Д-Р ШЕФКЕТОВА: СЪВЕТВАМЕ ЖЕНИТЕ ДА СЕ ВАКСИНИРАТ СРЕЩУ COVID-19 ПРЕДИ ЗАЧЕВАНЕТО ИЛИ СЛЕД 13 Г.С.

Интервю с д-р Мефтуне Шефкетова, акушер-гинеколог, специалист по асистирана репродукция, началник на Центъра за асистирана репродукция в Аджиабдем Сити Клиник УМБАЛ Токуда

Д-р Шефкетова, разпространението на COVID-19 у нас леко позатихна, но темата как вирусът влияе на бременните жени все още е актуална. Те по-податливи ли са на заразяване? При тях по-чести ли са усложненията?

Бременността е физиологичен процес и като цяло третираме бременната като здрава жена, а не като болна. Но самото състояние е свързано с повишен риск от развитие на усложнения от каквито и да е заболявания, включително и от вирусни инфекции. По време на бременност имунната система на жената е изправена пред изпитание, тя е по-податлива към евентуални инфекции, включително вирусни. През периода всички респираторни инфекции имат по-тежко протичане.

За съжаление в България не разполагаме със статистически данни относно влиянието на вируса върху бременните. Скорошно изследване на Оксфордския университет посочва, че ако бременна се зарази с коронавирус, рискът от усложнения е 50% по-висок, отколкото при жени, които не боледуват от тази инфекция по време на бременност. Повишава се опасността от настъпване на задържан аборт, от интраутеринна ретардация на плода.

Вярно ли е, че при бременните, които са над 35-годишна възраст и страдат от затлъстяване, рискът от по-тежко протичане на болестта е по-висок?

COVID е респираторна инфекция, но за съжаление тя поразява различни органи и системи в нашия организъм. Факт е, че при индивиди над 35-годишна възраст, които имат хронични заболявания или страдат от затлъстяване, самото протичане и усложненията от COVID инфекцията биха били по-големи. Ако към това добавим и евентуална бременност, да, може да кажем, че болестта протича по-тежко.

Може ли бременната жена да предаде заразата на плода? Предава ли му антитела?

SARS-CoV-2 е открит в секрети в респираторния тракт, в слюнка, проби от стомашно-чревния тракт, в кръв, изпражнения и урина. Експресията на SARS-CoV-2-АCE на майчино-феталната граница, както и в основните органи на плода поражда опасения за потенциално вертикално предаване. Въпреки че епидемията от COVID-19 продължава, данните са все още ограничени. В началото на пандемията не, но вече има макар и единични случаи с регистрирано предаване на заразата от бременната жена на плода.

Предават се и антитела, независимо как са образувани – впоследствие след преболедуване или са в резултат на ваксинация. Вече има проучвания (САЩ, Израел) на бременни и родилки, които са дали съгласие за ваксина. Установено е, че при тях антителата са се предали на бебето през плацентата и по време на кърменето.

Може ли жената да се ваксинира срещу коронавирус, ако планира да стане скоро майка (вкл. чрез инвитро процедура), вече е бременна или кърми? Има ли някакво категорично становище по темата у нас или по света - каква е позицията на СЗО, на Българското дружество по акушерство и гинекология?

Позоваваме се на европейските стандарти. Още през април 2021 г. излязоха със становище, че бременни жени могат да се ваксинират. Според новите здравни предписания могат да им бъдат приложени РНК ваксини, разбира се, съобразени със степента на риск, възраст, срок на бременността. Общо взето експертите изхождат от факта, че рискът от усложнения на бременността от самата инфекция е много по-малък, ако жената се имунизира.

Ние съветваме жените, които планират да станат майки, да се ваксинират. Болестта би протекла много по-тежко, ако е по време на бременност.

Първите месеци на бременността са много важни, тогава се формират органите на ембриона. От друга страна, информацията, с която разполагаме към момента показва, ще инфектирането протича по-тежко около 26-28 г.с. Т.е. ако жената се ваксинира преди зачеването, биха се избегнали тези усложнения.

На кой етап от бременността според Вас е най-добре да се направи имунизацията?

Препоръката на всички здравни организации по света е за ваксинация. Няма доказан риск при поставяне на ваксината преди 13 гестационна седмица. Тъй като първият триместър е свързан с органогенезата на ембриона обаче, съветваме това да стане преди забременяване или след 13 г.с.

