Защо сънят е важен за здравето

Сънят заема 1/3 от денонощието в нашето ежедневие, като през това време мозъкът работи, а тялото се възстановява от физическата умора. Липсата на сън е тежко изпитание, което крие рискове. Нарушенията на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми, от които е засегнато около 20-30% от населението в световен мащаб. Влошеното качество на съня оказва влияние върху менталното здраве и способността за взимане на решения. Медицината на съня или т.нар. сомнология изучава процесите в организма, протичащи по време на сън и предлага лечение при диагностицирани нарушения.

Как Ковид пандемията повлия на съня ни?

В последните две години Ковид пандемията създаде множество нарушения в нашето физическо и психическо здраве. Много родители промениха денонощния си ритъм на живот поради затварянето на училищата, за да могат да се справят със служебните си задълженията и да отглеждат децата си. Заради наложения локдаун значителен брой хора промениха изцяло работните си графици. Невъзможността за контакт с близки хора, за среща с приятели, за посещение на културни мероприятия създаде допълнителен стрес, тревожност и засили депресивните прояви. Всичко това влияе изключително негативно на съня и нарушава не само неговата ефикасност, но и продължителност.

В глобален мащаб по време на пандемията хората са загубили около 38% от своята физическа активност. Този факт води след себе си промени в метаболизма, повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, артериална хипертония, които имат пряка връзка с нарушенията на съня. Наблюдават се повече събуждания, редуцира се дълбокият сън. При хронична инсомния (недобър сън 3 пъти седмично за период от 3 месеца) имунната система не функционира ефективно.

Как се отразява недоспиването?

Безсънието и невъзможността на нашия мозък да отпочива водят до нарушена концентрация, повишена нервност, склонност към агресивни реакции, паметови нарушения, конгнитивен дефицит, намалено либидо. Според статистиката всяка 5-та катастрофа се дължи на заспиване на волана. Причина за това са дихателните нарушения (сънна апнея) и сънливостта през деня. По време на сън се отделя хормонът на растежа, затова недостатъчният сън може да бъде много вреден за децата.

Можем ли да контролираме съня?

Необходимо е да се поддържа т.нар. хигиена на съня. Например последното хранене да бъде около 2-3 ч. преди лягане, тъй като тежката вечеря може да доведе до трудности при заспиване. Физическата активност да бъде най-много 3-4 ч. преди времето за сън. Много важно е създаването на ритъм на лягане и ставане по едно и също време - лягане всяка вечер в 23:30 ч. и ставане в 6:30 ч. Полезно е всеки да има и свой ритуал за сън – 15-20 минути преди лягане да си измива зъбите, да слуша релаксираща музика, да чете книга и така да настройва организма си за сън. Хора с нарушения на съня не бива поне час преди лягане да работят на мобилен телефон или на компютър, както и да гледат телевизия, тъй като синята светлина възбужда мозъка.

Колко дълго трябва да спим?

Новородените спят по около 14 ч. Възрастовата група от 25 до 64 г. има нужда от 8 ч. сън, над 65 г. необходимостта от сън намалява на 7 ч. Най-общо казано, сънят трябва да бъде с продължителност от 6 до 9 ч.