Май е обявен от СЗО за месец за осведомеността за меланом – най-агресивният вид рак на кожата. Известно е, че годишно около 600 човека в България се диагностицират с малигнен меланом. В САЩ се диагностицират над 200 000 нови случая годишно с над 8000 смъртни случая, а в ЕС страшната диагноза чуват над 100 000 човека годишно и има над 15 000 смъртни случая, свързани с това заболяване. Наблюдава се тревожна тенденция за нарастване на заболеваемостта с 3-5 % ежегодно в цял свят, включително и у нас.

„До скоро смятахме, че болестта се наблюдава предимно при хора над 65 годишна възраст. Статистиката при младите пациенти обаче се оказва доста стряскаща. По данни на Европейската комисия най-висока заболеваемост от меланом в Европа има възрастовата група 45-69 години, а според статистически данни от САЩ - диагнозата меланом е една от най-честите в групата на младите възрастни /особено при младите жени/ и юношите /15-39 години/. Малигненият меланом може да се развие дори и в най-ранна детска възраст, тоест на практика нито една възрастова група не е пощадена.“, обясни д-р Ахмед Контилев, специалист в Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Основен рисков фактор за развитието на заболяването са ултравиолетовите лъчи и изгарянето на кожата от слънцето и изкуствени източници като солариуми.

„Кожата е най-големият орган в нашето тяло и като такъв тя има памет. Колкото повече са изгарянията на кожата ни, включително такива в ранна детска възраст, толкова е по-голяма вероятността за развитие на т.нар. лъчево-индуцирани кожни тумори в по-напреднала възраст. Това прави изключително важна превенцията и фотопротекцията още от ранна детска възраст.“, допълни д-р Контилев.

Какви са симптомите и кога се проявяват те?

„В ранните стадии на заболяването няма симптоми. Пациентите най-често търсят лекарска помощ за „съмнители“ кожни образувания – бенки, които са тъмно оцветени, надигнати над кожата и са локализирани на места, на които лесно се травмират. Този тип пигменти невуси в повечето случаи са безобидни. Потенциално опасните кожни образувания, които често се пропускат не са релефни, имат тъмно оцветяване и са наравно с кожата. Най-общо, всяка една кожна формация, която нараства по размер, променя цвета си и изглежда несиметрична трябва да бъде прегледана от специалист дерматолог.“, казва д-р Контилев.

В коя област на кожата най-често се установява меланом?

„На практика малигненият меланом може да се появи навсякъде по тялото ни. За разлика от не-меланомните кожни тумори, които се появяват най-често по откритите, изложени на слънце части на тялото, меланомът може да се развие по скрити места като  скалп, между пръстите на краката, ингвинални гънки и др. Изключително рядко меланомът може да произлиза от лигавици, да се развива под ноктите и дори и в окото.“, обясни д-р Контилев.

Комбинацията от генетична предразположеност и уврежданията на кожата, предизвикани от слънчевото изгаряне, са най-важните фактори отключващи заболяването. Според съвременните разбирания адекватната профилактика и слънцезащита трябва да се провежда ежегодно, а не само през лятото. Изключително важно е да знаем и да се стремим да предпазим чувствителната детска кожа от изгаряне, да пазим себе си и близките си – това е най-успешната стратегия за профилактика.

Има ли скрининг и в какво се изразява?

„През май се организират скринингови кампании по цял свят, включително и в България, така че скрининг има. Въпреки това прави впечатление сериозната неосведоменост на пациентите, тоест е необходимо да се работи в тази посока още повече. Най-общо всеки един човек поне веднъж в живота си трябва да бъде прегледан от дерматолог и евентуално да бъдат установени, проследени и адекватно лекувани съмнителни образувания по кожата“, сподели д-р Контилев.

Колко често пациентите идват при Вас в ранен стадий на заболяването?

„През последните години все повече пациенти се диагностицират в ранен стадий на заболяването, което на практика означава възможност за пълно излекуване. За съжаление, все още има и немалко пациенти, при които заболяването е доказано в напреднал стадий, където ситуацията е доста по-тревожна и трудно лечима.“, каза д-р Контилев.

