Д-р Десислава Горчева: Най-честата причина за тиреоидни заболявания е комплексна - съчетание от генетична предразположеност и фактори на околната среда

Месец май е посветен на тирeоидното здраве, а на 25 май отбелязваме Световния ден за борба със заболяванията на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е согромно значение за целия организъм – влияе върху енергията, съня, сърцето, метаболизма и психичното здраве. Проблемът е, че симптомите на тиреоидните заболявания често се развиват тихо и остават подценени, защото лесно се приемат за стрес, преумора или хормонален дисбаланс.

Всичко за здравето на щитовидната жлеза от д-р Десислава Горчева - началник на Отделение по ендокринология към Клиника по вътрешни болести, в разговор за БНР-Благоевград.

Д-р Горчева, защо заболяванията на щитовидната жлеза толкова често остават неразпознати, кои са характерните симптоми, които хората често подценяват?

Те са резултат от повишена или намалена функция на щитовидната жлеза, но са неспецифични. Симптомите, които хората подценяват са повишена уморяемост, нарушения в съня, дневна сънливост, нощно безсъние, колебания в теглото, нетърпимост към студ или повишено изпотяване, паник атаки, повишена раздразнителност, менструални нарушения и други.

Припомнете каква е разликата между хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм? Как тялото сигнализира, че щитовидната жлеза работи твърде бавно или твърде ускорено?

Това са двата полюса на нарушения на функцията на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът или намалената функция на щитовидната жлеза се характеризира предимно със забавен метаболизъм в организма, а именно задръжка на течности, поява на оттоци, суха кожа, умора на мозъка или т.нар. мозъчна мъгла в резултат на нарушена концентрация, зиморничавост, повишена плачливост, наддаване на тегло, трудно забременяване. Противоположно е другото състояние – хипертиреоидизъм или повишена функция на жлезата. Тук има лесна редукция на тегло при запазен и даже непроменен хранителен режим, повишени изпотяване и нервност, бърза умора при обичайни физически действия, обилен менструален цикъл, тремор на цялото тяло, не само на ръцете.

Кои са най-честите причини за тези заболявания и каква е ролята на автоимунните процеси, стреса, начина на живот?

Най-честата причина за тиреоидните заболявания е комплексна или съчетание от генетична предразположеност т.е. налице са роднини с тиреоидно заболяване и фактори на околната среда като инфекции, вируси, бактерии с установена връзка с щитовидната жлеза, които водят до срив в имунната система и образуване на антитела срещу различни нейни клетки. Хроничният стрес, който е обичаен в съвремието ни също може до доведе до срив на имунната система, дефицитите на йод – макар че, България вече не е в списъка с държави с дефицит на йод, хормонални промени, които често се изявяват след бременност, раждане, менопаузален период, когато има колебания в други хормони в организма също могат да бъдат стрес за щитовидната жлеза. Нека не забравяме тютюнопушенето и някои медикаменти – най-често причините са комплексни.

Какви рискове крият нелекуваните тиреоидни заболявания - как могат да повлияят на сърцето, психиката, теглото, на качеството на живот?

Нелекуваните заболявания на щитовидната жлеза сериозно могат да увредят организма. Създава се предпоставка за сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, злокачествени стойности на хипертоничната болест – високото кръвно налягане, развитие на тежки депресии, паник атаки, които да нарушат качеството на живот на пациента. В гинекологията - проблеми със забременяването, износване на бременноста, зачестяване на абортите, намалено либидо, еректилна дисфункция, чернодробна недостатъчност.

Как се лекуват хипотиреоидизма и хипертиреоидизма днес – съвременната медицина какви терапевтични подходи предлага, има ли новости в лечението им?

Двете крайности на заболяванията на щитовидната жлеза се лекуват предимно медикаментозно. При повишена функция може да има и оперативно лечение при непълен ефект от таблетното лечение, както има възможност за радиойод терапия. Има и нов прочит на класическите терапии, които залегнаха в последните препоръки на Европейската тиреоидна асоциация, като например при хипотиреоидизъм са налице и налични в България течни и гел капсулни форми на таблетното лечение на левотироксина, които позволяват по-добра усвояемост на медикамента без да зависят от храна и кафе. Предпочитаме ги особено при деца, при хора с лабилно TSH, стомашно-чревни заболявания.

Същевременно, все по-често се обръща внимание към възможността да комбинираме T4, който е по-често изписваната терапия с Т3, за хора, които продължават да имат оплаквания дори и при нормално TSH. Ние разчитаме, че когато даваме Т4 той се преобръща в активния Т3, който реално изпълнява ефектите на щитовидната жлеза.

Като новост мога да определя генетичните тестове за установяване на генетични дефекти в превръщането на Т4 в Т3, а бъдеща терапия са стволовите клетки, които все още не са широко популярни, но потискат имунния процес и потенциират възстановяването на тъканта на щитовидната жлеза. Все повече се обръща внимание на таргетното заместване, което е в помощ на хормоналната терапия – добавки със селен, цинк, витамин Д, инозитол, които понякога подпомагат намаляването на антителата ТАТ и МАТ.

При хипертиреоидизма новостите са насочени към избягване страничните ефекти на терапията, която потиска щитовидната жлеза – тиреостатична терапия, с опция да се избегне необходимостта от операция.  Тук са и биологичните лекарства, разработват се различни молекули като моноклонални антитела, които потискат TSH рецепторите. Нов прочит се прави на класическата радиотерапия с нови протоколи, които позволяват по-точно изчисляване дозата на радиоактивния йод. Ехонасечена лазер аблация на възли, която се прилага и в България.

В социалните мрежи има много съвети за хранителни режими и добавки – къде всъщност е границата между полезната грижа и опасното самолечение, каква е ролята на храненето при заболяванията на щитовидната жлеза? Има ли универсална тиреоидна диета или това е мит?

Няма такава диета. Но храната е важна и би могла да подпомогне основното лечение на тиреоидните заболявания. При хипотиреоидизъм има храни, които препоръчваме – например богатия на селен бразилски орех, цинк, витамин Д, често се ограничава консумацията на глутен или рафинирани захари, които могат да ограничат автоимунния процес. Броколите и зелето съдържат т.нар. струмигенни фактори, т.е. могат да блокират усвояването на йода. При хипертиреоидизъм препоръчваме избягване на йодсъдържащи храни като водорасли, морски дарове, йодирана сол. Няма универсална тиреоидна диета, тя е строго индивидуална и свързана с поставената диагноза.

Относно самолечението е важно да отбележа, че пациентът прекалено много се информира от интернет, но това е доста рисково. Препоръчваме пациентът да бъде информиран дотолкова, че да е запознат за такива заболявания и симптоми, но не и сам да предприема лечение. Информираността не дава дълбочината на увреждане от заболяването, която се преценява от лекаря.

Кога човек трябва да потърси ендокринолог и кои изследвания са най-важни?

Препоръчваме всеки, които има близък роднина с тиреоидно заболяване или някои от посочените по-горе оплаквания, да потърси медицински диагностика.

Вашето най-важно послание към хората по повод Световния месец на тиреоидното здраве?

Слушайте тялото си, не пренебрегвайте дори леката умора, която усещате и не забравяйте, че в организма ни има и щитовидна жлеза, която управлява нашата енергия. Един навременен преглед и обикновена кръвна проба могат да ни върнат баланса и вкуса към живота.