Д-р Мира Боянова: Приемът на йод може да провокира автоимунни заболявания на щитовидната жлеза

"За здравето на щитовидната жлеза" е серия от разговори с ендокринолози от Отделение по ендокринология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, в която представяме едни от най-често срещаните тиреоидни заболявания. Днес разговаряме с д-р Мира Боянова за хиперфункцията на щитовидната жлеза.

Д-р Боянова, какво представлява хиперфункцията на щитовидната жлеза?

При хиперфункция на щитовидната жлеза в кръвта се отделят прекалено много тиреоидни хормони. Хормоните на щитовидната жлеза контролират метаболизма – разхода на енергия. Рецептори за тиреоидните хормони има почти във всички органи и системи, затова симптомите при повишена функция на щитовидната жлеза са много разнообразни – необяснима загуба на тегло, учестен пулс или аритмия, непоносимост към горещини, повишено потене, тремор, напрегнатост, необяснимо вътрешно напрежение, промени в менструалния цикъл при жени. Други често срещани симптоми са мускулната слабост, умора и проблеми със съня. При някои пациенти диагнозата се поставя след прием в медицинско отделение, например кардиологично, поради прилика на някои от симптомите при повишена функция на щитовидната жлеза с тези при аритмия, сърдечна недостатъчност или исхемична болест на сърцето. При продължително нелекуван хипертиреоидизъм се развива и остеопороза.

Често срещан проблем ли е?

Хипертиреоидизмът засяга около 2,5% от възрастните индивиди (над 18-годишна възраст) по света. Изявеният клинично хипертиреоидизъм, при който има промени във всички щитовидни хормони (понижен тиреотропен хормон (ТСХ), повишени свободен трийодтиронин (fТ3) и тироксин (fТ4)), е с честота около 1,4% . Субклиничният хипертиреоидизъм, при който симптомите са дискретни или такива липсват, също засяга около 1,4% от индивидите. В този случай само ТСХ е понижен , а Т3 и Т4 са в норма.

Най-честата причина за повишена функция на щитовидната жлеза е Базедовата болест, която засяга средно 2 % от жените и 0,5 % от мъжете по света. Освен, че е по-честа при жените, хиперфункцията на щитовидната жлеза засяга най-често по-младите от тях , с пик между 20 и 50 години. Често това са жени в репродуктивна възраст, които планират бременност.

Не е изключено обаче повишена функция на щитовидната жлеза да се установи и при по-възрастни пациенти. При последните симптомите не са така изразени, има по-оскъдна симптоматика или симптомите не са специфични. Друга причини за повишена функция на щитовидната жлеза, е токсичният аденом – възел в щитовидната жлеза, който произвежда голямо количество от хормона трийодтиронин (Т3).

В началната фаза на изява на тиреоидита на Хашимото също може да има за кратко изръсване на щитовидни хормони в системното кръвообращение, за няколко месеца, след което обичайно настъпва фаза на хипотиреоидизъм – намалена функция на щитовидната жлеза. Има и една по-особена форма на хипертиреоидизъм, причинена от перорален прием или венозно прилагане на големи количества йод (прилагане на контрастни вещества , съдържащи йод) , лечение с медикамента амиодарон и т.н.

Какво го провокира – има ли ясна причина?

За съжаление тук няма еднозначен отговор. Както стана ясно, причините за хипертиреоидизъм са няколко. Базедовата болест е автоимунно заболяване. Към момента няма ясен отговор какъв механизъм я причинява. Има много хипотези предполагащи променена настройка на имунитета. Смята се, че причината за отключването й при даден индивид е наличната му генетична предиспозиция, в комбинация с фактори от околната среда, сред които може би и стресът. Тази неблагоприятна съвкупност от няколко събития се спекулира, че стои зад повечето автоимунни заболявания, но това е само хипотеза. При токсичните възли се обсъжда рецепторен дефект (соматична мутация в рецептора за ТСХ). Йод-индуцираният хипертиреоидизъм пък е пример как една хранителна добавка, в по-големи количества, може да бъде вредна (например прием на келп – екстракт от водорасли). Приемът на йод може да провокира автоимунни заболявания на щитовидната жлеза и промени във функцията й.

