49-годишна незряща жена беше спасена от инсулином с иновативна в световен мащаб процедура, извършена от екипа на доц. Карагьозов

Росица е на 45 г. и е докторант по „Специална педагогика“. Един ден се явява на пореден изпит по предмет, който определя за не твърде сложен и се чувства напълно подготвена, не изпитва никакъв стрес.

„Явих се на изпита и просто забравих абсолютно всичко, изпаднах в състояние, в което всичко в главата ми беше бяло петно.  Не можех да възпроизведа абсолютно нищо. Това много ме притесни, никога не ми се беше случвало. Направих консултация със специалисти, преминах и през скенер на главата, но не установиха нищо притеснително.“, спомня си Росица. - 2020 г. 

Тя се успокоява, тъй като изследванията, които са ѝ направени са в норма. Въпреки това през тази година преминава през две „кризи“, които също се изразяват в загуба на памет и проблеми с артикулацията. След това започват сериозни проблеми в живота на Росица. - 2021 г. 

„Симптомите се задълбочиха - замъглено съзнание, дезориентация, изтръпвания раздразнителност, страх и др. Станах изключително тревожна, имах по-чести подобни кризи и нямах яснота на какво се дължат. В един момент ми направи впечатление, че щом се нахраня се оправям, симптомите изчезват и ставам отново същия човек, който съм по принцип. Започнах да търся информация, прочетох няколко варианта за дефицити, които могат да изразяват подобна симптоматика, включително и на глюкоза. Направих си изследвания и имах  съвсем леки отклонения на показателите за желязо и калций, но кръвната ми захар беше в норма. Хранех се по три пъти на ден, както обикновено, но пак се появяваха тези кризи.“, разказа Росица. - 2022 г. 

Жената е незряща, но напълно самостоятелна. Използва бял бастун.

„За човек като мен ориентацията е изключително важна. Един ден, на познат за мен терен,  отново получих криза и се оказа, че в състояние на дезориентация съм тръгнала в посока срещу движението. Успях да се спася от сериозен инцидент, за спомен ми остана изкривеният от автомобила бял бастун. Тогава разговарях с близките си и бяхме все по-сигурни, че имам някакъв проблем с кръвната захар, тъй като в момента, в който приемех храна се възстановявах.“, допълва Росица.

И така един ден Росица е намерена в безсъзнание в жилището си. Извикана е спешна помощ и по насока на близките ѝ, веднага е изследвана и кръвната ѝ захар. Резултатите показват много ниска стойност. Росица започва да посещава специалисти, за да може да открие причината за състоянието си. 

„Лекари във Варна установиха, че имам високи стойности на инсулин. Направиха ми образни изследвания – скенер и PET-CT, но причината не беше открита. Изпратиха ме вкъщи с инструкции да се храня много често. Изпадайки в това състояние човек не е пълноценен. Продължавах да изпитвам тревожност и да не се чувствам добре. От независим човек, въпреки липсата на зрение, аз станах човек с постоянен придружител. Използвах глюкомер, хранех се на 3 часа и следяхме кръвната захар непрекъснато. Това се отразява сериозно на качеството на живот. В този период трябваше да пиша доклади, статии, да проучвам научни материали, но поради състоянието ми работният процес се забави много.“, споделя Росица.

Ендокринолог от родния ѝ град я насочва към болница в столицата. След като е приета в болница и след дълги усилия, лекарите успяват да поставят диагноза и да открият причината за състоянието на Росица – инсулином (доброкачествен тумор) в главата на панкреаса.

„Беше ми направена консултация и с водещ хирург. Обясниха ми подробно, че единственият вариант за лечение е да се извърши хирургична интервенция. Изписаха ме и ми дадоха възможност да помисля и да се подготвя за евентуална операция. Започнах да чета медицинска литература, доклади, изследвания и др. по темата. По настояване на близките и приятелите ми, направих консултация с всички водещи хирурзи. Изключително съм благодарна за вниманието, с което се отнесоха към проблема ми и готовността да ми се помогне, но аз не бях готова да се оперирам. Интервенцията за отстраняване на инсулином е изключително тежка и трудна за изпълнение. Тя изисква резекции, които щяха да променят начина ми на живот и в последствие.“, обясни Росица.

