Говоренето за захарния диабет никога не е прекалено. Диабетът е едно от най-бързо разпространяващите се хронични заболявания в света. В България приблизително 550 000 - 600 000 са диагностицираните пациенти, но реалният брой вероятно надхвърля 700 000 души, поради недиогнастицирани случаи.

Всичко за захарния диабет - основни рискови фактори, първи симптоми, най-новите тенденции в лечението, усложнения при нелекуван или лошо контролиран диабет, както и промените, които човек може да направи, за да намали риска - говори д-р Бойка Костова - Сякулова пред "Здравен компас" на БНР-Благоевград.

Д-р Костова, диабетът е болест, за която знаем, че е тихият убиец, а не просто заболяване с висока кръвна захар – засяга целия организъм. Защо се случва това?

Захарният диабет е хронично заболяване, при което кръвната захар се повишава. Човек може да не усеща кръвна захар 15-20-30 ммол/л., при която може да няма никакви симптоми, но за съжаление нашите съдове, очи, нерви, бъбреци усещат високата кръвна захар, страдат от нея и се развиват хроничните усложнения на диабета. В напредналите си форми може да доведе до тежка инвалидизация и затова заболяването се нарича „тихият убиец“.

Кои са основните рискови фактори за развитие на диабет тип 2 и кои от тях ние най-често подценяваме?

Захарен диабет тип 2 има 50% наследственост, тя има огромна роля. Факторите на външната среда отключват гените, които предразполагат към заболяването – обездвижване, слаба физическа активност, прехранването – най-вече с бързи захари като бяла и кафява захар, мед, много плодове, всички пакетирани храни, които съдържат вредни мазнини, както и наднорменото тегло играят роля за отключването на захарния диабет.

Има ли промяна, д-р Костова, в профила на хората, които днес развиват диабет?

Диагнозата захарен диабет в днешно време се поставя на по-малка възраст, включително на деца под 18-годишна възраст, което се дължи на лошия начин на живот, липса на спорт и прехранване с бързи храни. Захарният диабет може да засегне всяка една възрастова група, но разбира се, по-често се проявява при напреднала възраст.

Кои са първите симптоми, които да ни накарат да потърсим ендокринолог?

Най-често това са сухота в уста, повишена жажда, прием на по-голямо количество течности през деня и през нощта, ходене по-често по малка нужда и отделяне на по-голямо количество урина, сърбеж в гениталната област, по-чести пикочо-полови инфекции, поява на рани, които трудно заздравяват това са най-честите симптоми, които водят пациентите при лекар и той установява захарен диабет. Имаме случаи, в които пациентите са с 20-30 кръвна захар и изобщо не я усещат, затова е важно да правим профилактика при личния лекар.

Колко важни са и какво включват профилактичните прегледи?

Достатъчно е да се изследва кръвна захар сутрин на гладно – елементарно изследване с вземане на венозна кръв и включено в стандартния пакет профилактични изследвания, покрити от НЗОК. Можем спокойно да го правим веднъж годишно при личния си лекар. Другото, което при нужда може да се направи, е кръвно-захарен профил, т.е. трикратно изследване на кръвна захар преди и след храна, както и изследване на гликиран хемоглобин, който ни ориентира в нивата на кръвната захар три месеца назад. В спорни случаи, когато имаме съмнение дали е диабет, преддиабет или норма, назначаваме орален глюкозо-толерантен тест с прием на глюкоза и изследване на кръвна захар преди и 2 часа след това.

Какви са най-новите тенденции в лечението на диабет тип 2, има ли напредък в терапиите и какво е важно да знаят пациентите?

Изключително голям напредък в лечението на захарен диабет тип 2 има в последните 10 години. Съвременните групи медикаменти са GLP1 агонистите и SGLT-2 инхибиторите. При тях се доказаха освен ползи по отношение контрола на кръвната захар и допълнителни ползи за редукция на тегло, профилактика и лечение на сърдечносъдови заболявания, както и за профилактика и лечение на бъбречни заболявания. Те изключително много ни помагат при лечението на диабетиците.

Глюкозните сензори и модерните устройства доколко улесняват контрола на заболяването и достъпни ли са за българските пациенти?

