Д-р Зоран Станков е завършил медицина в Медицински университет - София. Преминал е специализация в болниците на Токушукай, Япония. През 2014 а. придобива специалност по кардиология, а от 2017 г. стартира специализация по ангиология.
Участва активно в създадения от проф. Иво Петров Аортен център в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, където преди седмица извършихапоредното цялостно протезиране на аортата на 57-годишен пациент с дисекация на аортата.

- Д-р Станков, какви са рисковете от горещото време за хората?

- При пациентите със сърдечно-съдови заболявания рисковете от инциденти се увеличават значително. Жегите са опасни както за хората с артериална хипертония, така и със сърдечна недостатъчност, а също и при хора с венозни проблеми. Тъй като от горещото време сме склонни към дехидратация, следва увеличаване на вискозитета на кръвта - тя става по-гъста, и има риск от образуване на тромби. Това само по себе си увеличава риска от инфаркти, инсулти и белодробен тромбемболизъм.

- Обяснете симптомите при всяко от тези животозастрашаващи състояния?

- Белодробният тромбемболизъм се проявява с остър задух и сърцебиене. Понякога при масивните форми на белодробен тромбемболизъм може да настъпи и синкоп (припадък). Това е животозастрашаващо състояние с много висока смъртност, ако не се проведе адекватно и навременно лечение. Пациентът трябва веднага да се закара в специализиран център или в спешно отделение, където да се направи като начало поне кардиограма. Защото в началото на масивните форми на белодробен тромбемболизъм в кардиограмите се наблюдават типични промени, които да насочат колегите на фона на клиничната картина, че може да става въпрос за това състояние. Трябва да се направят ЕКГ и трансторакална ехокардиография- все неинвазивни методи за изследване, които не натоварват организма на пациента. Но при суспектни данни за белодробен тромбемболизъм трябва да се направи също изследване на пулмоналните артерии с компютърен томограф и вкарване на контраст. По този начин се доказва категорично белодробният тромбемболизъм и може да се започне адекватно лечение.

- Какво е модерното лечение на белодробен тромбемболизъм, което прилагате в Сърдечно-съдов център?

- Лечението, което се прилага в повечето центрове, е системна фибринолиза - влива се венозно лекарство, което да разгради тромба. Реално обаче лекарството достига целия организъм и това крие риск от кървене. Докато при съвременния метод на лечение инвазивно, през вена на ръката и на долен крайник, се стига до белодробните артерии, тромбът се дефрагментира (раздробява) и суперселективно, в самия тромб се вкарва минимално количество от лекарството за разреждане. По този метод рискът от кървене е незначителен. Ако е неуспешно това лечение, което се случва в около 4%, се прави тромбаспирация - тромбът се изсмуква. Но всичко това става по време на една и съща процедура. Моментално може да се види ефектът от лечението, защото всички показатели на пациента се нормализират, а също се прави ангиографско изследване. Впръсква се контраст в запушената артерия и се вижда, че вече е проходима. Успеваемостта на този метод на лечение е над 95%, при много нисък риск. Усложнения настъпват под 1%.

- Обяснете сега симптомите на инфарктите?

- Инфарктите в горещото време се увеличават също поради сгъстяването на кръвта. При поява на гръдна болка у пациенти с рисков профил, но и при останалите хора, е задължително да се направи електрокардиограма (ЕКГ). Така се установява има или няма остър коронарен синдром или остър миокарден инфаркт.

- Кое е по-щадящото лечение, което прилагате и след което пациентът се възстановява напълно и не се инвалидизира?

- Световният златен стандарт, който се прилага и в България за лечение на острия коронарен синдром, е ендоваскуларното лечение. Ако то се проведе в първите шест часа от настъпването на инфаркта, пациентът се възстановява напълно. Ако се проведе след шестия час, вече има загинала сърдечна тъкан и МОЖЕ ДА СЕ УВРЕДИ МУСКУЛЪТ НА СЪРЦЕТО (миокардът). В страната има достатъчно центрове за лечение на инфаркта, в които се прилага ендоваскуларното лечение. По този показател покриваме европейските норми.

- А как се процедира при инсулта?

- При лечението на исхемичния мозъчен инсулт за съжаление като цяло в България все още сме доста назад. Исхемичният инсулт представлява запушване на мозъчна артерия с прояви на неврологичен дефицит - изтръпване, плегия или пареза на крайници, загуба или затруднен говор. Както при всички остри заболявания, така и при това е важно да се реагира много бързо.

Има два основни метода на лечение. Едното е медикаментозно, с вкарване на фибрилинотик, което също крие риск от кървене. Другият метод, който прилагаме в нашия център, е тромбаспирация. При него ендоваскуларно се стига до самия тромб и този тромб се изсмуква и изважда от организма. По този начин се възстановява нормалното оросяване на мозъка. Инвалидизацията на пациента при успешно лечение е нулева. Тоест пациент, докаран в кома и почти с пълна неподвижност на крайниците, след 1 - 2 часа е възстановил напълно функциите си.

Трябва да се знае, че пациентите с исхемичен инсулт имат по-голям времеви прозорец, за да се реагира и стигне до ендоваскуларно лечение. Ако при системната фибринолиза е 4 часа, при ендоваскуларното лечение е 6 часа. Имаме вече опит с пациенти, които сме лекували ендоваскуларно на 18-ия час, и резултатът е отличен, без никакви усложнения.

- Правили ли сте скоро с проф. Петров някоя иновативна процедура в областта на инвазивната кардиология?

- Миналата седмица направихме едно „чудо", което допреди години беше мечта за нас, а вече го правим за втори път в България. Стентирахме артериите, които захранват горните крайници и мозъка, както и арката на аортата. На практика покрихме изцяло разкъсана аорта с помощта на специална „чимни" (коминна) техника. Това правим за първи път изцяло ендоваскуларно, което е практика в малко центрове по света. Процедурата се извършва с местна упойка и лека седация, което позволява да си говорим с пациента и да следим състоянието му. Четири часа след интервенцията пациентът става и е раздвижен в пълен обем.

- В какво състояние е докаран пациентът при вас?

- Той е бил спасяван един път преди това за дисекация на аортата, но не е бил доизлекуван. Рискът от разкъсване на аортата беше много голям, човекът имаше гръдна болка. С цялостното протезиране на аортата го излекувахме напълно.

- Кой заплати консумативите?

- За съжаление, семейството. Здравната каса плати около 5000 лева за стент-графт, който струва 12 000 лева. Останалите специални стентове Касата не заплаща и семейството на пациента ги пое почти изцяло. Ако нямаха финансовата възможност, този човек щеше да загине. А сега е излекуван и може да води нормален начин на живот. Преди това е получавал гръдна болка на третата крачка и е рискувал във всеки момент руптура на аортата и внезапна смърт.

 

Интервю за вестник "Доктор"