След всички направени консултации, тя все още се страхува да предприеме крачка към извършването на хирургична интервенция. Росица попада на публикация на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, в която се разказва за пациентка, преминала през иновативна терапия за лечение на инсулином. В случая, който прочела, пациентката е била преминала през хирургична интервенция, но в последствие се е развил рецидив. Записва си час при д-р Димитър Коемджиев, специалист в Клиника по гастроентерология в болницата. Още по време на прегледа той се обажда на своя началник – доц. Петко Карагьозов.

На Росица е направен ендоскопски ултразвук с биопсия от зоната, за да се установи дали туморът е подходящ за процедурата. Хистологичните резултати от биопсията показват, че пациентката има невроендокринен тумор (инсулином) на главата на панкреаса и е подходяща за подлагане на терапията. Тя се подлага на иновативната процедура - радиофреквентна аблация. Методиката е нова както за страната ни, така и в световен мащаб.

„Целта на процедурата е да намали или унищожи туморното образувание. В първия случай ние намаляваме туморните клетки, които произвеждат хормона (инсулин), в резултат на което кръвната захар се нормализира, а във втория говорим за пълна деструкция, каквато ние успяхме да постигнем при Росица. Иновативната процедура представлява въвеждане на електрод в тумора, който беше 8 мм., под ендосонографски контрол през стомаха или дванадесетопръстника. Електродът се позиционира в центъра на тумора и се извършва термична аблация. В световен мащаб вече има проучвания, които сочат, че процедурата би могла да бъде предлагана като първа линия на терапия (да измести хирургията), предвид факта, че оперативната интервенция в повечето случаи не постига добри резултати.“, обясни доц. Карагьозов.

Росица споделя, че въпреки притеснението от провеждането на процедурата, надеждата ѝ е била именно в нея и в това доц. Карагьозов да разреши нейния проблем. Той е единственият специалист в България, който извършва иновативната в световен мащаб високочестотна аблация под ендосонографски контрол на невроендокринни тумори (тумори на панкреаса).

„Специално отношението на лекарите е наистина необходимо, тази сърдечност и човечност, които получих от екипа бяха много важни и ценни за мен. Когато преминаваш през подобно нещо трябва да можеш да разчиташ на специалистите, които избираш. Благодарение на отношението и подхода на доц. Карагьозов и д-р Коемджиев, ми беше много лесно да се доверя, те ми помогнаха да съм спокойна и уверена в целия процес около процедурата. Аз съм вярващ човек и моята молитва беше Господ да намери начин и да ми помогне да се справя – направи го! Изключително съм благодарна за невероятния професионализъм и човечността!“, казва Росица.

Към днешна дата жената е добре и се проследява от д-р Коемджиев.

„Няколко дни след процедурата Росица вече нямаше хипоглекимични кризи. Продължаваме да я проследяваме, но се възстановява много добре и качеството ѝ на живот отново е много добро. Не се засича ниска кръвна захар след провеждането на процедурата и показателите ѝ са в норма.”, споделя д-р Коемджиев.

Днес Росица е благодарна, чувства се много добре и споделя, че е преминала през труден период. Щастлива е, че е имала възможността да се подложи на иновативната процедура, защото за нея е било важно да се справи със своя здравословен проблем, а възможността това да се случи без операция й е помогнала да се възстанови изключително бързо.

Симптомите при инсулином се засилват все повече във времето. Важно е колко е голям аденомът, какво производство на инсулин има, при всеки пациент е индивидуално. Инсулинът има анаболен ефект - той задържа вода, мазнини, повишава килограмите, смъква кръвната захар. Освен това инсулинът има туморен ефект - може да стимулира растежа на различни видове тумори в тялото и да провокира развитието на онкологично заболяване.

Пациентите с инсулином могат да се подложат на лекарствена терапия временно, но само до момента, в който стигнат до хирургия. Въпреки медикаментите – те отново трябва да се хранят със сходен режим.