Проф. д-р Развигор Дърленски отново е част от Българската антарктическа експедиция
Дерматологът проф. д-р Развигор Дърленски, дмн, отново е част от Българската антарктическа експедиция. Това е втора експедиция за специалиста от Клиниката по дерматология и венерология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и Медицинския факултет на Тракийски университет – Стара Загора. Преди четири години той бе част от 30-ата юбилейна българска антарктическа експедиция.
Настоящият научен проект се фокусира върху морфологичната адаптация на кожата към екстремните климатични условия на ледения континент. В изследователския екип участват доц. д-р Иван Богданов, дм от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и доц. д-р Карен Мануелян, дм (Медицински факултет на Тракийския университет). Проектът е финансиран по „Националната програма за полярни изследвания“.
Досега екипът е изследвал промяната на кожните функции (физиология), като изследванията показват, че при по-продължителен престой на Антарктика, се увеличава синтеза на меланин - кожният пигмент, който защитава клетките на кожата от ракови мутации под действието на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Предходни проучвания на екип хидробиолози показват, че този механизъм е еволюционно древен и се наблюдава при безгръбначните животински обитатели на Антарктида. В последващи проучвания екипът установи, че ултравиолетовото натоварване на кожата, особено при логистичните работници, прекарващи повече време на открито, надвишава в пъти това, което един морски спасител получава за целия сезон в нашата страна.
Голям интерес сред научната общественост предствляват и последните резултати на научната група, публикувани в престижното научно списание Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology през януари 2026 г., които показаха как се адаптира кожният микробииом на Анатрктида. Микробиомът на кожата представлява генетичният материал на микроорганизмите, обитаващи кожата. При продължителен, но не и краткотраен престой на Антарктика, обичайните кожни микроорганизми се заменят от видиве характерни за студените южни морета.
В настоящия проект, част от 34-тата Българска антарктическа експедиция, учените използват неинвазивни методи – кожен ултразвук за изследване на промените в дълбочина и специализиран уред за определяне на морфологичните промени на кожната повърхност - роговия кожен слой. Уредите са предоставени безвъзмездно за проекта на изследователския екип. Очакваните резултати са свързани с предходните проучвания на екипа, които показаха, че кожата се адаптира на функционално ниво, което вероятно е свързано и с морфологични проемни.
Животът на Българската антарктическа база на о. Ливингстън е строго организиран, дисциплината е важен елемент в тези екстремни условия. Има ежедневен график, дневен дежурен, напускането на базата става в екип от минимум двама души, обордувани с радиоприемник за връзка с базата. Стриктните правила са нужни за успешното провеждане на научните проекти там. Интерес представляват и социалните контакти с българските участници и чуждестранните гост-учени на базата. Работата в екип и взаимопомощта са ключови за успешното протичане на експедицията.
Учените изказват своята сърдечна благодарност на чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн и проф. Христо Пимпирев, които са вдъхновители на научните изследвания на екипа за тяхната подкрепа. Проф. Цанков е пионер на дерматологичните проучвания на Антарктика в световен мащаб, а проф. Пимпирев е човекът, сбъднал мечтата на десетки и стотици учени не само от България да провеждат своите изследвания на южния континет. Те изказват специална благораност и на Български антарктически институт, екипажа на Българския научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ и всеки един, допринесъл с логистична, техническа и морална подкрепа на екипа! Не на последно място, с много любов и признателност към семействата на учените, които дадоха своето съгласие и безрезервна подкрепа на екипа.
Настоящият научен проект се фокусира върху морфологичната адаптация на кожата към екстремните климатични условия на ледения континент. В изследователския екип участват доц. д-р Иван Богданов, дм от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и доц. д-р Карен Мануелян, дм (Медицински факултет на Тракийския университет). Проектът е финансиран по „Националната програма за полярни изследвания“.
Досега екипът е изследвал промяната на кожните функции (физиология), като изследванията показват, че при по-продължителен престой на Антарктика, се увеличава синтеза на меланин - кожният пигмент, който защитава клетките на кожата от ракови мутации под действието на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Предходни проучвания на екип хидробиолози показват, че този механизъм е еволюционно древен и се наблюдава при безгръбначните животински обитатели на Антарктида. В последващи проучвания екипът установи, че ултравиолетовото натоварване на кожата, особено при логистичните работници, прекарващи повече време на открито, надвишава в пъти това, което един морски спасител получава за целия сезон в нашата страна.
Голям интерес сред научната общественост предствляват и последните резултати на научната група, публикувани в престижното научно списание Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology през януари 2026 г., които показаха как се адаптира кожният микробииом на Анатрктида. Микробиомът на кожата представлява генетичният материал на микроорганизмите, обитаващи кожата. При продължителен, но не и краткотраен престой на Антарктика, обичайните кожни микроорганизми се заменят от видиве характерни за студените южни морета.
В настоящия проект, част от 34-тата Българска антарктическа експедиция, учените използват неинвазивни методи – кожен ултразвук за изследване на промените в дълбочина и специализиран уред за определяне на морфологичните промени на кожната повърхност - роговия кожен слой. Уредите са предоставени безвъзмездно за проекта на изследователския екип. Очакваните резултати са свързани с предходните проучвания на екипа, които показаха, че кожата се адаптира на функционално ниво, което вероятно е свързано и с морфологични проемни.
Животът на Българската антарктическа база на о. Ливингстън е строго организиран, дисциплината е важен елемент в тези екстремни условия. Има ежедневен график, дневен дежурен, напускането на базата става в екип от минимум двама души, обордувани с радиоприемник за връзка с базата. Стриктните правила са нужни за успешното провеждане на научните проекти там. Интерес представляват и социалните контакти с българските участници и чуждестранните гост-учени на базата. Работата в екип и взаимопомощта са ключови за успешното протичане на експедицията.
Учените изказват своята сърдечна благодарност на чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, дмн и проф. Христо Пимпирев, които са вдъхновители на научните изследвания на екипа за тяхната подкрепа. Проф. Цанков е пионер на дерматологичните проучвания на Антарктика в световен мащаб, а проф. Пимпирев е човекът, сбъднал мечтата на десетки и стотици учени не само от България да провеждат своите изследвания на южния континет. Те изказват специална благораност и на Български антарктически институт, екипажа на Българския научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ и всеки един, допринесъл с логистична, техническа и морална подкрепа на екипа! Не на последно място, с много любов и признателност към семействата на учените, които дадоха своето съгласие и безрезервна подкрепа на екипа.
Свързани отделения
