Da Vinci Xi е минимално инвазивният подход. Операцията се извършва през три или четири „дупки“ с размер по 8 милиметра, в зависимост от определянето на достъпа. За сравнение – при конвенционалната гръдна хирургия се извършва разрез с размери между 40-50 см. между ребрата, за да се осигури достъп на специалиста, извършващ операцията. В случая на робот-асистирана хирургия, през 8-милиметровите достъпи се вкарва специален инструмент, който чрез конзолата на системата Da Vinci Xi, се командва от оператора и копира изяло движенията на ръцете на хирурга.

„Разполагаме с 3D изображение, което е много детайлно и се виждат участъци, които дори и с просто око не се забелязват по време на конвенционална хирургична интервенция. Системата Da Vinci Xi ни позволява да приближаваме изключително добре образа. Освен това имаме филтриране на движението на хирурга, такова, което предотвратява всички трепвания и прави интервенцията много прецизна. Също така системата ни дава възможност за много елегантен достъп до целия медиастинум и до белодробната патология в различните случаи.“, споделя през GenicaNews доц. Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия.

Робот-асистираната, популярна като роботизирана, гръдна хирургия се прилага не само при злокачествени заболявания.

„Цялата патология в гръдната хирургия е обхваната от робот-асистираната хирургия. Обемът и палитрата на операциите, които извършваме, е пълен. Прилагаме я при бенигнени заболявания, както и при заболявания на хранопровода, медиастинума, тимуса, нервната тъкан в междуребрените нерви и др. Извършвали сме включително резекция и пластика на хранопровода и маншетни резекции на белия дроб, които са най- сложните и високо технологични операции в специалността ни. С роботизираната система Da Vinci Xi извършваме и операции на трахеята в дисталната ѝ част, щитовидна жлеза също, която е интраторакално разположена, тимуси, правим целия обем хирургия, ограничението, което имаме е в размера на тумора, не и в достъпа и възможностите ни. Въпреки това най-често работим онкологични случаи, това е истината.“, допълва доц. Минчев.

По думите на специалиста, решението какъв хирургичен метод на лечение да бъде използван е съвместно решение между лекаря и пациента.

В Клиниката по гръдна хирургия в АСК УМБАЛ Токуда, която доц. Минчев ръководи, се извършват изключително сложни операции, част от които се прилагат единствено от него на територията на България.

„Онкологичните операции при т.нар. маншетни резекции на белия дроб, както и на хранопровода с реконструкции на същия и някои от медистиналните операции, не се извършват в нито една друга клиника в страната ни. Освен това в нашата болница се правят комбинирани операции. Имаме съвместни случаи с уролози, гинеколози, коремни хирурзи. Когато имаме два компонента на тумори, които са вероятно от един и същи произход и пациентът позволи да му се направят двете операции наведнъж, ние работим заедно, тъй като минимално инвазивния подход позволява хирургията да не е толкова тежка и натоварваща.“, каза още доц. Минчев. 

И все пак има случаи, в които робот-асистираната хирургия е неприложима.

„Най-често това е когато има големи медиастинални тумори, обемни белодробни тумори. Роботът трябва да има пространство, в което може да работи и все пак то е допустимо. Когато няма такова пространство, което може да се създаде или с малко налягане в плевралната кухина или по друг начин, тогава тя не е подходящият метод. Роботът в никакъв случай не е задължителен, той е алтернатива на класическата хирургия, той е напредъка в медицината и е предпочитан, а не задължителен метод на лечение.“, сподели още доц. Минчев.

Специалистът допълни, че основната профилактика, която човек може да прилага е самонаблюдението от страна на пациента и правилния начин на живот.

„Профилактиката беше държавна политика преди 30 години, вече няма такава. Основното е, първо, да не се пуши, за да не се развива рак на белия дроб, въпреки че и това не е гаранция. Аз самият ще спра да пуша, като спра да оперирам млади жени на 30 години, които имат рак на белия дроб и са непушачи, защото имаме и такива случаи. За съжаление не само тютюнопушеното е фактор, а включително и замърсената среда, начина на живот, пасивните пушачи и т.н. 90% от обществото у нас, няма самосъзнание за самонаблюдението и проследяването си в здравен план. България се слави като една от държавите, в които ракът на белия дроб се диагностицира много късно, в напреднал стадий. Малък процент от тези пациенти са подложени на оперативно лечение, именно заради късния етап на развитие на тяхното заболяване. Те са около 10%, всички други идват в късен етап, в авансирал, напреднал стадий, което се дължи единствено и само, бих казал, на интелигентността и информираността на пациентите и донякъде на здравната система. Когато такъв пациент попадне при пулмолог, често, той започва да се върти в едни пътеки, които реално не допринасят за неговото ранно диагностициране и лекуване, а минават 3-4 месеца, които са вече фатални за развитието на заболяването.“, каза още доц. Минчев.

В ранен стадий при рак на белия дроб се извършват много ефективни операции.

„Напредъкът в хирургията, който ние прилагаме, ни позволява да правим операции с много малък обем на резекции на белия дроб, с лимфна дисекция в пълен обем и т.н. Благодарение на развитието на медицината, бих казал, че преживяемостта се е повишила с между 5 и 10 години, което е добре. За по-напредналите стадии, е по-ниската стойност, а при по-ранните стадии някои пациенти живеят и въобще забравят, че са оперирани от рак на белия дроб.“, допълни специалистът.