Образните изследвания откриват онкологични заболявания още преди проявата на симптоми

Когато говорим за онкологични заболявания една от най-важните теми е тази за превенцията, скрининга и ранната диагностика. Разменяме мисли с проф. Галина Кирова, образен диагностик, чийто професионален живот е свързан с онкологията, болестите на белия дроб, сърцето и съдовете.

Защо избрахте за нашия разговор мотото „Ранната диагностика спасява живот“?

В това изречение е съсредоточена философията на съвременната медицина и то носи ясно послание. Напредъкът на технологиите и познанието ни позволява, както да пресметнем вероятността да се разболеем от някои социално-значими болести, така и с помощта на сравнително лесни диагностични тестове да открием тези болести преди да са се изявили клинично. Открити в ранен стадий, повечето болести, в това число и раковите заболявания, се лекуват успешно.

Доколко ранната диагностика е отговорност на самия пациент и доколко на здравната система?

Ранната диагностика трябва да е споделена отговорност. Здравната система е задължена да осигури равнопоставен достъп до медицински услуги и информация на всеки гражданин. Той от своя страна трябва да поддържа своята медицинска култура и да се информира активно за възможностите, които системата предлага. Трябва да кажа обаче, че в България и двете страни не изпълняват ангажиментите си и не споделят тези отговорности.

Нека да поставим начало на „образователния“ процес, като използваме повода. Има ли разлика между превенция на рака и скрининг на рака?

Превенцията на рака е действие, което се планира и предприема с цел намаляване на шанса от развитие на дадено раково заболяване. Целта на превенцията на рака е да намали честотата на определен рак и респективно, да намали смъртността от него сред населението. Действията по превенцията на рака се предприемат въз основа на преценка на т.нар. рискови фактори, които са специфични за различните видове рак. Някои от тези рискови фактори не подлежат на промяна - например фамилната история, гените, които носим; други – могат да бъдат избегнати с промяна в стила на живот – например тютюнопушенето, застоялият начин на живот.

Съвременната медицина използва следните методи на превенция на рака:

• Промяна в начина на живот, хранене и двигателна активност
• Избягване на условия в средата на живот, които известно водят до развитие на рак
• Прием на медикаменти, които лекуват предракови заболявания и предотвратяват развитието на рак
  

Под скриниг се разбира действие или изследване, което е в състояние да открие рака преди неговото клинично проявление. Той позволява да се диагностицират редица туморни заболявания в много ранен стадий, когато те са потенциално лечими. Скрининговите изследвания се препоръчват при групи от населението, които имат рискови фактори за развитие на определен рак. В зависимост от биологията на различните видове рак, тези изследвания се повтарят през различни периоди от време при хора, които имат висок риск, но още нямат оплаквания. Така например скрининговата мамография се препоръчва да се прави на всеки две години, докато изследването за рак на дебелото черво – на всеки 5 години.

Доказано е, че някои от най-разпространените ракови заболявания при съвременния човек могат да се открият рано с редовно участие в скринингови програми:

• Рак на гърдата
• Рак на шийката на матката
• Рак на дебелото черво
• Рак на белия дроб
• Рак на простатната жлеза при мъжете
  

В България има ли скринингови програми и как гражданите могат да се включат в тях?

Скриниговите програми са ангажимент на националното здравеопазване и тяхната ефективност е един от измерителите за качество на системата. Това са много добре организирани проекти, в които си взаимодействат редица държавни институции и чиято крайна цел е да намали смъртността от рак сред населението. Икономически напредналите държави имат такива програми от 70-те години на миналия век. За съжаление, от страните членки на ЕО, само България и Гърция нямат такава организация и не са дали заявка дори за пилотни проекти. Това отговаря автоматично на поставения въпрос, как всеки гражданин може да се включи. Но за да не заставаме от страната на песимиста, може да кажем, че хората с добра здравна култура и с помощта на своя личен лекар имат възможност да сформират индивидуален план за превенция и ранна диагностика на редица социалнозначими заболявания. Изпълнението му би отнело относително малко време при година от 365 дни, така че голямата ни заетост не трябва да е извинение.

Как да подобрим нашата здравна култура и къде може да проведем такива изследвания?

За повишаване на здравната култура на населението ангажимент имат много институции, в това число и медиите. Редно е да се насочат повече усилия и средства към адекватната информираност на хората за възможностите на съвременната наука. В света, големите научни медицински институти и болнични вериги организират такива информационни кампании. Такава амбиция имаме и ние в групата на Аджибадем Сити Клиник и в частност УМБАЛ Токуда. С отделни блогове, срещи с пациенти и „информация за пациента“ се стараем да събудим любопитството и да предадем на достъпен език познанията, които всеки съвременен човек трябва да има за своето тяло и за грижите, които да полагаме за него.

Като съвет за това къде да проведем своите годишни профилактични изследвания, мога да кажа само едно – там, където лекарите знаят истинското съдържание на действията превенция и ранна диагностика и там, където сте намерили Вашия лекар – този, на когото може да се доверите. Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница предоставя консултации и възможност за изготвяне на индивидуални програми за превенция и ранна диагностика на рака.