Нелекуваното белодробно сърце може да бъде фатално за пациентите

Сърцето и белия дроб не просто обитават една и съща кухина – гръден кош, но взаимовръзката във функцията на двата органа е много голяма. Специалистите от двете медицински звена са в непрестанен контакт на всяка стъпка – при консултация в кабинетите, в отделенията, а много често и в спешното отделение на болницата.

„Честно казано, няма да звучи пресилено, ако кажа, че почти всеки хроничен белодробно болен пациент има нужда от консултация с кардиолог. Колаборацията помежду ни е изключително важна. Консултацията ни при тежки заболявания като белодробна тромбоемболия, например, е изключително необходима. При такива пациенти експертното мнение на колегите кардиолози и ехокардиографията, която извършват ни дават възможност да преценим каква е степента на риск и тежестта на заболяването до голяма степен. От това зависи и терапевтичното поведение за конкретния случай, това е едно заболяване, което влиза в графата на животозастрашаващо.“, споделя д-р Диана Лекова, специалист в Клиника по пневмология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Оплакванията от задух, затруднено дишане, тежест или болка в гърдите, торакален дискомфорт, почти винаги налагат оценката на мултидисциплинарен екип, в който основно участие взимат именно пулмолозите и кардиолозите.

„Както нашата, така и тяхната специалност е свързана с оплаквания и патология, които могат да бъдат критични, спешни и предреанимационни. Именно поради тази причина почти винаги в спешното отделение сме заедно, защото много често оплакванията на пациентите се отнасят до заболявания, които касаят и двете специалности. В тези случаи ние трябва да уточним диагностично откъде идва проблемът първоначално – дали от сърцето или от белите дробове.“, допълни д-р Лекова.  

При пациентите с хронично белодробно заболяване (като тежка астма, хронично обструктивна белодробна болест или някое от хроничните интерстициални заболявания) се прави консултация с кардиолог, за да се прецени дали има увреждане и на сърцето, в резултат на болестта (така нареченото белодробно сърце). Белодробното сърце (кор пулмонале) е медицинско състояние, причинено от повишеното налягане в белодробните кръвоносни съдове – белодробна хипертония, или масивен пулмонален емболизъм. Характеризира се с настъпване на десностранни сърдечни изменения, особено в дясната камера (вентрикул). Ако бъде оставено да прогресира без лечение, състоянието може да доведе до десностранна сърдечна недостатъчност и фатален край.

„За да се грижим за пациентите със сърдечни заболявания, ние работим пряко с лекарите от много други специалности. Най-хубавото е, че в нашата болница разполагаме с над 40 медицински звена и това дава възможност за много бърза реакция и добра колаборация, познаване на процесите за различни заболявания, които изискват мултидисциплинарен подход. Нашите пресечни точки с пулмолозите са изключително чести и в много аспекти. Заболяванията на сърцето оказват голямо въздействие върху белодробното състояние на пациентите. С пълна сила важи и обратното – някои изцяло белодробни заболявания са свързани с промени и натоварвания на сърцето, които изискват нашата намеса, така че колаборацията ни е ежедневна и многостранна.“, каза доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Именно пулмолозите и кардиолозите бяха едни от основните специалисти, ангажирани с пациентите в COVID-отделенията по време на пандемията.

„Ковид също беше огромно поле, в което си взаимодействахме с кардиолозите. Първо сме им безкрайно благодарни, че те през цялото време ни снабдяваха с колеги, екипи, които ни бяха в помощ в отделенията. Винаги във всички екипи имаше кардиолог в ковид отделението. Както се знае инфекцията уврежда не само белия дроб, засяга целия организъм и един от основните органи, които страдаше е и сърцето. Едни от най-критичните поражения бяха върху сърцето. Имаше изключително много ритъмни нарушения, миокардни увреждания на сърцето , белодробни емболии, в които както казах – тяхната експертиза е от огромно значение. Бяха плътно до нас и в проследяването на пациентите. Абсолютно задължително беше и все още е всеки прекарал по-тежка COVID инфекция да се консултира с кардиолог, дори да няма съществени оплаквания.“, допълни д-р Лекова.