Д-р Симеонова: Над 50% от населението страда от нарушения на съня

През последните няколко години в световен мащаб от нарушения на съня страда над 50% от населението. Това са хора, които страдат не само от кратка продължителност на съня, но и от некачествен такъв.

Има над 85 нарушения на съня. Най-честото е безсънието, което е продиктувано от множество фактори - стрес, напрежение, тревожност.

„Аз обичам една такава сентенция - "Животът не е сън, но сънят е живот". Той е много важен за качеството на живот, за доброто дневно функциониране, за доброто социално функциониране и въобще за физическото и психическото здраве. Първото условие е човек да спи достатъчно като продължителност, като часове сън и трябва той да бъде качествен. Не „гоним“ само добра продължителност, а гоним и качество на съня. Можем да спим 20 часа и въпреки това да се чувстваме уморени, а можем да спим шест и да се чувстваме в добра кондиция. Това зависи от структурата на съня - той има повърхностен, дълбок стадий, фаза с бързи очни движения, т.нар. REM фаза на съня, в която сънуваме, и тези цикли трябва да имат определена продължителност и повторяемост за различните възрастови групи, за да кажем, че сънят е ползотворен.“, споделя в интервю за БТА д-р Анелия Симеонова, специалист в Клиника по неврология и медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Спрямо различните възрастови групи времето от лягането до настъпването на съня е между 20-30 минути. Има хора, които заспиват 2-3 часа след като легнат и се пробуждат по време на съня, без да могат да заспят отново - т.нар. фрагментиране на съня. Това води до нарушаване на неговото качество и до кратката му продължителност. При такова нарушение на съня с продължителност между 15-20 дни, човек започва да не се чувства добре.  

„Едно продължително нарушение на съня води до понижена концентрация. При нас попадат пациенти, които са с леки нарушения в паметта и в процеса на диагностика се вижда, че основната причина за това е лошото качество на съня. Качественият сън гарантира добро физическо и психическо здраве. По време на пандемията и към момента все по-често се наблюдават пациенти, които имат нарушения на съня. Това е до голяма степен свързано с промяна в ежедневието. Много хора останаха да работят вкъщи, намалиха двигателния си режим, промениха хранителните си навици и всичко това рефлектира върху качеството на съня.”, сподели д-р Симеонова.  

Специалистът обясни, че има няколко мерки по отношение на „хигиената“ на съня и всеки един от нас би трябвало да ги спазва. Препоръчително е лягането във вечерните часове да е по едно и също време, приемът на храна да бъде до 18.00 ч., приемането на тонизиращите напитки да бъде най-късно до 17.00 ч., както и да няма активна спортна физическа дейност вечер. Стаята, в която спим, трябва да има определена температура – около 20 градуса.

 „Много е важно да разберем, че ние лягаме, за да спим, а не за да се приспим. Употребата на най-различни електронни устройства е абсолютно противопоказно преди сън. При тийнейджърите все по-често наблюдаваме т.нар. инверсия на съня, т.е. лягане в много късни часове, заспиване и събуждане към 12.00 ч. на обяд. Това е постепенна инверсия, изместване на съня, което в дългосрочен план не е желателно. Поне половин-един час преди лягане човек не би трябвало да използва електронни устройства. В зряла възраст сън между 6 и 8 часа е напълно достатъчен.“

Прекомерното спане не би могло да ни навреди, но ежедневна продължителност на съня над 10-15 часа също изисква консултация със специалист. Пациентите с хиперсомния (повишена сънливост) също са много. Ако това състояние се повтаря ежедневно, то изисква своето уточняване.

„Има дихателни нарушения по време на сън, те също са с голяма честота. Това е т.нар. сънна апнея, когато пациентите по време на сън спират да дишат и намаляват насищането на кръвта си с кислород. Обикновено това са млади мъже с наднормено тегло, все по-често се срещат и жени с това заболяване. В дългосрочен план това е рисков фактор за мозъчни инсулти, захарен диабет и ред други сериозни усложнения, които биха били предотвратени в ранни фази, ако пациентът е правилно диагностициран и изпълнява терапията, която е назначена. Единственото лечение в световен мащаб за сънната апнея са т.нар. CPAP маски - апарати, които подпомагат дишането на пациента. Ако проблемът е в начална фаза, се прилагат хигиенните мерки на съня.“

В края на своето интервю д-р Симеонова апелира хората да обръщат внимание на своя сън.

„Нарушенията на съня, особено при млади хора, се компенсират, но ако те продължават над две седмици е необходимо да се направи консултация със специалист по медицина на съня. Това, което прави впечатление в България е, че множество пациенти започват да използват голяма част от хранителните добавки, а даже и медикаменти, които свободно се разпространяват в аптечните мрежи. Това е неправилно. Те трябва да направят консултация, за да може действително да се прецизира какъв точно е проблемът, изисква ли само конгнитивноповеденческа терапия или има необходимост и от изписването на медикамент. В международната класификация на болестите имаме диагноза "нарушение на съня, свързана с неправилна употреба на медикаменти". Не може всеки един от нас да се повлияе от медикамента, който приема неговия съсед, колега или съученик.“

Световният ден на съня се отбелязва от 2008 г. в петъка преди деня на пролетното равноденствие. Инициативата е на Световното дружество на съня, за да се обърне внимание върху значението на съня за здравето на хората, както и да се повиши информираността за разстройствата на съня и тяхното влияние върху качеството на живот на хората.