Проф. Кирова: С годините успяхме да превърнем някои от онкологичните заболявания в хронични и да подобрим диагностиката им

Ракът е втората причина за смъртност в света, нарежда се веднага след сърдечносъдовите болести. Според Световната здравна организация профилактиката, ранната диагностика и лечение в повечето случаи могат да доведат до излекуване на заболяването.

„В последните години откриваме много повече туморни заболявания в населението. Основните причини за това са две – едната е, че диагностиката се подобрява, а втората е, че хората вече живеят по-дълго време. Така шансът да заболееш от рак е много по-голям. С годините успяхме да постигнем много в борбата с рака и успяхме да превърнем някои от онкологичните заболявания в хронични такива.“, споделя пред EuroNews проф. Галина Кирова, началник на Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Специалистът обяснява още, че броят на живите пациенти с онкологични заболявания също е значително по-голям, тъй като се откриват нови терапии, които удължават техния живот.

„Нашата цел е да повишим познанията на пациентите, здравната им култура и ако може да вземат своето здраве в своите ръце. Това може да се случи като ги образоваме какво биха могли да направят, за да има по-малък шанс да заболеят от рак. Също така и как трябва да процедират при срещата с онкологично заболяване, как трябва да бъдат лекувани.“, допълва проф. Кирова.  

В периода 2022-2024 г. голямата тема в ЕС е достъпността до онкологична помощ. Внимание се обръща не само на достъпността до лечение, а и на ранното установяване на туморни образувания, както на профилактиката и скрининга.

„Онзи ден излезе доклад от европейския раков регистър. Той прави профили на определените държави, в аспект на профилактиката ние сме на едно от последните места. Същевременно сме една от страните с най-голям брой пушачи. Интересното е, че хората с добър социален статус у нас пушат много повече от останалите. А тютюнопушенето е нещо, което всеки един от нас може да съобрази като рисков фактор и да вземе мерки“, обяснява проф. Кирова.

Тя допълни, че по отношение на генома вече има доказани ракови заболявания, които са свързани с наследствеността. В новите препоръки за скрининг пациентите с наследственост са вкарани в една отделна целева група. Проф. Кирова обобщи, че лекарите знаят кои са състоянията и генетичните аномалии, които могат да бъдат оценени и включени в конкретната група за скрининг.

„Въпросът със скрининга е „изчистен“ в световен мащаб.  Първите големи скринингови програми започват още през далечната 1986 г. Вчера се замислих, че от 1992 г. работя онкология. За 30 години практика, съм свидетел на над 10 национални български стратегии за борба с рака. Резултатите показват, че нито една от тях не е била ефективна, не е разписана добре и видимо не е изпълнена. Отговорност за това носи държавата. Това е въпрос на политическа воля.“

По думите на проф. Кирова скринингът не е изследване, а дълъг и сложен алгоритъм, при който най-често държавата се грижи за своите граждани, по отношение на заболявания, които са с висока социална тежест и най-важното, за такива, които са лечими, ако бъдат открити в ранен стадий, навреме. Като основен проблем проф. Кирова споделя и липсата на единен раков регистър в България, което пречи за проследяването на онкологичните пациенти и воденето на обективна статистика относно заболяването.

В световен мащаб най-честият рак при жените е на гърдата, където преживяемостта е най-голяма. При мъжете е ракът на простата, при който също имаме много добри успехи, но тя се базира по-скоро на достъпността на пациентите до скринингови тестове.

На финала на интервюто си проф. Кирова споделя, че най-важното послание, което би отправила към обществото и пациентите е, че те трябва да имат грижа за своето собствено здраве и да бъдат отговорни към него.