Доц. Минчев: Робот-асистираната хирургия е най-голямото постижение в областта на гръдната хирургия

Роботът Da Vinci Xi е една доста сложна система за така наречената „роботизирана хирургия“, всъщност тя е манипулативна хирургия, защото той не може да оперира самостоятелно, а се ръководи от оператор.

„Самата история на робота е, че той е създаден по проект на NASA с идеята да може да се работи дистанционно, операторът да не е до пациента, а да е някъде по света например. Използват се високоскоростни оптични връзки за управлението на самия робот и компонентите му също са свързани с такива високоскоростни оптични връзки. Реално, той представлява три системи - едната от които е пациентска, която стои към пациента, един компютър, който го управлява и конзола, на която стои операторът.“, сподели доц. Цветан Минчев, началник на Клиника по гръдна хирургия в АСК УМБАЛ Токуда пред Bloomberg TV.

Специалистът допълни, че подготовката преди операцията започва много преди самата робот-асистирана хирургия.

„Започваме с обсъждане каква ще е позицията на пациента, как ще застане роботът към него и т.н. Роботът се подготвя стерилно, ръцете, които се манипулират с него, се обличат стерилно и екипът го позиционира към пациента, като се пробиват преди това 3-4 дупки по 8 мм., през които ръцете на робота манипулират в пациента, водени от оператора. Общо взето подготовката е малко по-дълга отколкото подготовката за една отворена операция. Основното предимство на робота е, че той е минимално травматичен към тъканите на пациента и минимално инвазивен. По общоприетия термин при такива операции, той е „безкръвна операция“. Всъщност няма такава „безкръвна операция“, но така се нарича в обществото.“, каза доц. Минчев.

Възстановяването на пациента е много по-кратко, защото достъпът не е травматичен. В Клиника по гръдна хирургия в АСК УМБАЛ Токуда се използва съвременна техника за обезболяване – крио-аналгезия. Тя не е част от робот-асистираната хирургия, но минимализира усещането на болка след операцията. На деня след интервенцията пациентът става и се чувства напълно добре.

„Всичко зависи от това колко е обучен един екип и основно – хирургът, който работи робота. Колкото е по-научен екипът, толкова по-бързо стават нещата. Има една крива на обучение, която представлява между 25-30 операции, които трябва да премине хирургът и след това нещата стават толкова по-бързо, че накрая ставаш по-бърз отколкото при една отворена операция. Причината е, че липсва елементът н „отваряне“ и „затваряне“ на пациента, който е около час. Скоростта на работа много зависи и от самата операция – какво се прави, но сега не просто сме се изравнили, а сме изпреварили тайминга на отворените операции, които се правят при нас.“, допълни доц. Минчев.

Роботът не може да спре хирурга, ако някой прави грешка той може да я направи и роботът няма да му я забрани. Но визуализацията, манипулациите и т.н., са направени на много по-високо ниво отколкото при другите минимално инвазивни операции, които не се правят с робота.

„По-голямата безопасност идва от визуализацията на полето – аз се чувствам сякаш съм на един сантиметър от това, което правя. Това е 3D изображение, което ми дава възможност да виждам изключително добре и да прецизирам действията си. Освен това роботът може да филтрира движенията на ръката – аз правя три сантиметра движение, той прави един сантиметър движение. До толкова могат да се „изчистят“ манипулациите с робота. Така хирургът има видимост и достъпност като при отворена хирургия, но през много, много малки разрези.“, сподели доц. Минчев.

Недостатък на робота е това, че няма обратна връзка – няма обратното усещане за това как се преместват тъканите, как ги дърпаш, как ги режеш и т.н., но това чувство се добива чрез непрекъснатата работа, усещането за преместването на тъканите, дисекцията, знанието какво правиш и къде го търсиш, както и как да го  направиш. Това е в кривата на обучение.

„Обучението е много сложен период. Първо се работи на тренажор на самия робот. Тренажорът представлява симулативна програма, която те кара да правиш упражнения, които са над 250. След това полагаш изпит, който е доста сериозен. Първата му стъпка е работа с тренажора, при която трябва да покриеш 90%. След това се прави операция на животно – прасе или куче например, която е белодробна резекция или нещо подобно. След това на кадавър пак правиш такава операция, където трябва да покриеш изключително висока оценка, за да ти дадат разрешение да работиш с робота, това са изисквания. След това работата става с така наречения „проктор“, който е супервайзър, той идва да работи с теб. При мен не се случи точно така, защото аз бях научен и работех самостоятелно, но аз самия съм проктор и обучавам колеги. И постепенно като се навлезе в работата, започваш да работиш самостоятелна хирургия.“, каза доц. Минчев.

Робот-асистираната хирургия е най-голямото постижение в областта на гръдната хирургия. Въпреки, че се е очаквало той да се използва само за по-малки операции, туморни образувания, малки резекции, постепенно показанията се разширяват до много сериозна реконструктивна хирургия на трахеобронхиалното дърво.

„Мисля, че специално в гръдната хирургия, изкуствения интелект ще навлезе трудно, защото там е много индивидуална работата по пациента и е доста сложно като технология на операцията. Тя е по-специфична от други хирургии, много по-разнообразни са самите операции, съдовете, които се обработват и т.н.“, обясни доц. Минчев.

Доц. Минчев е единственият конзолен хирург в робот-асистираната хирургия у нас, който е сертифициран обучаващ. Той има най-голям брой извършени операции в страната и е доказан специалист в областта на гръдната хирургия. С усмивка споделя, че роботът Da Vinci би го улеснил и много би го зарадвал в бъдеще, ако знае и може повече от самия него.  

Цялото интервю на доц. Минчев можете да видите във видеото: