Д-р Б. Костова-Сякулова: Ендокринните жлези отговарят за функционирането на целия организъм и са точно толкова важни, колкото всички други органи
„Защото хормоните имат значение!“ е мотото на Европейския ден на хормоните – 24 април, който тази година ще отбелязваме за трети път. Повечето хора имат повърхностна представа за хормоните, но не знаят как точно действат те на човешкия организъм и какви грижа да полагат за ендокринното си здраве. За да отговорим на основните въпроси, по темата за ендокринното здраве, разговаряме с д-р Бойка Костова – Сякулова – ендокринолог и специалист по Вътрешни болести, с над 20-годишна практика.
Д-р Костова, Ендокринологията е наука за?
Наука за жлезите с вътрешна секреция, хормоните, които те произвеждат, механизма на тяхното действие и заболяванията, свързани с тези жлези, начините за диагностика и лечението им.
Тази година мотото на Европейския ден на хормоните е #BecauseHormonesMatter. Защо ендокринното здраве е от фундаментално значение за всеки човек?
Нека разкажа накратко какво представляват жлезите с вътрешна секреция – това са органи, произвеждащи субстанции, които се синтезират на едно място, но упражняват своя ефект далеч от мястото на синтезирането си. Докато жлезите с екзокринна /външна / секреция синтезират субстанции, упражняващи своето действие близо до мястото си на секреция. Панкреасът, например, има едновременно екзокринна и ендокринна секреция. С екзокринната си секреция той отговаря за стомашно-чревния тракт и храносмилането, докато с хормоналните си субстанции /инсулин/ упражнява своя ефект на много далечни места.
Други ендокринни жлези са системата хипофиза-хипоталамус, която има ролята на „Генерала“ на ендокринните жлези. Те произвеждат хормони, които контролират щитовидната ос, съответно щитовидната жлеза влияе върху работата на сърдечно-съдовата система, нервната система, психиката, вегетативната нервна система, терморегулацията. Хипофиза-хипоталамус оста произвежда хормони, които контролират и надбъбречната ос, а надбъбрекът отговаря за ситуациите на стрес в организма, контрола на артериалното налягане, контрола на сърдечната честота, обема на течностите в организма. Системата хипофиза-хипоталамус произвежда и хормони, които контролират половите жлези /гонади/ – яйчниците при жените, тестисите при мъжете. Гонадите произвеждат хормони, които са отговорни за нашата репродукция, сексуалното ни поведение, състоянието на скелетната и мускулната система, метаболизма, психиката.
Ендокринните жлези отговарят за функционирането на целия организъм и са точно толкова важни, колкото всички други органи – черен дроб, бял дроб, бъбреци. Организмът ни не може да живее без тях.
Можем ли да посочим кои заболявания на ендокринната система са генетично предопределени и кои придобити?
Има заболявания сред ендокринните, при които в по-голяма степен има унаследяване. Например при захарният диабет тип 2 има 50% унаследяване. Тоест на родител със ЗД тип 2 - около 50 % от поколението му също има това заболяване. Докато при захарен диабет тип 1 процентите са доста по-малки. В зависимост от това, дали майката или бащата са с тип 1 захарен диабет - около 1-7 % от поколението им също може да развие това заболяване. Ако и двамата родители имат първи тип захарен диабет, тогава вече вероятността е около 30%.
Други ендокринни заболявания, при които можем да говорим за наследственост са автоимунните заболявания на щитовидната жлеза – Тиреоидит на Хашимото и Базедова болест. От тях страдат предимно жени и приблизително всяка 6-та жена има някакъв вид щитовидно заболяване – автоимунно или нодозна струма възлеста гуша/. При феохромоцитомите - само в 10 % от случаите се касае за фамилни форми, останалите 90% са спорадични. Акромегалията, синдром/болест на Кушинг – те са предимно спорадични и са по принцип редки заболявания.
С кои ендокринни заболявания се срещате най-често в практиката си?
Захарен диабет и заболявания на щитовидната жлеза. В България има над 500 000 диабетика с втори тип диабет. Докато първи тип диабет е значително по-рядък - около 9% от всички случаи на диабет. Захарен диабет тип 2 се среща в по-голяма степен, предвид по-голямата вероятност от унаследяване и поради лошия начин на живот особено в развитите страни/ - прекомерно хранене и слаба физическа активност. В последните около 40 години значително се увеличават случаите на тиреоидни заболявания. Частично това се дължи на по-стресовия начин на живот, по- добрите диагностични възможности, ядрената авария в Чернобил.
В същото време, благодарение на йодната профилактика вече не срещаме заболявания като кретенизъм- състояние на умствена и физическа изостаналост при деца, родени от майки страдащи от тежък йоден дефицит. Голяма част от територията на България, а и на Европа, предимно планински райони са с йоден дефицит. Задължителното йодиране на солта - необходима храна в ежедневието ни, коригира този проблем. Единствените държави в Европа, в които е обявено, че са се преборили с йодния дефицит са България и Швейцария. През 2005 г. Световната здравна организация обяви България като място без йоден дефицит. Програмата за йодиране на солта включва продажба на йодирана сол за трапезни нужди, влагане на йодирана сол в храни като хляб, колбаси, млечни продукти, ползване на йодирана сол за храна на животни, от които се добива месо и мляко.
Интересен факт е, че един от доайените, които са в основата на въвеждането на йодната профилактика в България е проф. д-р Боян Лозанов, който беше дългогодишен ръководител на нашата клиника в болница Токуда.
Има ли ранни сигнали, когато хормоните са извън баланс?
Не можем да дадем еднозначен отговор. Хората са различни. Има хора, които се самонаблюдават повече, познават тялото си добре, улавят дребни нюанси в психическото и соматичното си състояние, имат желание да се изследват и консултират с лекар, и много по-често и навреме при такива пациенти се открива патологията. И обратното, има хора, които не се самонаблюдават, не обръщат внимание на промените, с които тялото им сигнализира, нямат желание да се изследват и консултират с лекар. Имаме пациенти, които идват при нас с кръвна захар 60 и дори съобщават, че нямат оплаквания. Има и пациенти, които с много дребни промени в хормоните, идват с оплаквания, в същото време хора с много сериозни отклонения в хормоните, съобщават, че нямат никакви оплаквания.
Когато говорим за ранни сигнали, нека припомним тези за диабет. Характерно за него е сухота в устата, жажда, по-често уриниране, по-чести инфекции на пикочно-половата система, по-трудно заздравяване на рани. При заболявания на щитовидната жлеза са характерни отклонения в сърдечно-съдовата система - повишаване или намаляване на артериалното налягане, повишен или забавен пулс, промени в ритъма, промени в състоянието на психиката и нервната система – раздразнителност, тревожност, избухливост.
Има ли превенция на този вид заболявания?
Можем да говорим за профилактика, особено когато става въпрос за диабет. Знаейки, че имаме родственици със захарен диабет тип 2 трябва да опитаме да живеем по-здравословно. Да избягваме сладките храни, да намалим плодовете, да увеличим консумация на риба и зеленчуци, да заменим белите брашна с пълнозърнести, да увеличим физическата си активност. Желателно е да следим веднъж годишно и кръвната си захар.
Когато знаем, че имаме родственици с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза е добре ежегодно да се провеждат профилактични изследвания на щитовидни хормони и антитела. Родители, които имат Тиреоидит на Хашимото трябва да изследват децата си, независимо от тяхната възраст – веднъж годишно, за да се открие навреме подобно заболяване. Клиниката при децата рядко е типична за недостиг на щитовидни хормони. Те могат да са просто по-разсеяни, трудно да се концентрират, трудно да помнят.
