За първи път България бе представена с пленарен доклад в програмата на Европейския конгрес по онкология. Доц. д-р Желязко Арабаджиев, началник на Клиника по медицинска онкология в АСК УМБАЛ Токуда и член на Борда на Мисията за рака към Европейската комисия, изнесе лекция на тема „Редки тумори – дейности на Европейския противораков план и Мисията за рака“ по време на форума, в който взеха участие над 40 хиляди специалисти в областта. Събитието се проведе през изминалата седмица в Барселона и е под егидата на Европейското дружество по медицинска онкология.

Европейският конгрес по онкология е най-големият форум по специалността, който е и най-високата трибуна  за представяне на данни за рака. До момента страната ни, както и специалистите от България не намираха място в научната програма.

Значимостта на сесията за редки тумори се потвърди от избора на двамата председатели – едни от най-изтъкнатите онколози в Европа, работещи в сферата на редките тумори – проф. Паоло Казали, директор на Клиника по медицинска онкология, Instituto Nacionale di Tumori в Милано, Италия и проф. Уинет ван дер Грааф, президент на Европейската организация за проучване и лечение на рака.

В доклада си доц. Арабаджиев дефинира редките тумори като такива с честота под 6 на 100,000 души за една година. Повече от 300 редки тумори са познати до този момент, като най-изявените сред тях са саркоми, мезотелиом, тумори на глава и шия, невроендокринни тумори и др. По време на лекцията на доц. Арабаджиев бе посочена и тревожната статистика, показваща, че повече от половин милион нови пациенти с редки тумори се диагностицират в Европа всяка година, а над 5 милиона от хората с подобна диагноза живеят на територията на ЕС.

За съжаление 5 годишната преживяемост при редките тумори е значително по-ниска от тази при по-честите солидни тумори – 49% срещу 63%, съществуват и географски различия по този показател – на територията на ЕС най-ниска е преживяемостта при пациенти с редки тумори в България - 35% и най-висока в Исландия – 55%, средната за ЕС е 49%.

Макар и редки, тези тумори определят 30% от смъртността от онкологично заболяване на територията на съюза.

Доц. Арабаджиев посочи дейностите по двете големи инициативи за борба с рака – Европейският противораков план и Мисията за рака към ЕК, които имат отношение към редките тумори. Акценти са увеличаването на познанията за редките тумори, изграждането на специализирани центрове, насърчаване на повече клинични изпитвания на нови лекарства за редки тумори, дигитален регистър и др.

Началникът на Клиниката по медицинска онкология в АСК УМБАЛ Токуда посочи и значителните възможности за финансиране на споменатите дейности чрез средства на програмата „Хоризонт Европа“ и на EU4Health. Специално внимание беше обърнато на усилията на двете европейски инициативи – Плана и Мисията за рака – към младите пациенти, преживели онкологично заболяване, включително тези с редки тумори. Социалната адаптация, психичното здраве и качеството на живот на тези пациенти е приоритет и на двете противоракови инициативи, което беше нагледно илюстрирано от доц. Арабаджиев с проведените досега срещи и обучения за пациенти.

Той спомена и референтната мрежа от 65 клиники в Европа, които предоставят грижи за пациенти с редки тумори, обединени под наименованието EURACAN, но също така посочи, че две държави от съюза не участват в този проект – това са Словакия и България.

Броят на пациентите, диагностицирани с редки тумори ще се увеличават с нарастването на познанието за рака и поставянето на по-точни патологични диагнози, но за съжаление лечебните възможности за тези заболявания се обновяват значително по-бавно. Именно поради тази причина трябва да се използва всяка възможност, предоставена от Европейския противораков план и Мисията за рака към ЕК, за увеличаване на проучванията и подобряване на достъпа до прецизирано лечение на редките тумори.

Доц. Арабаджиев беше поздравен за отличното представяне от свои колеги, сред които както онколози от България, така и делегати на Конгреса на Европейското дружество по медицинска онкология. Заедно те си пожелаха догодина да има повече приети доклади, научни съобщения и лектори от България.