Да поговорим за затлъстяването | Гледната точка на клиничния психолог

Д-р Маргарита Тарейн е началник на Център по клинична психология, психоонкология и психосоматика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда от 2013 г. Обучава се в психотерапия и по-късно в психоанализа и аналитична психосоматика в България и Париж към Институт „IPSO Pierre Marty“.  Доктор е по клинична психология в областта на аналитичната психосоматика на онкологичните заболявания. Преподава към магистърска програма по Клинична психология на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и към Институт за интегративна психотерапия и психосоматика в сферата на психоонкологията, психосоматиката и психотерапията.

Д-р Тарейн, Вашата дефиниция за затлъстяването?

Затлъстяването, макар и свързано с множество генетични и други медицински предпоставки, е психосоматичен феномен, който включва психо-телесното взаимодействие между емоционалните преживявания и невроендокринната система. То има биологична, но също така афективна и поведенческа страна, които включват начина на живот, навиците, нагласите, образа на тялото и отношението към него, личностовите особености, чувствителността, стратегиите за справяне със стреса, негативните преживявания. С други думи, затлъстяването е комплексен проблем, който предполага внимание както от медицинска, така и от психологична гледна точка. В този смисъл, справянето с него е цялостен и продължителен процес, който изисква висока мотивация и значима промяна, за която човек е необходимо да бъде подготвен, както и подкрепян в хода на борбата му с килограмите и установяването на един по-различен начин на живот и поглед върху себе си.

Това означава ли, че е препоръчителна и психологичната помощ в този, както казахте, процес? И ако да, то каква е ролята на психолога в лечението на затлъстяването?

Да, психологичната подкрепа е много важна част от лечението на затлъстяването, защото то изисква не само постигането на много съществена промяна, но и нейното запазване занапред. Лечението на затлъстяването всъщност означава изграждане на един нов начин на живот и възприемане на себе си. А това не са лесно постижими неща. Всички знаем какво е да се решиш на определена стъпка в някакъв момент, по една или друга причина, но и колко силни са инертните сили на навиците, на старото, на познатото и натиска на реалността, от която сме заобиколени. Особено в един дълъг процес на промяна, подводните камъни са много, човек лесно може да се спъне в тях и рискът от постигнатите ефекти да се изгубят е голям. Особено подвеждаща тук е идеята за „ от утре“, с която толкова често живеем. Онова „утре“, което никога не идва. А провалът тук е особено обезкуражителен. Затова човек трябва да се научи да устоява и има нужда от подкрепа за това – не само от самия себе си, но и от здравните специалисти, и от близките си. Обществото се респектира от различните зависимости (алкохол, наркотични вещества, тютюнопушене, хазарт, екрани), докато въпросът за зависимостта от храната като че ли остава встрани от фокуса на вниманието – вероятно поради социалната приемливост, за разлика от другите случаи. Никой не може да те осъди за това, че ти е вкусно и че си хапваш повечко! Но зависимостта от храната е не по-малко сериозна и изискваща усилия, и значима житейска и емоционална промяна за нейното преодоляване. По тази причина, при започването на лечението в нашата болница, психологичният скрининг, консултиране и проследяване вече са задължителна част от медицинското лечение. В отделението по Ендокринология провеждаме регулярни обучения на пациентите по въпросите за влиянието на емоциите върху начина на живот и оттук върху здравето. Също така, сме в процес на стартиране на групи за емоционална подкрепа за пациенти със затлъстяване.

Чували сме израза „емоционално хранене“, какво всъщност е неговото значение?

Под емоционално хранене или преяждане се разбира приемът на обилно и безразборно количество храна, подтикнат от емоционални преживявания като механизъм за справяне или опит за овладяване на психичното напрежение. Преяждането обикновено е с вредни и висококалорични храни. Хората описват това състояние като непреодолим пристъп на вълчи глад, загуба на контрол и чувство, подобно на „транс“. Гладът се възпламенява, става неконтролируем и независимо от приетото количество храна, липсва чувство за ситост. Както сподели една млада пациентка: „Колкото повече ям, толкова по-гладна ставам!“. Т.е. желанието за храна не съответства на физиологичните нужди на организма. В момента на преяждането, човек е като откъснат от себе си и реалността, сякаш цялото му същество се затваря в този акт на поглъщане на храна и нищо друго не е от значение. В крайните форми това състояние може да доведе до социална изолация. Обикновено преяждането се съпътства със силно чувство за вина, провал, мъчително усещане за загуба на контрол над себе си и силно изразена потиснатост. В опит за компенсация, хората често се подлагат на драстични диети и гладуване (както с алкохолизма например, на принципа: „Без едно питие мога, но с едно не мога“), но пристъпите обикновено се възобновяват.

От гледна точка на клиничния психолог, кои са най-честите причини, които провокират този проблем?

Счита се, че поради ранно изградени хранителни модели, се получава припокриване и объркване между емоционалната възбуда и глада, както и засищането и успокояването. Това може да се илюстрира например с кърменето като първа и непосредствена реакция на майката към плача на детето, който невинаги се дължи на глад. Това е справяне с възбудата на бебето чрез провокиране на телесно усещане вместо с емоционален обмен – потушаване на емоцията на детето, която може да няма нищо общо с глада. По същия начин, възрастният натъпква и „запушва устата си“, когато е уплашен, самотен, плаче му се или му се крещи. С храната можем да се успокояваме и да лекуваме напрежението, да се награждаваме и глезим, да разсейваме чувството за празнота и тревога, както и да се саморазрушаваме. Асоциирам затлъстяването с магарешката кожа от приказката на Шарл Перо – онова наложено нещо, под което оставаш скрит и потиснат, понякога пренебрегнат и дори унизен.

Какъв е пътят за справяне с  проблема Затлъстяване?

Какво е необходимо, за да свалиш тази магарешка кожа от себе си? Представете си! Особено когато си живял с нея от ранно детство, до степен, в която си спрял да я отличаваш от самия себе си! Образът за себе си и тялото на човека, страдащ от затлъстяване е силно засегнат и психичното му възстановяване изисква време. Телесната промяна не върви задължително ръка за ръка с емоционалната. Ето защо само загубата на тегло не е достатъчна. Необходимо е и това сложно интегриране на промяната на образа на тялото и новия начин на живот, което засяга както поведенческите елементи (спазване на режим, грижа за здравето, отговорност към себе си, поемане на активна позиция и т.н.), така и емоционалните  – обръщане на внимание на причините за негативните преживявания, дълбоките чувства, страхове и желания, скрити зад храната и затлъстяването; нужните промени. Едва тогава човек е наистина устойчив и същинският лечебен процес е в ход.

 ***

Блиц отговори

Затлъстяването е |  и психично обусловено

Лечението му е | свързано и със значима психична промяна

Превенцията му е |  поемането на отговорност за себе си

Най-силният мотиватор за пациент със затлъстяване е | решението да се справи