Образна диагностика

Рак на дебелото черво

Какво представлява?

Дебелото черво се разделя на три части – дебело черво в тесен смисъл на думата или колон, сигмовидно черво и ректум. Ракът на дебелото черво се дължи на туморна тъкан, която се формира в стената на червото. В началото се развиват т.нар. полипи – малки туморчета, свързани със стената на червото с краче. Те най-често са доброкачествени, но имат потенциал да нарастнат и да малигнизират. В по-късните стадии туморът или нараства в стената на червото в дълбочина и го стеснява, или формира голяма туморна маса, която запушва лумена на червото и ангажира съседните тъкани. С нарастване на тумора възникват и разсейки в различни органи и системи, най-често в черния дроб.

Каква е честотата? 

Ракът на дебелото черво е четвъртият по честота тумор в развитите страни, като засяга все повече по-млади хора. Образно казано, всеки 20 жител на планетата има риск да заболее от рак на дебелото черво.

Какви са най-честите оплаквания?

Дебелото черво е част от гастро-интестиналния тракт и негова основна функция е да служи като резервоар на приетата храна и да осигурява транспорта, усвояването на полезните съставки от храната и отделянето на остатъците. В случаите, при които туморът нарастне в лумена на червото може да доведе до запушване или т.нар. илеус. Ако повърхността на тумора се разязви, може да се развие анемия или по-рядко – масивно кървене. Другите симптоми са по-неспецифични и се представят с нарушаване на ритъма на дефекация,  обща умора, отпадналост, отслабване.

Как се лекува?

В ранния стадий, преди малките туморчета (полипи) да са малигнизирали, се отстраняват без операция по време на т.нар. колоноскопия. Злокачествените тумори на дебелото черво се лекуват с операция – изрязване на ангажираната част от червото. При по-напредналите тумори освен операцията, се прилагат химио и лъчетерапия.  Изборът на правилния метод или комбинацията от методи за всеки конкретен пациент се прави по време на дискусия на мултидисциплинарен (онкологичен) комитет.

Защо е важно да открием рака на дебелото черво и да го лекуваме рано?

Благодарение на методите за ранна диагностика, в цял свят намалява броят на напредналите тумори. Както всеки тумор, открит рано, ракът на дебелото черво се лекува, като процентът на болните, преживели 5 години след лечението надхвърля 90%. Неповече от 15% от пациентите, диагностицирани късно с далечни метастази, преживяват 5-годишен период.

Кои са рисковите фактори за развитие на рак на дебелото черво?

Висок риск да заболеят от рак на дебелото черво имат хора над 45 години, такива със семейна история за рак на дебелото черво при близки родственици, пациенти с генетични аномалии (болест на Линч, фамилна аденоматозна полипоза) и хронични заболявания на червата (болест на Крон, улцеро-хеморагичен колит и др).

Как можем рано да открием рака на дебелото черво?

Методите за ранно установяване на рака на дебелото черво са няколко:

  • Установяване на т.нар. скрито кървене чрез изследване на изпражненията
  • Провеждане на колоноскопия чрез въвеждане на оптика и оглеждане на вътрешната повърхност на червото
  • Чрез виртуална компютъртомографска колоноскопия

Доказано е, че системното изследване води до ранна диагностика на рака на дебелото черво, което позволява излекуване и намалява смъртността.

Виртуалната компютърна томография е неинвазивен метод, неизискващ анестезия  или болничен престой. След предварителна подготовка, червото се изпълва с въздух и се скенира коремът, подобно на всяко друго компютъртомографско изследване. Впоследствие благодарение на допълнителната обработка на образите рентгенолозите могат да видят малки туморчета (полипи), които представляват преканцерози и след отстраняването им да бъде предотвратено развитието на рак.

На какъв интервал се провеждат профилактичните изследвания на дебелото черво?

На базата на проследяване на големи групи от пациенти, съвременната наука препоръчва да се следват различни интервали в зависимост от това какъв метод за ранна диагностика на рака на дебелото черво е избран:

  • Изследването на скрито кървене във фекалиите трябва да става ежегодно
  • Виртуална компютърномографска колоноскопия – веднъж на всеки 5 години
  • Конвенционална колоноскопия – веднъж на всеки 10 години

За хората с генетични аномалии и фамилни заболявания тези интервали са различни, като проследяването при тях следва други алгоритми, които най-често са част от лечението и наблюдението на основното заболяване.

Клиника по Образна диагностика на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда предоставя възможност за провеждане на виртуална компютърнотомографска колоноскопия за ранна диагностика на рака на дебелото черво. Протоколите са адаптирани с тези на Американския Колеж по Радиология (ACR) и Европейската Асоциация по образна диагностика на гастро-интестиналния тракт (ESGAR). Разполагаме със софтуер за автоматична оценка на промените в стената на червото и последващо проследяване.

Повече информация можете да получите на телефон 02/ 403 47 89 и 02/ 403 41 80.