Методът е алтернатива на отстраняването на матката

Д-р Ивета Ташева е с три специалности – вътрешни болести, кардиология и ангиология. Сертифициран специалист по инвазивна кардиология и ангиология. От 2012 д-р Ташева е началник на Клиниката по инвазивна кардиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център в София. Специално за читателите на в. „Доктор” д-р Ташева обясни как се лекуват миомни възли на матката чрез емболизация на захранващите ги артерии.

 - Д-р Ташева, какво представляват миомните възли?

- Това са доброкачествени туморни формации в матката. Появяват се у жени на различна възраст – от 20- до 50-годишни. С възрастта и настъпването на менопаузата миомните възли намаляват активността си. Реално голям процент от миомните възли не предизвикват симптоми. Много жени имат миомни възли, но на лечение се подлагат само пациентките с клинична изява. Тя се изразява най-често в кървене, което води до значителен спад на хемоглобина. Обикновено тези пациентки идват с много тежък анемичен синдром. Заедно с миомните възли нараства и матката и започва да притиска органите в малкия таз. От притискането на пикочния мехур например настъпва нарушение в диурезата (смущения в уринирането). Наблюдава се също и подуване на корема. Точно пациентките с изразена клиника са показани за лечение чрез емболизация на артериите, захранващи миомните възли. Емболизацията е алтернатива на хистеректомията – оперативното отстраняване на цялата матка.

- Какво представлява емболизацията като процедура?

- Влиза се с катетър през брахиалната (на предмишницата) артерия на дясната или на лявата ръка и се стига до артериите, които хранят матката и миомните възли. Селективно в тези артерии се поставят емболизационни частици. При нас използваме микросфери – най-новото поколение частици за емболизация. Имплантираме определен брой микросфери, чиято роля е почти да запушат артериите, да спрат кръвотока и да намалят храненето на миомните възли. По този начин миомните възли не изчезват, а техният обем намалява и спират симптомите още в рамките на първия месец след емболизацията. Намаляването на размера на миомните възли продължава до една година, като те се редуцират до 50%. Матката се запазва здрава и цяла. Идеята на емболизацията е да се намалят клиничните симптоми и се подобри качеството на живот на пациентките.

- Когато запушвате артериите при емболизацията, това не води ли до проблеми с кръвоснабдяването на матката като цяло?

- Според конкретния случай избираме подходящи размери микросфери, които да поставим в съдовете, захранващи миомните възли. Тези съдове са по-големи от артериите, които захранват самата матка. По този начин селективно се спира кръвотока само към миомните възли.

- Как пациентките да направят избор между емболизация и хистеректомия?

- При поставена диагноза миомен възел съветвам преди пристъпване към лечение, да се потърси мнение на инвазивен кардиолог, за да се информира за най-правилния и индивидуален подход в този случай.

Може да направят избор, ако пациентките са информирани. Проблемът е в липсата на информация.

В някои случаи поради анатомичното разположение на миомните възли – например в кухината на матката – не се препоръчва емболизация. Ние обаче имахме случай на жена с миомен възел в кухината на матката, който емболизирахме. Размерът му се намали от 4 на 2 см в диаметър и накрая беше изваден от гинеколог с хистерескоп (неоперативно). Това показва, че са възможни и комбинирани процедури – стига да съществува колаборация между гинеколози и инвазивни кардиолози. Тази колаборация е много важна и защото след емболизацията гинекологът ще проследява състоянието на пациентката, а от него ние можем да получаваме обратна информация и съвместно да преценяваме нещата.

- Колко време трае емболизацията като процедура?

- Тъй като най-големият проблем е болката след приключване на процедурата, предварително слагаме епидурален катетър на пациентката, през която я обезболяваме. По принцип колкото са по-големи миомните възли, толкова по-силна е болката. Така че общо подготовката (поставянето на катетъра) и същинската процедура в операционната зала трае един час. А за два-три дни пациентките се раздвижват и изписват. Процедурата е абсолютно щадяща, без оперативни разрези и с бързо възстановяване.

Тъй като има страни, в които много често се прилага емболизация на миомни възли, в 20% от случаите се налага повторна интервенция. Това се прави или защото са се появили нови миомни възли, или защото емболизацията не е била достатъчно добре направена. Основната причина е, че самото заболяване прогресира, често при по-младите хора. В нашата практика досега обаче не ни се е налагало да правим повторна емболизация.      

В световен мащаб има препоръка емболизацията да не се прилага при нераждали жени. Но някои проучвания показват, че след емболизация на нераждали жени те успяват впоследствие да забременеят и да родят здрави деца.

- Откога прилагате емболизацията във вашата клиника?

От 2 – 3 години. Преди да започна да прилагам този метод се обучавах в Румъния при един професор, който после идваше в нашата болница и присъстваше на първите емболизации, които извършихме.  

- Споделете някои интересни случаи от вашата практика?

- Имахме случай отпреди две години на 42-годишна жена с напреднал карцином на шийката на матката и непрекъснато, неподдаващо се на овладяване кървене. Бяха притиснати уретерите, имаше нефростоми. Точно затова при нея въобще не можеше да се извърши оперативно лечение. Гинеколозите я бяха отхвърлили за лечение. Но заедно с лъчетерапевт от онкологичния център на Аджибадем Сити Клиник и с акушер-гинеколог от „Токуда” намерихме начин. Решихме да направим емболизация на утеринните артерии, за да спрем кървенето. Реално още на следващия ден кървенето се преустанови и жената беше насочена към лъчетерапия. Две години по-късно благодарение на лъчетерапията карциномът намали значително размера си и жената е добре. Но пък без емболизацията нямаше как да се спре кървенето и изобщо да се стигне до лъчетерапия. Реално емболизацията й спаси живота.

- При какви други заболявания правите емболизация на съдовете?

- Правим емболизация и при хепатоцелуларен карцином – чернодробен тумор. Съществуват индикации за извършване на процедурата според стадия на развитие на карцинома. Вече се практикува емболизация при хепатоцелуларен карцином, като микрочастиците се натоварват с химиотерапевтик. По този начин лекарството, което намалява тумора, се поставя на точното място и се избягват страничните ефекти от венозното му вливане, при което лекарството достига всички тъкани и органи.

Подобна емболизация, но с друг химиотерапевтик в микросферите, се прави и когато пациентът има метастази на рака в черния дроб при първичен колоректален карцином (тумомор на дебелото черво). Така че работим съвместно и с онколозите.

УНГ-специалисти пък ни изпращат много пациенти, които кървят от назофарингса. За да се справим с кървенето, или правим емболизация, или поставяме покрити стентове в кръвоносните съдове.

 

Интервю за вестник "Доктор"