Минимално инвазивните техники и мултидисциплинарният подход са бъдещето на сърдечната хирургия

Д-р Келчев, кои са най-иновативните тенденции във вашата специалност?

Безспорно това са минимално инвазивната кардиохирургия и ендоваскуларните методи. Те покриват заболявания на аортата, на съдовете като цяло и навлизат сериозно в лечението на структурните сърдечни заболявания. Става дума и за клапни сърдечни лезии, и за междупредсърдни и междукамерни дефекти. В сърдечносъдовата медицина преживяваме бум на иновации и за да не изоставаме от световната практика – не само извършвайки дадени процедури, но и като целим нашите пациенти да получат най-съвременна медицинска помощ. Това означава не само по-бързо възстановяване, но понякога и понижен перипроцедурен риск. Всичко това води до подобряване на резултатите и – нещо, което липсва много в България – изграждане на доверие между лекаря и пациента. Липсата му е най-големият проблем на българската медицина, като отговорността носят и двете страни.

Прилагате ли тези съвременни подходи у нас и реимбурсират ли се от здравната каса?

В нашата клиника се стараем да въвеждаме всички съвременни ендоваскуларни техники. Част от тях се финансират от здравната каса, а други – за съжаление, не.

В областта на минимално инвазивната сърдечна хирургия от 1,5 г. разработваме програма за лечение на клапните пороци на сърцето. Започнахме с минимално инвазивно лечение на аортната клапа, тъй като нашата болница е аортен център и привлича много такива пациенти. Част от тях, когато са високо рискови, лекуваме с ендоваскуларни методи – трансфеморални клапни протези (TAVI). От хирургична гледна точка достигнахме до резултати, които напълно съответстват на водещите европейски клиники. Това ни накара да започнем да мислим за по-иновативни, по-малко инвазивни оперативни процедури. Като начало въведохме парциалната стернотомия – частично разрязване на гръдната кост при смяна на аортна клапа. Разрезът е 8 см, надлъжен. От март до края на декември над 90% от аортните клапни пороци при нас са лекувани по този начин.

Следващата техника  - смяна на аортна клапа с малък разрез отстрани на гърдите, без да се засяга изобщо гръдната кост, започнахме програма първо с проф. Виктор Косташ, сегашен здравен министър на Румъния. Заедно извършихме 3 операции на възрастни пациентки, от които най-възрастната беше на 82 г. Те се възстановиха добре, почти нямаха болка. След това поканихме проф. Пицис от болница „Сент Лук“ в Солун, Гърция, с чиято помощ оперирахме още двама пациенти. Това ни даде възможност да направим и първата самостоятелна операция за такъв тип смяна на аортна клапа в България и това се случи на Богоявление тази година. Пациентът е на 78 г., възстанови се добре, като на 2-ия ден вече нямаше болка. Бъдещето на аортната клапна хирургия е това. Пред нас има още път за развитие, селектираме пациентите с идеята те да стават все повече.

Заболяванията на аортната клапа не са само в стесненията й (стенози), понякога тя не се затваря добре вследствие на вродени дефекти – та.нар. бикуспидна аортна клапа. Известно е, че в нашия център оперира проф. де Паулис, президент на Европейската асоциация по кардио-торакална хирургия. С негова помощ извършваме пластики на бикуспидна аортна клапа. Тази интервенция е технически изключително трудна и се нуждаем от сериозен опит, а той е един от тримата хирурзи в Европа, активно работещи в тази област. Подходящите за тази операция пациенти са млади, най-често мъже след 30-те. Не можем да си позволим някой от пациентите да има субоптимален резултат от операцията. Заедно с проф. де Паулис извършваме и съхраняващи операции при аневризми на аортния корен, със синдром на Марфан.

Започваме процедури по минимално инвазивни хирургични интервенции и по отношение на митралната и трикуспидалната клапа. Фокусираме се изцяло върху клапно-съхраняващата хирургия – целим да направим пластика и да запазим собствената клапа на пациента, като по този начин той не трябва да пие лекарства, разреждащи кръвта.

Чрез миниинвазивни техники вече лекуваме и доброкачествени тумори на сърцето – миксоми, също и трикуспидални тумори. Работим в активно сътрудничество с колеги от чужбина, които споделят техния опит и разширяват нашия мироглед с общата цел подобряване качеството на живот на пациента.