В кои случаи не бива да се поставя такава ваксина?

Имунизация не бива да се прави, ако жената има алергична предиспозиция спрямо някоя от съставките на ваксината или е под 18-годишна възраст. Като цяло противопоказанията са същите като противопоказанията за поставяне на ваксина, касаещи цялата популация.

За съжаление в България не се говори много по темата ваксини и бременност, част от обществото е антиваксърски настроено. В чужбина, в САЩ не е така – там например съветват бременните или жените, които искат скоро да станат майки, да се ваксинират и срещу съвсем обикновен сезонен грип. Защо? Какви са рисковете? Рисковете са от усложнения на бременността като интраутеринна ретардация на плода, от аборт. Те биха се избегнали, ако се направят тези ваксини.

Когато жената планира бременност, тя трябва да обсъди с наблюдаващия акушер-гинеколог своя имунизационен статус, да се провери дали са й поставени всички ваксини от задължителния имунизационен календара. Добре е да й се предложи противогрипна ваксина за сезона.

На каква възраст средно раждат българките в днешно време? Кога една бременност се приема за късна и какви са рисковете за жената и плода?

Българката отлага раждането на дете, причините за това са от различно естество - кариера, липса на партньор. Решава да стане майка все по-късно. В нашия център търсят помощ жени на и над 37 – 40 години - възраст, при която яйчниковият резерв вече е започнал да намалява и има промяна в качеството на яйцеклетките. При тези случаи има риск бременността да не се получи от първия път. Ако се реализира бременност, по-голяма е опасността от ранни спонтанни аборти или генетични нарушения на плода. Разбира се, когато яйчниковият резерв е изчерпан, ние няма как да помогнем на жената да забременее със собствени яйцеклетки и се преминава към донорски.

Според Вас трябва ли запасът от яйцеклетки, с който една жена разполага, да бъде проследяван често?

Активната профилактика, която се прави в България, включва цитонамазка и обикновен ултразвуков преглед. Момичетата не се замислят да попитат наблюдаващия акушер-гинеколог какъв е яйчниковият им резерв. Превенцията всъщност е много лесна - проверка на половите хормони и антралните фоликули. Много често, когато дойдат при нас, установяваме, че яйчниковият резерв е изчерпан. Просто не навреме потърсена помощ.

Кога трябва да се търси специалист?

Ако жената в двойката е под 34-годишна възраст и въпреки редовните полови контакти бременността не се получи в рамките на година, съветваме да се потърси консултация със специалист. Ако жената е над 34 години, този период се скъсява под 6 месеца.

Проблемът може да не бъде само при жената, нали?

Категорично. Проблемите, водещи към инфертилитет, могат да засегнат както жената, така и мъжа в двойката, процентното им съотношение е почти по равно. В повечето случаи тези фактори нямат никаква симптоматика и ако не се търсят активно, няма как да се открият, визирам ендометриоза, запушване на маточните тръби или, от друга страна, промени в спермограмата.

Как помагате на бездетните семейства? Кои от съвременните подходи и технологии в репродуктивната медицина използвате в ръководения от Вас център?

Помагаме с желание и от сърце. Нашият център се стреми да спазва световните стандарти и медицински практики. Мога да се похваля, че работим и боравим с медицина на доказателствата. Т.е. при нас никога няма да бъде предложено или направено нещо, което да не е медицински доказано, че може да помогне и няма да навреди на нашите пациенти. Центърът ни разполага с широка гама от методи за обработка и подбор на генетичния материал, които да осигурят успеваемостта на процедурите. Стремим се да сме в крак с нововъведенията в областта на асистираните технологии.

Първото инвитро бебе се роди у нас през далечната 1988 г. Какво се промени от тогава досега?

За наше щастие и за щастие на пациентите много неща се промениха. Репродуктивната медицина е един сравнително млад дял, но търпи бурно развитие, което е в наш плюс. С това развитие помагаме на пациентите. Промениха се протоколите за стимулация, измениха се и се въведоха нови методи за оплождане, нови методи за контрол на лабораториите, за проследяване развитието на ембрионите, за селекция на сперматозоидите. Но това не означава, че е открито всичко, което касае репродуктивната медицина. Има още много неща, на които трябва да намерим отговор, за да намалим броя на двойките, които имат нужда от помощта ни.