Борис е на 83 г. Описва себе си като жизнен човек и голям късметлия. Житейският му път не е лек, а заболяванията, с които се сблъсква преобръщат живота му.

„Работех в Сърбия и си идвах в България през известно време. Единият път реших да си пусна профилактични изследвания и показателите ALAT и ASAT ми бяха леко завишени, но никой не ми каза какво може да е, нито че е възможно да е нещо сериозно. Попитаха ме дали съм боледувал от жълтеница, аз казах, че не съм и това беше.“. спомня си Борис.

Мъжът не посетил лекар, който да установи на какво се дължат повишените показатели. Три години по-късно, през 2005 г. след края на работния си ден, Борис играе тенис на маса с приятели, както обикновено.

„Въпреки, че бях на 65 г., аз играех много, спортувах и бях в много добра физическа форма. В този ден обаче докато играех и сякаш някой ми преряза краката. Не изпитвах болка, но сякаш ми отрязаха краката. Седнах да си почина и реших, че до следващия ден ще е отминало, но не беше, физически не издържах. Тогава един мой колега ме свърза със специалист в една от столичните болници, приеха ме, правиха ми изследвания и установиха, че имам хепатит C, който вече беше в стадий на вирусна цироза. Беше много стряскащо за мен.“, разказва Борис.

Специалистът назначава на мъжа лечение с интерферон. Предлага му да го включи и в група за експериментално лечение.

„Лечението с интерферон беше ужасно тежко, когато помиришеш нещо готвено започва да ти се повдига, изкарах една година само на компоти и това беше. Само че не се получи, всички, които се лекувахме по онова време, нямахме резултат.“, казва Борис.

Мъжът отказва да се подложи повторно на това лечение или да влезе в програма за експериментално такова. Негова позната го насочва към доц. Радин Цонев, началник на Отделение по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

„Доц. Цонев за първи път ми каза, че има нови лекарства, които се приемат 12 седмици и имат много добри резултати. Те изобщо не се знаеха в България тогава, камо ли да се покриват от касата, но успяхме да ги намерим. Така започнахме лечението и успяхме да ликвидираме хепатита изцяло. Аз иначе вече щях да съм си отишъл, благодарение на него и на лечението се спасих. Цирозата си остана, тя не се лекува, но той ме следи и лекува вече 14 години.“, с усмивка споделя Борис.

През всички тези години обаче мъжът преживява още една тежка битка, тази с онкологично заболяване.

„Аз си идвах редовно при доц. Цонев и д-р Красен Иванов, те ме следяха на всеки 3-6 месеца. Преди 4 години на един от прегледите и изследванията те се усъмниха, че имам рак на черния дроб. Аз този път не се стреснах, много е странно, но не трепнах, приех го спокойно и не съм си мислил, че ще бъде фатално, не бях настроен така.“, казва Борис.

За да се развие вирусна чернодробна цироза в следствие на Хепатит C е необходимо вирусът да е бил в организма на човека поне 15-20 г. Около 20% от пациентите с Хепатит C развиват вирусна цироза, ако заболяването не бъде лекувано, а в много от случаите, поради липса на профилактика – то остава неустановено.

„Вирусната чернодробна цироза остава, но чрез лекарствена терапия ние унищожаваме вируса. Медикаментите го ликвидират, както при пациентите, които са само с Хепатит, които оздравяват напълно, но тези с цирозата не оздравяват, имат заболяването, но нямат вируса и това е нещото, за което се борим. При наличието на цироза е необходимо проследяване и провеждане на експертни ехографии на всеки 3-6 месеца, каквито ние провеждаме. Причината е, че има по-голяма опасност тези пациенти да развият рак, както се случи и при Борис“, обяснява доц. Цонев.

Екипът от специалисти взима решение да се проведе лечение на тумора чрез аблация.

„Поемахме голям риск, тъй като туморът беше разположен много близо до панкреаса. Освен това локализацията на образуванието беше в съседство на много съдове. Поради тези причини извършихме аблация с алкохол. Процедурата представлява вкарване на малки 10-15 мл. „шотчета“ абсолютен алкохол (99% концентрация). По този начин причиняваме некроза на тумора, изгаряме образуванието. Туморът беше унищожен и то дифинитивно, минаха вече 4 години оттогава.“, допълва доц. Цонев.

Днес Борис живее в Берковица, не пропуска прегледите си при доц. Цонев и редовно следи показателите си.

„Аз сега си правя на три месеца всички изследвания. Как пък никой тогава не ме упъти, да ми каже, че има съмнения за Хепатит, да ме предпази от всичко последвало. Но всъщност важното е, че благодарение на проследяването доц. Цонев и д-р Иванов съвсем навреме установиха, че имам рак и много бързо реагираха, за  да съм добре сега. Човек трябва да си прави изследвания. Сега личният лекар не те търси изобщо за профилактика и ако сам не отидеш да се видиш, няма да се открият много неща. Трябва да сме отговорни към себе си и да знаем малко повече за здравословното си състояние, за да можем да потърсим помощ, когато ни е необходима.“, апелира Борис.