В същата посока доизграждаме и програмата за ритъмна хирургия, като заедно с проф. Мокрачек извършихме около 20 хирургични аблации на пациенти с митрални клапни заболявания или със заболявания на аортната клапа, с предсърдно мъждене. Резултатите ни от радиофреквентната аблация при тях са изключително добри и разширяваме достъпа на пациенти.

Имахте ли трудности в реализацията на проекта, с който спечелихте голямата награда „Иновации в здравния сектор“ за 2019 г., какви резултати постигнахте?

Имайки предвид ситуацията в нашата страна, най-голямото опасение за нас бе как ще отговори проф. де Паулис на поканата ни да оперира при нас. За наша радостна изненада той се съгласи веднага, в негово лице открихме приятел, който иска и умее да обучава, да разширява кръгозора на по-младите. Той се отзовава безрезервно 2 или 3 пъти в годината въпреки интензивните си ангажименти в цял свят. Досега е идвал 4 пъти, предстоят и още визити. През декември заедно оперирахме 5-има пациенти, най-младият – момче на 18 г. с вроденото заболяване синдром на Марфан. На 14 г. то получава дисекация на аортата III тип. Това заболяване се лекува ендоваскуларно и тогава проф. Иво Петров му поставя стент, спасявайки му живота, иначе коремните органи са били без кръвоснабдяване. На 18 г. при рутинни изследвания се открива, че пациентът е развил уголемяване на корена на аортата до 5 см – индикация за операция. Заедно с проф. де Паулис направихме операцията на Тайрън – Дейвид, при която се съхранява собствената клапа, изрязвайки тази аневризма. Другите пациенти бяха в 30-те си години, с бикуспидни аортни клапи, и получиха страхотно добри пластики. Единият пациент се прибра у дома при близначетата си на 6-месечна възраст, без чужда клапа и без нужда от разреждащо кръвта лекарство доживот. От 12 операции имаме много добри резултати, само при едно момче с много комплексна анатомия те не са задоволителни и ще се наложи реоперация.

Постепенно въвеждаме в България техника, която предлагат малко центрове в Европа. Тя не е за всеки. Нашата цел е да съсредоточим всички пациенти с подобни заболявания в един център, първоначално все още с помощта на проф. де Паулис, после и самостоятелно под негово наблюдение. Разумно този тип изключително сложни процедури, изискващи огромен ресурс и подготовка, да бъдат обхванати в един високоспециализиран център.

В минимално инвазивната хирургия най-важното условие за старт и устойчиво развитие е екипът. Не може един-единствен хирург да извършва тези операции, нужен е добре стикован и посветен екип. При нас става дума за 9 хирурзи, 9 анестезиолози, 6 операционни сестри, 20 реанимационни сестри, 9 анестезиологични сестри. Всеки един от тях трябва да се развие професионално в тази посока и всеки и безценен. Проф. Косташ от Румъния дойде с целия си екип, за да предаде техния опит. Нито за миг не проявяваме излишна смелост, напротив, смисълът е стъпка по стъпка и с водеща мотивация интереса на пациента, със строго придържане към индикациите, съвременните методи да се овладяват и прилагат. Освен този вид търпение и труд, се изискват и нови технологии, част от които не се плащат от НЗОК и са за сметка на пациента. Това е най-сериозният проблем у нас, но вярвам, че с времето ще се видят предимствата и това ще се промени. 

Какво е бъдещето на вашата специалност?

Безспорно то е в ефективната колаборация между кардиохирурзи, кардиолози, съдови и гръдни хирурзи. Патологията става все по-разнообразна и решенията изискват все повече мултидисциплинарен подход. Щастлив съм, че в нашия център имаме това взаимодействие и благодарение на колегите правим рядко срещани за България интервенции. Пациентите ни се увеличават, възможностите за терапевтични подходи са на европейско ниво. Всеки пациент се преценява на консултативния формат Heart team, който включва кардиолог, инвазивен кардиолог, кардиохирург, анестезиолог. Не на всяка цена извършваме минимално инвазивна хирургия, това зависи от рисковете и ползите. За всеки конкретен пациент вземаме добре информирано съвместно решение и знаем, че е най-доброто. 

Интервюто е публикувано в "Алманах на иновациите в здравния сектор през 2019 г." на 'Капитал"