Напълно лечимо ли е?

Базедовата болест е напълно лечима само в около 30% от случаите. Толкова често може с тиреостатични медикаменти да се постигне трайно излекуване, без да се налага оперативно лечение или радиойодлечение. За съжаление процентът е нисък. Близо 50% от пациентките с Базедова болест ще имат рецидив (нов тласък на болестта) 4 години след преустановяване на тиреостатичното лечение. Тоест след период на нормална функция на щитовидната жлеза и привидно излекуване често срещани са рецидивите.

Дали конкретният пациент, дошъл в кабинета, ще попадне сред тези 50%, или не, донякъде може да се предскаже – млади пациенти под 40-годишна възраст с много голям обем на щитовидната жлеза, много висок титър на ТСХ-рецепторните антитела при доказване на заболяването (TRAb) и fT4 > 40 pmol/l почти сигурно ще се сблъскат с рецидив на заболяването след спиране на антитиреоидните медикаменти. Съответно тогава може да се препоръча по-радикално лечение – отстраняване на щитовидната жлеза или  радиойодаблация. Целта е да се постигне обратното състояние – хипотиреоидизъм, който много по-лесно се овладява с хормонозаместителна терапия. Токсичните възли могат да бъдат оперативно отстранени, което води до трайно излекуване на хипертиреоидизма.

При йод-индуцирания и амиодарон-индуцирания хипертиреоидизъм лечението може да се окаже по-продължително и по-сложно. Това често са пациенти с множество придружаващи сърдечносъдови заболявания, на които се е наложило провеждане на коронарография. Решенията в тези случаи задължително се взимат след обсъждане с кардиолог. Може да се наложи участие на мултидисциплинарен екип.

Може ли да се профилактира и как можем да се предпазим от отключването/появата му?

Профилактиката е тази, която можем да кажем в най-общ план за всички болести – по-малко стрес, повече приятни изживявания и здравословен начин на живот – здравословна храна, движение, разходки в парка, активна почивка и повече време с най-близките хора. А иначе, относно посочените болести на щитовидната жлеза, специфична профилактика няма. Няма и диета, която доказано да намалява честотата на заболяванията на щитовидната жлеза, да подобрява функцията на щитовидната жлеза или да намалява титъра на анти-тиреоидните антитела. Доказана е ползата от прием на селен върху функцията на щитовидната жлеза само при установен селенов дефицит. Един мит в сферата на тиреоидологията е, че безглутеновата диета може да доведе до овладяване на автоимунното тиреоидно заболяване. Истината е, че безглутеновата диета може да доведе до спадане на титъра на тиреоидните антитела само при пациенти, които имат едновременно и глутенова непоносимост. Има и проучване, при което титърът на антитиреоидните антитела спада при спазване на безглутенова диета, но пациентите в това проучване са положителни за IgA антитела към тъканната трансглутаминаза (anti-tTG). Честотата на глутеновата непоносимост при пациенти с автоимунно тиреоидно заболяване е 3,2 %. Именно при тях безглутеновата диета се препоръчва. Всички останали пациенти, които желаят, също могат да се придържат към безглутенова диета.

Приемът на селен и йод, трябва да е съобразен с изискванията за ежедневен прием при общата популация. Жените и мъжете над 18-годишна възраст трябва да приемат около 55 mcg  селен на ден, бременните – 60 mcg, а кърмещите жени – 70 mcg. Източници на селен са бразилските орехи (1-2 броя на ден са достатъчни), яйцата и много други храни. Приемът на йод трябва да бъде около 150 mcg на ден. Поради масовата йодна профилактика в България много храни имат добавена йод, не само йодираната сол. Така че храната е основен източник на йод, но предозирането на йода и селена могат да бъдат вредни.

Вашата препоръка за тиреоидно здраве?

Спиране на тютюнопушенето и на всички хранителни добавки, които не са изрично препоръчани от лекар.

***

Вижте още от "За здравето на щитовидната жлеза":   

Д-р Десислава Горчева за хипофункцията на щитовидната жлеза

Д-р Мария Калинкова за тиреоидит на Хашимото

Д-р Бойка Костова-Сякулова за възлите на щитовидната жлеза