Тормозим аортната си клапа с цигари и обездвижване

Д-р Асен Келчев завежда отделението по кардиохирургия към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ и е един от иноваторите в кардиохирургичното лечение у нас.

- Д-р Келчев, кога се налага операция на сърдечна клапа?

- Сърцето има 4 клапи, 3 от които най-често са обект на кардиохирургията, четвъртата клапа е обект предимно на детската кардиохирургия.

- Коя клапа на сърцето се уврежда най-често?

- Най-често от увреда, налагаща кардохирургична  интервенция, страда аортната. Тя е разположена на изхода на сърцето, между лявата камера и аортата (най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло). 

- Какво налага смяната на аортната клапа, какви типове увреждания претърпява тя с годините?

- Типът на увреда на аортната клапа бива най-общо два вида: недостатъчно отваряне на клапата (аортна стеноза) и недостатъчно затваряне на клапата (аортна инсуфициенция), увредата също може да е комбинирана.

- По какво да разберем, че имаме проблем с аортната си клапа?

- Оплакванията, свързани със заболяване на аортната клапа, са най-често лесна умора, загуба на съзнание и/или болка в сърдечната област (стенокардия). Именно те водят пациентите при лекаря. Много рядко обаче аортната стеноза се демонстрира за пръв път с внезапна сърдечна смърт. Въпреки че това усложнение не е толкова често, в последните години се възприе високостепенната аортна стеноза да се оперира и при безсимптомни пациенти, защото рискът от процедурата е по-нисък от риска за внезапна сърдечна смърт. 

- Кое изследване е подходящо за откриване на проблеми с клапите на сърцето?

- Ехокардиографията е методът, с който се оценява функцията на клапния апарат на сърцето и необходимостта от интервенция. Такова изследване е добре да се извършва веднъж годишно при пациенти над 50 г. заедно с другите профилактични прегледи за онкологични заболявания.

- Има ли пациенти, при които аортната клапа е по-податлива на увреда?

- Бикуспидната аортна клапа е най-честото вродено сърдечно състояние, което компрометира работата й и предразполага нейната увреда в по-млада възраст. При това състояние (не казвам заболяване), аортната клапа вместо 3 платна има 2. Това създава условие за по-лесната й увреда, както по типа стеноза, така и по типа инсуфициенция. Освен това пациентите с бикуспидна аортна клапа имат склонност към образуване на аневризми (резширения) на аортата. При тези пациенти е добре да се избягват екстремни физически натоварвания, особено свързани с вдигане на тежести.  

- Аортната стеноза има ли връзка с възрастта?

- Естествено, с възрастта честотата на аортната стеноза се увеличава, най-голяма част от пациентите ни са в края на 60-те и 70-те години от живота си. С напредването на медицината и удължаването на живота се срещат вече и доста пациенти в осмата както и някои в деветата си декада.

- Как се лекуват заболяванията на аортната клапа?   

- Характерното за нашата болница е, че всеки пациент с аортна клапна болест се разглежда на мултидисциплинарен медицински колегиум, включващ кардиохирург, инвазивен кардиолог, клиничен кардиолог и анестезиолог и в съответствие на неговия рисков профил от интервенцията се взема решение за поведението - хирургия или поставяне на транскатетърна клапа (TAVR). При пациентите с висок хирургичен риск, както и при тези с умерен риск и повече придружаващи заболявания, се предлага транскатетърна интервенция, т.е. поставяне на клапа през артерия на крака. При пациентите с нисък риск и по-голямата част от пациентите с умерен риск се прилага хирургична смяна на аортната клапа.

- Хирургична смяна на клапата означава голям разрез по средата на гърдите и бавно възстановяване, нали?

- Съвременните тенденции в хирургията въобще са намаляване на хирургичната травма с използване на по-щадящи оперативни достъпи. На това залагаме и ние, като се стремим хирургичният разрез да не е по-голям от 6-10 см, като не се разделя цялата гръдна кост. Това намалява следоперативното кървене, ускорява възстановяването и има позитивен психологически ефект върху пациентите. Да, пациентите ни са доволни от малкия разрез и са някак по-щастливи. Все пак заради малкия разрез не може да си позволим да рискуваме резултата от операцията, така че подбираме внимателно пациентите. Вече разполагаме с нови устройства и инструменти, с които през малък разрез може да се извършват сложни фини манипулации.

Следващата стъпка в минимално инвазивната аортна клапна хирургия е рутинното въвеждане в практиката ни на аортното-клапно протезиране през второ дясно междуребрие. Разрезът е хоризонтален (6-8 см) малко по-голям от разреза при поставяне на пейсмейкър,  отстрани на гръдната кост, без да се нарушава целостта й. При пациенти с противопоказания за минимално инвазивна процедура използваме класическата операция, при която разрезът е 20 см с отваряне на целия гръден кош. При класическата операция обаче следоперативнато възстановяване е около 2 месеца, в които пациентът трябва да избягва физическо натоварване, да спи по гръб, да не шофира и пр. При новите техники рискът от усложнения е минимален, много ниска е загубата на кръв, а възстановителният период е около 10 дни. 

- Прилага ли се вече у нас смяна на аортна клапа, без да се разрязва гръдната кост?

- Преди дни водещият европейски кардиохирург проф. Виктор Косташ, който е медицински директор на Центъра за сърдечносъдови заболявания в румънския град Сибиу бе в нашата болница с целия си екип - операционна сестра, анестезиолог, кардиолог и перфузионист (медицински специалист, който управлява машината "сърце-бял дроб") и заедно с нашия екип оперирахме трима пациенти между 70 и 80 г. Идеята беше те да ни предадат изцяло опита си, така че всеки по веригата да бъде запознат с всички детайли при процедурата, за да бъдат пациентите в максимална безопасност. В Румъния например тази техника се прилага от няколко години и вече имат над 500 такива операции. Операцията е сложна, използват се специални микро инструменти и други нови устройства - титаниеви клипси за автоматично завързване на конците, които намаляват времето на извършването й. Ще се стремим да я превърнем в рутинна.  

- Има ли нещо интересно и модерно в лечението на аортната инсуфицинция?

- От една година започнахме програма за извършване на операции при млади хора с увредено затваряне на аортаната клапа. Най-често това са пациенти с бикуспидна аортна клапа, при които е възможно извършване на пластика на клапата, без да има нужда от смяната й. Така се намалява рискът от задължителните при поставянето на механична клапа медикаменти за разреждане на кръвта. За тези оперативни интервенции в нашата болница гостува президентът на Европейската асоциация по кардиоторакална хирургия проф. Руджеро Де Паулис. Той идва не само, за да извършва аортни пластики при пациенти с бикуспидна аортна клапа, но и ни помага да въведем рутинно в практиката си аортно-клапно-съхраняващи операции при аневризми на аортата, при които целта е аортната клапа на пациента да бъде запазена и да се смени увредената от аневризма стена на аортата. Очакваме го отново в края на октомври.

- Какъв е ключът към успех за лечението на заболяванията на аортната клапа?

- Навременното поставяне на диагнозата и предприемане на интервенция най-подходяща за конкретния пациент е ключът към успеха. Благодарен съм на целият екип за ентусиазъма, търпението и целеустремеността при въвеждането на новите процедури, имащи за цел подобряването на качеството на предлаганите от нас услуги.

ЗАПИШЕТЕ ЧАС ЗА ПРЕГЛЕД ИЛИ КОНСУЛТАЦИЯ НА ТЕЛ. 02 903 8008