Интервю на проф. Дудов за "Дневник"

Ако до началото на май бавният темп на ваксиниране срещу COVID-19 се оправдаваше с недостига на ваксини, то сега наличните дози са повече от достатъчно, но пък здравните власти публично заявяват, че "честотата на ваксиниране се забавя". Затова изглежда, че продължаването на ваксинационната кампания срещу COVID-19 все повече зависи от активната намеса на лекарите в информирането на пациенти им и в разсейването на притесненията им.

Повечето от наличните дози са от предпочитаните иРНК ваксини, основно на производителите "Пфайзер"/"БиоНТех", но и на "Модерна". Този вид ваксини се препоръчват за пациентите с онкологични заболявания, обясниха за "Дневник" специалистите д-р Виолетка Маринова от болница "Св. Иван Рилски" в София и проф. Асен Дудов от "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост".


КОГА Е ПРАВИЛНИЯТ МОМЕНТ

И двамата онколози заявиха, че пациентите с рак трябва да се ваксинират срещу COVID-19, защото са в рисковата група за тежко протичане на заболяването. Освен това, отлагането на онкологичното лечение, в случай на заразяване със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19 - бел. ред.), "компрометира лечебния ефект".

Доктор Маринова обяснява, че при онкоболните имунитетът, който се създава, "не е на такава висота, както при пациенти с други заболявания или при здрави хора", но това не прави ваксинацията ненужна. Причината за по-слабия имунен отговор специалистът обяснява с изначало по-слабата имунна система на онкологичните пациенти. Сравнява я със семена и казва, че "когато има слаби семена, няма да поникне това жито, което очаквате, но все пак ще поникне и това е най-важното".

"Дори и по-малкият имунен отговор е нещо, по-добре отколкото нищо. Въпреки всичко, имаме и Т-клетъчен имунитет, който ще запамети и ако има среща с вируса, няма да е с тежко протичане." - д-р Виолетка Маринова, онколог

Важно е обаче да се прецени индивидуално кога е правилният момент. Двамата лекари очертават някои препоръки от практиката, без обаче да се гледа на тях като на стриктни правила. Решението всеки пациент, разбира се, трябва да обсъди с лекуващите си лекари.


ПРИ ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

Доколкото при онкоболните най-често операциите са планови, проф. Дудов смята, че е добре да има разстояние от няколко дни между двете поставени дози и операцията. Другият вариант е ваксината да се поставя поне три седмици след операцията.

"Не мисля, че ваксинация непосредствено преди операция е разумно, тъй като дори и най-дискретната симптоматика може да направи пациента по-уязвим. При операция се подава анестезия, има много лекарства, свързани с кръвосъсирването, заместване с кръв и други биологични продукти, ако има голяма кръвозагуба. И ваксинация вече в известна степен прави действително риска неразумен", обяснява професорът.

ПРИ ЛЪЧЕТЕРАПИЯ

Непосредствено преди лъчетерапия не се препоръчва ваксиниране срещу COVID-19, обяснява проф. Асен Дудов: "Този курс, който изисква голямо плануване от страна на лекари, физици, и е индивидуален за всеки пациент, не бива да се отлага заради евентуално неразположение след ваксинация." По думите му дори и на следващия ден след лъчелечение може да се постави доза.

Ако обаче е преди терапията, то следва ваксината срещу COVID-19 да се направи между седмица и десет дни по-рано.

ПРИ ХИМИОТЕРАПИЯ

При пациентите на химиотерапия дозите ваксина не бива да се поставят в дните на вливанията. Съветът на д-р Маринова е ваксинацията да се прави две седмици преди химиотерапия и две седмици след нея, като може първата доза да е преди лечението, а втората след него.

"Никъде няма алгоритъм на поведение. Като цяло Европейската асоциация по онкология предлага с ваксинацията да се започне преди терапията, но не е фокусирано дали да е месец, седмица, дни. Моят опит като онколог е да не съвпада с деня на лечение или непосредствено преди него", казва тя.

"Когато вливаме нашите лекарства, намаляват някои от елементите на кръвта, които ние много стриктно следим. Това намаление обикновено е най-силно седмица след дадено вливане", обяснява проф. Асен Дудов. Затова по думите му в клиниката по медицинска онкология, на която той е начело, се практикува инжекциите срещу COVID-19 да се поставят около седмица преди курс на химиотерапия или поне седем дни след него.

"Причината е, че припокриването на симптомите тревожи хората чисто емоционално." - проф. Асен Дудов, онколог

"На практика няма пациенти, които да са противопоказни, освен една малка група, които са подложени на най-съвременното онкологично биологично лечение, това е имуноонкологично лечение. Там трябва при голямо познаване на химиотерапевтите, когато се провежда такова лечение, все пак да се прецени дали моментът е подходящ или следва да се изчака с ваксинацията", казва онкологът.

ПРИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Изследванията за диагностициране на онкологично заболяване, както и при проследяване на състоянието на пациентите, не са противопоказания за ваксиниране, смятат онколозите.

За пациенти, при които се проследява лечебния ефект с т. нар. нуклеарно-медицински изследвания, по-популярни като изследвания с ПЕТ скенер, проф. Асен Дудов съветва да има отстояние от около две-три седмици между ваксинирането и изследването. По думите му това не е проблем да се организира, защото процедурата се прави през няколко месеца.

Причината за препоръката на онколога не е в това, че ваксинирането е противопоказание за скенера, а в спокойствието на пациентите и тълкуването на резултатите: "Вижда се мястото на ваксиниране, тъй като там по-интензивно се натрупва изотопът, натрупва се и в регионалните лимфни възли на съответната подмишница, от която страна е инжектиран пациентът, а понякога дори и вътрегръдните лимфни възли имат едно характерно "светене". Хубаво, че колегите нуклеарни медици веднага разбраха, че е от ваксинацията, защото в първия момент човек може да се притесни, че причината е от друг характер", казва проф. Дудов.

С КОЯ ВАКСИНА Е ПО-ДОБРЕ

Двамата онколози смятат, че иРНК ваксините са предпочитани при пациентите с рак, познавайки се на европейски и световни научни публикации по темата.

"иРНК ваксините нямат страничните реакции, които наблюдаваме при векторните ваксини - на "Астра Зенека" и "Янсен". Това за мен е достатъчно основание", казва д-р Маринова, имайки предвид данните за изключително редки странични реакции на тромбоза с тромбоцитопения. "Онкологичните пациенти от самото заболяване имат по-висока склонност към тромбозиране", добавя проф. Дудов.


Доктор Маринова е обнадеждена от интереса на нейните пациенти към ваксинирането срещу COVID-19. Преценява, че около 60% от тях са с поставена поне една доза, и казва, че продължава да опитва да убеждава останалите.