Глюкозните сензори от няколко години навлязоха на българския пазар и свободно могат да се закупят в аптеките. Допреди няколко години нямаше нито един глюкозен сензор, който да може да бъде закупен у нас и пациентите ги поръчваха от чужбина. Сега вече има няколко варианта, като за диабет тип 1 са осигурени и покрити от НЗОК, като има критерии за изписването им. За диабет тип 2 могат да се закупят от нашия пазар и те много ни ориентират в нуждите на пациента – кога и по кое време на деня той има проблеми, преди или след храна, коя храна как му действа, което улеснява и самия пациент като му показва къде са проблемите, къде греши в храненето и какво да коригира.

Д-р Костова, вие как гледате на така модерните напоследък инжектирания с лекарствен продукт с цел редукция на тегло?

GLP1 агонистите все повече навлизат на нашия пазар, като тази година дойдоха още два медикаменти от тази група. Те официално имат индикация и разрешение за лечение както на захарен диабет тип 2, така и на затлъстяване. Това, което се случва у нас – off-label, е че пациенти използват за лечение на затлъстяването медикамента в малката му доза, която по принцип е за лечение на захарен диабет тип 2. Това не е коректно, но медикаментът е одобрен за лечение на затлъстяване и в никакъв случай не е опасно за здравето. Разбира се, трябва да бъде преценено от лекар кой медикамент и в каква доза е подходящ за лечение на дадения пациент.

Ако говорим за усложнения при нелекуван или лошо контролиран диабет с какво са свързани те?

Усложненията на захарния диабет са изключително неприятни и могат да засегнат малките и големите кръвоносни съдове. Микросъдовите усложнения засягат най-вече очите като се развива диабетната ретинопатия, което налага ежегодни прегледи при офталмолог с изследване на очни дъна. Ако се открие това страдание трябва да се проследява и да се лекува от офталмолозите. Микросъдовите усложнения са част от проблема с невропатията, освен засягането на самата нервна тъкан, като може да бъде свързана с промяна в чувствителността, болкова симптоматика и е част от проблема с развитието на диабетното стъпало. Може да се засегнат бъбреците, като в напредналите си форми диабетната нефропатия води диабетиците до хемодиализа.

Засягането на големите съдове – макроангеопатията, засяга мозъчните и сърдечните съдове, съдовете на крайниците, което инвалидизира пациентите – развиват инфаркти, инсулти, запушвания на долни крайници, ампутации.

До каква степен промяната в начина на живот може да замести или намали медикаментите и какви са най-ефективните промени, които човек може да направи веднага, за да намали риска?

При откриване на заболяването ние винаги назначаваме тройна комбинация от лечение – медикаментозна терапия, корекция в хранителния режим и корекция в двигателния режим. Задължително съветваме пациентите да повишат двигателната си активност за сметка както на кардио упражнения – ходене пеша, каране на колело, плуване, така и на силови упражнения. Мускулната работа осигурява една по-добра чувствителност към работата на инсулина – както собствения, така и внесения отвън. Промяната в начина на хранене с отстраняването напълно на бяла, кафява захар и мед. Много пациенти не знаят, че медът също е вреден за диабетиците. Те правят грешки и при плодовете, които не са подходяща храна за диабетиците. Ние ги ограничаваме до една малка шепичка за деня, като предпочитаме по неузрели плодове – зелени ябълки, например. Всеки един плод е позволен при диабетика, но в съвсем малко количество веднъж на ден и по неузрял. Пациентите правят грешки и не знаят, че в млечните продукти също има бързи захари, които покачват нивата на кръвната захар. Затова ние ги ограничаваме до чаша мляко, 50-100 гр. сирене. Подходяща храна са зеленчуците, разбира се, сурови, а при нужда термично обработени или консервирани. Месото също е подходяща храна за диабетиците, разбира се, ако няма противопоказания от рода на подагра. Пациентът може да консумира всеки ден месо, но не тлъсто. Движението и храненето са двете задължителни неща, които пациентът трябва да промени независимо дали има или няма медикамент. Осигуряването на медикаментозна терапия помага за по-добрия контрол на кръвната захар и отлага времето, в което биха настъпили усложнения на диабета.

Вашето лично послание, когато говорим за диабет?

Предпочитам, моето послание да бъде насочено към младите хора. Нека родителите обърнат внимание на децата си, да ги научат да спортуват от малки, да се хранят здравословно, за да може да израснат по-здрави хора и ако на тях им е заложено в гените да развият диабет, то нека бъде в по-късна възраст, когато не биха имали време да развият усложненията на диабета. Нека се погрижим за нашите деца.