Нелекуваното уголемяване на простатата може да доведе до фатални усложнения

Аденомът на простатата е често срещано заболяване при мъже на и над средна възраст. Той е естествен процес при мъжа, който започва с достигането на мъжките полови хормони до нивата на зрелия организъм, тоест от около 18-годишна възраст нататък. Този естествен процес продължава през целия живот на мъжа и след 60 г. вече е възможно да причинява трудности в уринирането, т.е. да се превърне в болест.

"Няма рискова група за развитие на аденом на простатата. В този контекст рискът се определя не от външни, а от вътрешни фактори – генетична предразположеност към обструктивни симптоми на долните пикочни пътища – аденом на простатата. Има мъже, при които този процес не води до усложнения на уринирането, но те са по-малък процент от останалите.", обяснява д-р Адриан Попов, началник на Отделение по урология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Състоянието се наблюдава най-често при мъже между 60 и 80 г., когато обемът (големината) на простатата достига своите пикове.

"Има случаи, в които се проявява и по-рано, но те са редки и в тях говорим за мъже между 50 и 60 г., при които се развива състоянието. В тези случаи става въпрос за подчертана наследственост, т.е. подобни проблеми са настъпвали рано и при баща, дядо и т.н. Симптомите най-често са: изчакване преди започване на уринирането (струята не започва веднага), тънка струя на урината, необходимо усилие за да се изпразни пикочният мехур, прекъсване на струята, чувство за недоизпразване на пикочния мехур и др.", допълва д-р Попов.

Има и вторични симптоми, които се определят като свръхактивност на пикочния мехур, те възникват с времето и изхождат от промяна във функцията на самия пикочен мехур. Те се проявяват поради наличието на „препятствие“, а именно уголемената простата. Най-често те са:

Често уриниране на малко количество урина
Уриниране през нощта (никтурия)
Неотложни позиви за уриниране

"Хубаво е оценката на тези симптоми да се случва при така или иначе необходимия профилактичен преглед при уролог. Предвид риска от развитие на рак на простатата, винаги сме съветвали мъжете да посещава ежегодно специалист след навършване на 50-годишна възраст. Тогава можем и правим оценка и на самата простата. Хората лесно се адаптират към симптомите на трудно уриниране, тъй като те настъпват постепенно. По тази причина е напълно възможно аденомът на простатата да се „открие“ в напреднал етап. В този смисъл, един мъж трябва да посети уролог възможно по-рано при настъпването на който и да било от гореописаните симптоми. Така последващото лечение ще бъде възможно най-ефективно.", казва д-р Попов.

Могат ли да възникнат сериозни усложнения, ако аденомът на простатата не бъде лекуван?

Тежките усложнения, свързани с простатния аденом, се проявяват в крайните етапи на развитието на заболяването. В началните такива, когато простатата „пречи“ на струята на урината, пикочният мехур става свръхактивен в началото като се „приучава“ да се изпразва по-често и в малки количества. Неизбежно обаче с времето започва да остава урина в пикочния мехур след уриниране (остатъчна урина). С времето количеството на тази урина се увеличава все повече. Тогава пикочният мехур, който първоначално е преодолявал проблема задебелявайки мускулната си стена и създавайки по-голямо налягане, вече не може да го прави. Надхвърлят се компенсаторните му механизми.

В този етап капацитетът на пикочния мехур започва да се увеличава, за да събира цялата урина – тази, която не е „изхвърлил“ и новообразуваната. С това разтягане и увеличаване на обема, той започва да създава все по-малко налягане, поради чисто физични закони. В един момент той се превръща в един много голям по обем орган с много ниско налягане. Тогава, поради голямото количество в пикочния мехур, започва да се връща урина към бъбреците – състояние, което наричаме рефлукс. По този начин се разширяват и каналите от бъбреците към пикочния мехур, започва да се разширява събирателната система на бъбреците и в един момент се стига до пълно блокиране на движението на урината по цялата система до бъбреците. Тогава се развива така наречената обструктивна бъбречна недостатъчност. Това е най-тежкото усложнение и крайния етап, когато човек стигне до бъбречна недостатъчност.

Възможно ли е усложненията от аденом на простатата да доведат до инфекции, камъни в пикочния мехур или увреждане на бъбреците например?

