Доц. д-р Л. Лозанов: Наднорменото тегло се превръща в затлъстяване, когато натрупването на мастна тъкан достигне степен, при която здравният риск е доказуем

Под мотото "Обиколката на талията е важна!" проведохме информационен ден, посветен на борбата със затлъстяването, който отбелязваме всяка година на 4 март.
Над 150 души посетиха екипа на Отделение по ендокринология в лицето на д-р Ина Николова и д-р Ива Колева, за да получат безплатни персонални съвети за затлъстяването, метаболитните нарушения, биохимичните показатели и възможностите за превенция. Лекарите отбелязаха, че повечето хора със затлъстяване споделят за проблеми с кръвното налягане, неинформираност за правилното хранене и множество неуспешни опити за редукция на теглото.

Ендокринолозите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда алармират, че обиколка на талията над 88 см. за жени и над 102 см. за мъже увеличава метаболитния риск и препоръчват изследвания на TSH, fT4, кръвна захар, липиден профил, пикочна киселина, гликиран хемоглобин и ехография на коремни органи, като базата, която ще даде насока на лекаря за метаболитното здраве на пациента.

И защото информираността по темата е изключително важна, разговаряхме с началника на Клиника по вътрешни болести с отделения по ендокринология и нефрология доц. д-р Лъчезар Лозанов.

Доц. Лозанов, защо е важно да говорим на „висок глас“ за затлъстяването?

Всяка година на 4 март отбелязваме Световния ден за борба със затлъстяването, но темата не бива да остава само символична. Данните са тревожни – честотата на затлъстяване нараства във всички възрастови групи и е водещ рисков фактор за развитие на захарен диабет тип 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания, обструктивна сънна апнея, безплодие и някои онкологични заболявания.

Важно е да говорим „на висок глас“, защото:

Затлъстяването е болест, а не липса на воля. То е резултат от сложни хормонални, метаболитни, генетични и поведенчески механизми.
Стигмата пречи на лечението и много пациенти отлагат консултация поради чувство за вина или страх от осъждане.
Ранната намеса има значение, за да предотвратим усложненията.
Съвременната медицина разполага с ефективни терапевтични възможности.

Говорейки открито и професионално за затлъстяването, ние не просто информираме – ние променяме нагласи, намаляваме стигмата и даваме на пациентите увереност, че могат да получат подкрепа и адекватно лечение.

Има ли симптоми, които ни показват, че страдаме от затлъстяване и кога е време да се обърнем към ендокринолог?

Затлъстяването често се развива постепенно и „тихо“ – без остри симптоми, което го прави още по-коварно. Много хора не усещат, че вече се намират в рискова зона, докато не се появят усложнения. Но, все пак някои от симптомите са лесна умора и намалена физическа издръжливост, задух при умерено физическо усилие, повишено артериално налягане, нарушения в съня, менструални нарушения при жените и еректилна дисфункция при мъжете, постепенно повишаване на кръвната захар или холестерола. Особено важно е натрупването на мастна тъкан в областта на корема – т.нар. висцерално затлъстяване.

Към ендокринолог е добре да се обърнем не когато „килограмите станат твърде много“, а когато започнем да губим контрол над тях. Ролята на ендокринолога е не просто да „назначи диета“, а да оцени метаболитния риск, да изключи вторични причини, да изготви индивидуален терапевтичен план и при нужда да обсъди съвременните медикаментозни възможности. Колкото по-рано започнем, толкова по-голям е шансът да предотвратим усложненията.

Какво е „метаболитно здраве“ и каква е връзката му със затлъстяването?

Когато организмът поддържа нормален баланс на основните показатели – кръвна захар, инсулинова чувствителност, артериално налягане, липиден профил и обиколка на талията – без наличие на хронично възпаление и инсулинова резистентност. Човек може да има повишено телесно тегло и въпреки това временно да няма изразени метаболитни нарушения и обратно, при нормален индекс на телесна маса да има инсулинова резистентност, висцерално затлъстяване и висок сърдечно-съдов риск. Това показва, че не само килограмите са важни, а разпределението на мастната тъкан и хормонално-метаболитният профил. Връзката със затлъстяването е пряка: излишната мастна тъкан, особено висцералната, не е просто „резерв“, а активен ендокринен орган. Затова съвременният подход не се фокусира единствено върху цифрата на кантара, а върху оценката на метаболитния риск. Целта ни не е просто редукция на тегло, а възстановяване и поддържане на метаболитното здраве.

