Д-р Вълчев: Разширените вени в малкия таз водят до значимо влошаване на качеството на живот на жените

Разширени вени в малкия таз при жените е състояние, което най-често се установява след проява на симптоми като тежест, дискомфорт и болка ниско долу в малкия таз. Понякога се наблюдават и много болезнени менструални цикли. Възможно е да се появи дискомфорт и след полов акт, който би могъл да продължи дори в рамките на седмица.

„Това е състояние, което може да вложи качеството на живот на една жена и то значително.  Въпреки това синдромът на венозен застой в малкия таз не е пряко опасен за живота. Най- често от него страдат млади жени, които са раждали веднъж или два пъти и след всяко следващо раждане техните оплаквания се засилват изключително много. Лекували сме пациентки между 20 и 65 години.“, споделя д-р Николай Вълчев, специалист в Клиника по съдова хирургия в АСК УМБАЛ Токуда, в подкаста на GenicaNews.

Той допълва, че в един от последните му случаи е лекувал жена, която е описала болките като родилни, сякаш има контракции всеки ден.

„Това е изключително инвалидизиращо състояние, когато напредне в развитието си, без да се вземат мерки. Така че, пряка опасност за живота няма, но за неговото качеството има и то значителна. Интересно е, че дори в Европа и в Америка, средното време за поставяне на тази диагноза е близо 4 години. Може да си представите колко време отнема в България. Една от причините е, че всъщност това е диагноза, която се поставя на принципа на изключването. Тези пациентки се насочват към акушер-гинеколози, които започват постепенно с преглед, с изследване, едно по едно да изключват всички други състояния. Когато не намерят обективна причина за оплакванията, тогава вече смятаме, че се дължи на този венозен застой и тези пациентки биват насочени към нас – съдовите хирурзи. Всъщност, това е една от основните причини, тъй като ние лекуваме заболяването, но няма как да го направим, ако тези пациентки не бъдат насочени към нас.“, казва още д-р Вълчев.

Пътят на пациентките преминава първо през обективен преглед при гинеколог.

„Най-често още при извършването на ехографското изследване, те установяват изключително много разширени вени в малкия таз. Ако те подозират конкретната диагноза – пациентките се насочват към нас. След като снемем анамнеза, поговорим с тях, разпитаме ги, следващата стъпка, която правим е да ги изпратим на скенер с контраст. Това е, образно казано, една цветна снимка, при която се вижда всъщност цялата анатомия на корема и малкия таз, като можем да видим всички вени в тази област. Това е изключително важно, за да може да идентифицираме проблема, тъй като при жените венозната система е допълнително усложнена и е много важно да намерим точно къде е проблемът, за да го лекуваме адекватно.“, обяснява специалистът.

Минимално инвазивното лечение се провежда с едно убождане във вена на крака, след което съдовият хирург достига най-често до лявата овариална вена, която не работи правилно. В нея има клапи, които не функционират и цялата венозна кръв се връща обратно в малкия таз, застоява и започват да се появяват симптомите.

„Ние имаме възможност, след като влезем селективно в тези вени, да направим една венография, една цветна снимка с контраст и да се опитаме да увредим вената, така че тя повече да не работи. Това става като инжектираме в нея химично вещество – склерозант, и сложим няколко койла (пружинки, които да увредят, възпалят вената, за да може тя да спре да функционира), тъй като при тези жени така или иначе вената не функционира, нейното увреждане или запушване, което настъпва, има само ползи за пациентките. Те често се притесняват какво правим, ако запушим една вена, но ние го правим умишлено, защото ако вената е там, но не работи, то ни трябва образно казано да го изолираме. Има достатъчно здрави вени, които да поемат венозния дренаж и това няма никакви негативни последици за пациентките, а обратното. Клиничната успеваемост на минимално инвазивното лечение е изключително висок, над 90%.“, допълва д-р Вълчев.

Противопоказанията за прилагане на терапията са изключително малко. По думите на специалиста все още се коментира разбирането, че при жени, които не са раждали, извършването на подобна процедура може да доведе до трудности при забременяването. Литературните данни обаче показват точно обратното.

„Има случаи, в които състоянието се открива при жени, които не успяват да забременеят и в над 60% от тези случаи, в които е проведено лечение, жените реализират бременност. Това е аналогично заболяване на така нареченото „варикоцеле“, което се среща при мъжете. Там обаче анатомията е по-различна и пациентите много лесно забелязват разширените вени и бързо достигат до преглед при уролог, получавайки адекватно лечение. При жените обаче, органите се намират вътре в малкия таз и те няма как да забележат проблема с просто око. Доказано е, че процедурата е изключително безопасна и ефективна, както за раждали, така и за нераждали жени.“, обяснява специалистът.

Процедурата е минимално инвазивна и протича чрез убождане в крака, което се прави с малко количество лидокаин (локална упойка). След това се вкарва много тънка тръбичка във вената. След края на процедурата, тръбичката се изважда и жената се възстановява веднага след интервенцията.

„Към днешна дата смятаме, че венозните заболявания по-скоро се дължат на вродена слабост на съединителната тъкан. Много е трудно да се борим генетично, да оправим този дефект. Затова на определен етап, когато човек има склонност, при наличие на някои рискови фактори, се развиват симптомите, както при вените на долните крайници, така и в малкият таз. Разбира се, бременността доста ускорява този процес, но в никакъв случай не апелираме към това да не се забременява. Просто, когато се стигне до момент, в който след бременност се появяват тези натрапчиви симптоми, е необходимо да ни потърсят за съдействие, защото решение има.“, каза още д-р Вълчев.