При наличие на съмнително кожно образувание е необходимо пациентите да потърсят мнение от квалифициран дерматолог, който има опит в диагностицирането на кожни тумори. Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда разполага със специалисти, които са пряко ангажирани с диагностицирането на заболяването.

„Обикновено пациентите се самонасочват или биват насочени към дерматолог от своите общопрактикуващи лекари. При наличие на клинични и дерматоскопски данни за меланом, дерматологът провежда така наречената първична ексцизия или насочва пациента към хирург, който да ексцизира формацията. След поставяне на първоначалната диагноза меланом е необходимо пациентите да бъдат насочени към Онкологичен център с необходимата експертиза, за да се изгради адекватен предоперативен и следоперативен лечебен план.“, допълни д-р Контилев.

Каква е ролята и ползата на мултидисциплинарния екип за диагностициране и лечение на меланом?

„Изключително важна! Мултидисциплинарният екип се състои от различни специалисти, включително хирург, онколог, дерматолог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик и др., които определят най-адекватния план за поведение при всеки един пациент. След първоначалната диагноза, предоперативен мултидисциплинарен екип определя нуждата от специфични стадиращи процедури като радиоизотопно маркиране и сентинелна биопсия на лимфни възли, с оглед адекватно стадиране на болните, заедно с радикална оперативна интервенция. Следоперативно отново мултидисциплинарен туморен борд определя нуждата от следоперативна терапия, включително специфично генетично тестуване, което дава възможност да бъдат прилагани съответните системни терапии, ако това е необходимо.“ 

АСК УМБАЛ Токуда е лечебно заведение с висока експертност в цялостното обгрижване на пациенти с малигнен меланом. Рутинно се прилагат всички утвърдени по света методи за диагностика, стадиране, проследяване и лечение на пациентите. След първоначално диагностициран меланом в ранен стадий се провежда лимфосцинтиграфия с радиоизотопно маркиране и сентинелна биопсия с оглед адекватно стадиране и последващо следоперативно лечение с таргетна или имунотерапия. В напредналите стадии се прилагат всички съвременни стадиращи образни изследвания и са налични най-съвременните терапии, включително различни видове таргетна и имунотерапия, които осигуряват дългосрочна преживяемост на пациентите. Всичко това се извърша съгласно международните препоръки за лечение на заболяването.

Лечимо ли е заболяването и трябва ли да бъде приемано като фатална диагноза?

„В най-ранния стадии заболяването е напълно лечимо. Във втори и трети стадий след проведено адекватно хирургично лечение разполагаме с най-съвременните и ефективни следоперативни таргетни и имунотерапии, които намаляват риска от рецидив на заболяването. За болните в най-напредналия стадий ситуацията коренно се промени с навлизането на таргетната терапия и терапията с така наречените чепкойнт инхибитори. Навлизането на съвременните терапии през последните 10-15 години предизвика революция в лечението на това фатално заболяване. Благодарение на иновативните терапии, пациентите могат да бъдат излекувани дори в напреднал стадий или болестта да бъде контролирана, което осигурява дългосрочна преживяемост и добро качество на живот на пациентите.“

Системната терапия при меланом е една от най-динамично развиващите се области на медицинската онкология.

„Съвременната имуноонкология започна от меланома с регистрирането на първия чекпойнт инхибитор – Ипилимумаб през 2011 г. за лечение на напреднал меланом. Преди 2011 г. пациентите с метастазирало заболяване имаха средна преживяемост от 6-9 месеца. С навлизането на имунотерапията вече говорим за 7,5 годишна преживяемост, което е огромен успех. Развитието на системната терапия продължава и до днес, което доведе до откриването на нови видове имунотерапия базирани на т.нар. тумор-инфилтриращи лимфоцити /TIL’s/ и РНК-базирани ваксини, които осигуряват допълнително живот на пациентите с напреднала болест. Към момента тези иновативни терапии са регистрирани за приложение единствено от FDA в САЩ, вероятно в следващите няколко години до тях ще имат достъп и пациентите в Европа.“, обясни д-р Контилев.