До тези усложнения се стига в по-ранен етап, доста преди крайните фази като бъбречна недостатъчност. Поради остатъчната урина, която се събира и престоява в мехура, част от съставките и кристализират и могат да се образуват камъни в пикочния мехур. Те често съдържат бактерии – случайно влезли от външната среда, задържали се върху камъка и представляващи източник на инфекция в долните пикочни пътища. Освен това камъните затрудняват уринирането, могат да доведат до кръв в урината, дискомфорт и често уриниране. Като цяло те са сигнал за необходимост от операция. Когато се появи камък в пикочния мехур, тогава вече сме прескочили етапа на медикаментозното лечение и проблемът може да се реши само оперативно.

Увеличава ли се рискът от злокачествено образувание на простатата при наличие на аденом?

Не, двете заболявания са абсолютно отделни едно от друго. Като общ принцип те изхождат от различни част на простатната жлеза, това разбира се не е аксиома – не винаги е така. Но общият принцип е, че простатният карцином изхожда от периферната зона на простатата, а пък аденомът изхожда от централната зона – тази, която е в центъра на простатата, около уретрата, там тъканта е доста по-различна по състав. Двете заболявания могат да съществуват едновременно, поотделно и независимо.

Необходимо ли е лечение или човек би могъл да живее с аденом на простатата, без това да се отрази значимо на качеството му на живот?

Лечението се определя от това каква е симптоматиката и дали има признаци на обструкция(препятствие) на долните пикочни пътища. Има много хора с аденом на простатата, който не затруднява уринирането им, те не показват признаци на трудно уриниране. Обективните критерии за това са измерване дебита на струята на урината, както и количеството на остатъчната урина. В тези случаи аденома го има като явление, но не възпрепятства уринирането. Тази група от хора обаче е по-малка. В големият процент от случаите, рано или късно аденомът започва да пречи на уринирането.

Какви са методите за лечение на аденом на простатата и кога се прилагат те?

Основните методи са два – лекарствен и оперативен. Медикаментозно лечение се извършва в ранните етапи. Тогава използваме лекарства, които се делят на два типа – отпускащи гладката мускулатура и позволяващи на канала, който преминава през простатата, да се разшири и така повлияваме динамичната компонента на обструкцията. Също така и втори тип, които са комбинирани и включват действието на първите, но имат и действие, което предизвиква лекостепенно намаляване на обема на простатата, действайки на хормонално ниво.

Когато обаче болестта е в напреднал етап или лекарствата спрат да бъдат ефективни, което се случва при голяма част от пациентите, хирургията се превръща от алтернатива в необходимост. В по-късните етапи, когато простатата има голям обем и вече чисто механично запушва изхода на мехура и уретрата, тогава единственото решение е оперативното отстраняване на обструктивната(“запушваща”) тъкан, така че да се подобри уринирането.

Операциите са трансуретрални – ендоскопски методи, при които ние отстраняваме части от жлезата отвътре през пикочния канал и класически оперативни методи, когато най-често през корема се извършват различни операции за отстраняване на уголемената част от простатата. Най-старият оперативен метод е аденомектомията, която се извършва с разрез в долната част на корема, тя е много високо ефективен метод и общо взето дълги години беше „златен стандарт“ в лечението на тази болест. Причината е, че тя позволява да се отстрани изцяло и наведнъж цялата уголемена част от простатата, остава само “здравата”, периферна част на жлезата.

Във времето се развиха аналози на тази операция – същата операция, но извършена лапароскопски през 5 малки дупки на корема. Ендоскопските методи са свързани с отстраняване пак на уголемената тъкан, само че през пикочния канал – класическият метод за това е трансуретралната резекция на простатата. При нея чрез електрод с електрически ток парче по парче се отрязва цялата обструктивна тъкан и накрая тези парчета се изсмукват навън, прави се и хемостаза чрез изгаряне на резекционната повърхност отвътре.

В последните 10-15 години изключително много се развиха лазерните методи за лечение на простатата, при които тя може да се изпарява, реже или “издълбава” през пикочния канал с помощта на лазер. С появата на нови, мощни лазери, ние можем да направим енуклеация на простатата без да режем парчета от нея. Също така можем да правим и комбинация между „изпаряване“ и резекция. Най-ефективният метод е лазерната енуклеацията на простатната жлеза. При нея правим същото, което се случва по време на класическа операция – отстранява се едномоментно и изцяло аденомната тъкан, само че това се случва през канала. Това е и основната процедура, която практикуваме в УМБАЛ Токуда.

На операция подлежат всички мъже, които са с много голям обем на простатната жлеза, които са развили усложнения – камъни в пикочния мехур, чести инфекции, пълно задържане на урина (ретенция на урина) и т.н. Това са абсолютните показания за необходимост от хирургия. Казано в обобщение - по-тежките стадии на аденом на простатата подлежат на операция, а по-леките се лекуват ефективно с медикаменти.