Доц. Арабаджиев: Имунотерапията има за цел да научи собствената ни имунна система да атакува единствено „недобрите“ клетки в човешкото тяло

Биомаркерът е характеристика на туморната клетка, която определя възможността с лекарствени продукти от химичен или биологичен характер, да се атакува точно тази специфична характеристика. Според доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и член на Мисията за рака към Европейската комисия, без биомаркери не можем да говорим за персонализирана медицина, тъй като, ако нямаме конкретни такива, не може да бъде определена и назначена така наречената „прицелна терапия“. По думите на специалиста с напредването на медицината е доказано, че химиотерапията, която е най-популярният метод за лечение на онкологични заболявания, вече не е толкова ефективна, в сравнение със съвременните терапии.

„Аз съм изключително щастлив, че израснах и получих специалност по медицинска онкология в ерата на персонализираната и най-вече в ерата на имунотерапията. Тя успя изцяло да промени начина, по който се атакуват туморните клетки. Така „атакуването“ се случва не с химически средства, които освен туморни клетки, засягат и „добрите“. Имунотерапията има за цел да научи собствената ни имунна система да атакува само и единствено недружелюбните, недобрите клетки в човешкото тяло.“, споделя пред БНР доц. Арабаджиев.

В рамките на 5 години имунотерапията се развива и вече се предлагат 6-7 различни вида. По думите на специалиста е реалистично след 30 години медицината да разполага с цяла палитра от имунологични възможности, с които да успява да провежда много по-успешна борба с онкологичните заболявания.

„За щастие най-голямата концентрация на таргетни терапии, включително имунотерапии, е при силно социално значимите онкологични заболявания, което е добре. Това са ракът на гърдата, на белия дроб, карциномът на дебелото черво, на простата и в малко по-разширен план влизат карциномът на яйчниците и гинекологичните тумори. За момента мога да похваля държавата, което не се случва често, защото стандартите за имунолечение в България в много висок процент са налични за пациентите,  и са напълно реимбунсирани от НЗОК – платени на 100%.Това лечение наистина е много скъпо.“, допълва доц. Арабаджиев.

Според специалиста обаче в страната има съществени организационни проблеми, които не позволяват на всички пациенти, нуждаещи се от таргетна терапия, да я получат.

„Няма единна онкологична доктрина, няма методичен контрол върху правилното изписване на таргетни терапии. Разбира се, има ясни ръководства, които в голяма част от случаите се спазват, но поради „парцелирането“ на онкологичната грижа в различни частни и държавни, малки или големи по обем и всеобхватност, центрове, не можем да гарантираме, че всички пациенти могат да се подложат на тази терапия. Вторият наболял проблем е диагностиката, биомаркерите и генетичните изследвания. В момента няма ясна Национална стратегия за подпомагане и за задължителния характер на изследване на биомаркерите и на генетичните характеристики на тумора. Като казвам няма ясна стратегия, няма ясно финансиране. Изключително важно е изследването на биомаркерите и промотирането на персонализираната онкологична медицина да  залегне в държавни документи, какъвто е Националният план за борба с рака.“, каза доц. Арабаджиев.

Специалистът по медицинска онкология споделя, че е щастлив, че в практиката му почти няма социалнозначима (широко разпространена) туморна локализация, за която да не е налична имунотерапия. 

„На първо място ползите са за пациента, защото таргетните терапии удължават преживяемостта . Имунотерпиите и прецизната медицина успяват бавно,  но доста успешно, да превърнат рака по-скоро в хронично заболяване, отколкото в остро настъпило, с висока смъртност. Ако туморът е открит навреме, тези терапии дори дават шансове за излекуване, което е голям напредък в медицината. Качеството на живот на пациентите се подобрява, те не страдат от токсичността на химиотерапията, не изпитват страничните ѝ ефекти. Пациентите виждат ползата, защото понасят добре лечението. Онкологично болните, които се лекуват и имат добро качество на живот, също така са напълно работоспособни. Те помагат на икономиката на собствената си държава, увеличавайки собствените си и държавните приходи.“, споделя доц. Арабаджиев.

Специалистът е член на Мисията за рака към ЕК от септември 2022 г. Той е единственият български представител в нея. Основната цел на Мисията е да подобри живота на над 3 милиона европейски граждани, които са застрашени или живеят с рак. Всички нейни дейности са насочени към насърчаване на превенцията, скрининга на онкологични заболявания, подобряване на диагностиката и лечението във всички държави членки на ЕС.