Каква е ролята на хормоните в процеса на затлъстяването?

Хормоните имат централна роля в регулацията на апетита, енергийния баланс и разпределението на мастната тъкан. Затлъстяването не е просто въпрос на „повече калории“, а резултат от сложни невро-ендокринни механизми. Няколко ключови хормонални системи участват в този процес: Инсулин – при инсулинова резистентност организмът произвежда повече инсулин, което стимулира натрупването на мастна тъкан и затруднява разграждането ѝ. Лептин – хормонът на ситостта. При затлъстяване често има лептинова резистентност – мозъкът „не чува“ сигнала, че енергията е достатъчна. Грелин – стимулира апетита; нивата му се повишават при гладуване и могат да затруднят дългосрочното задържане на редуцирано тегло. Кортизол – хроничният стрес и повишеният кортизол стимулират натрупването на висцерална мастна тъкан. Тироидни хормони – при хипотиреоидизъм метаболизмът се забавя и може да настъпи умерено покачване на теглото. Полови хормони – дефицитът на тестостерон при мъжете и хормоналните промени при жените (напр. в перименопауза) също влияят върху мастното разпределение.

При повечето хора затлъстяването не се дължи на едно конкретно хормонално заболяване, а на дисрегулация в системата за контрол на апетита и енергийния баланс в мозъка.

Кога едно наднормено тегло се превръща в затлъстяване?

Наднорменото тегло се превръща в затлъстяване, когато натрупването на мастна тъкан достигне степен, при която вече носи доказуем здравен риск. Медицински това се определя чрез индекса на телесна маса (BMI): между 25–29.9 kg/m² е наднормено тегло, ≥ 30 kg/m² – затлъстяване.

Но цифрата не е единственият критерий. Все по-често оценяваме и:

Обиколка на талията – показател за висцералната мастна тъкан
Наличие на придружаващи заболявания – диабет, хипертония, дислипидемия
Данни за инсулинова резистентност или чернодробна стеатоза

Практически, можем да кажем, че наднорменото тегло „преминава границата“, когато започне да променя метаболизма и да увеличава риска от усложнения. Затлъстяването не е просто повече килограми – това е хронично, прогресиращо заболяване, което изисква ранна оценка и активен терапевтичен подход.

Напоследък все повече се среща темата за затлъстяването в ранна детска възраст. Какво можем да предприемем като родители, за да минимизираме риска от затлъстяване при детето?

Затлъстяването в ранна детска възраст е тревожна тенденция, защото метаболитният „програмен код“ на организма се формира именно в първите години от живота. Детето не избира начина си на хранене и движение – ние, родителите, създаваме средата. Ето какво можем да направим, за да минимизираме риска?

Формиране на здравословни хранителни навици от най-ранна възраст – редовен режим на хранене, ограничаване на ултра-преработени храни, подсладени напитки и „скрити“ захари.
Примерът е решаващ – децата копират поведението на родителите. Семейната култура на хранене има по-голямо значение от отделни забрани.
Движение всеки ден.
Достатъчно сън – хроничният недостиг на сън повишава риска от инсулинова резистентност и повишен апетит.
Без стигми – не говорим за „диети“ при децата, а за здраве, сила и енергия.

Особено важно е да се следи не само теглото, а и растежът. Ранната профилактика е много по-ефективна от лечението в зряла възраст. Инвестицията в здравословна семейна среда е най-силната превантивна стратегия.

Какви са вашите препоръки за профилактика на затлъстяването?

Профилактиката на затлъстяването започва много преди да се появят повишените килограми – тя е свързана със създаване на устойчива здравна култура, а не с краткосрочни диети. Моите основни препоръки са:

Редовен режим на хранене – балансиран прием с достатъчно белтъчини, фибри и минимално количество ултра-преработени храни и подсладени напитки.
Контрол на порциите и осъзнато хранене – без „автоматично“ похапване пред телевизора.
Ежедневна физическа активност – поне 150 минути умерено натоварване седмично при възрастни; при децата – активност всеки ден.
Качествен сън – 7–9 часа за възрастни.
Управление на стреса (дали е възможно?)
Редовни профилактични изследвания – проследяване на кръвна захар, липиден профил, артериално налягане и обиколка на талията.

Важно е да подчертая, че профилактиката не означава стремеж към „перфектно тегло“, а поддържане на метаболитно здраве. Малките и устойчиви във времето промени в начина на живот имат много по-голям ефект от драстичните и краткотрайни режими.