Жените с периферна артериална болест на крайниците по-често се диагностицират в напреднал стадий на заболяването

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за заболеваемост и смъртност не само в България, но и в световен мащаб. Честотата им нараства, което води до над 17,3 милиона смъртни случая годишно.

Голяма част от тях могат да бъдат предотвратени чрез навременна диагностика, управление на рискови фактори и подобряване на терапията.

Периферната артериална болест на крайниците (ПАБ) е третото по честота сърдечносъдово заболяване, нареждащо се веднага след исхемичната болест на сърцето (ИБС) и мозъчно-съдовата болест (МСБ). Според световната статистика над 236 милиона възрастни по света са засегнати от ПАБ. Разпространението на заболяването се увеличава през последните десетилетия, което може да се обясни частично с удължаването на продължителността на живота, също и с нарастващата честота на рискови фактори като затлъстяване, захарен диабет, артериална хипертония (АХ), както и в резултат на увеличения скрининг и диагностициране на заболяването.

Въпреки това в световен мащаб, в сравнение с останалите сърдечносъдови заболявания, периферната артериална болест продължава да бъде недостатъчно диагностицирана, лекувана и профилактирана, а това води до извършване на над 1 милион ампутации на крайници годишно.

Периферната артериална болест представлява стеснение или запушване на артериите на долните крайници, в резултат на което се нарушава кръвоснабдяването. По този начин се доставя по-малко кислород от необходимото за мускулите на засегнатия крайник. Нарушеното доставяне на кръв и съответно кислород води до проява на най-честия симптом на заболяването - повтаряща се болка, схващане в мускулите на крака, при движение. С напредване на заболяването оплакванията прогресират и се появяват трудно лечими рани по стъпалото, постоянна болка в крайника в покой, засилваща се при заемане на хоризонтално (легнало) положение на крака и облекчаващо се в седнало.

При ненавременна диагностика и терапия заболяването прогресира, като в крайния стадий съществува риск от ампутация на крайника.

При наличие на такива оплаквания задължително трябва да бъде посетен съдов лекар - ангиолог или съдов хирург. Неизменна част от прегледа е безопасното, безвредно и неинвазивно изследване на съдовата система с цветнокодирана дуплекс сонография, както и  доплерсонографското изследване и измерване на кръвното налягане в артериите на краката. В резултат от изследванията се установява кои артерии са стеснени или запушени и в каква степен. Само след него може да бъде назначена правилна и индивидуална за всеки пациент терапия - медикаментозна, ендоваскуларна (безкръвна) или оперативна. При планирана интервенция, понякога се налага допълнително изследване на съдовата система чрез така наречената ангиография - контрастно изследване на съдовете под рентгенов контрол или чрез компютърен томограф (КТ-ангиография).

Рисковите фактори и придружаващи заболявания, които увеличават риска за развитие на периферна артериална болест са:

• Aртериална хипертония
• Тютюнопушене
• Наднормено тегло и затлъстяване
• Захарен диабет
• Намалена физическа активност
• Дислипидемия – отклонения в показателите в липидния профил
• Исхемична болест на сърцето
• Мозъчно-съдова болест
• Хронично бъбречно заболяване

Данни от световни проучвания показват съществуването на полово обусловени разлики по отношение засягането на артериите на крайниците при жени и мъже. Въпреки данните от литературата за подобно или по-високо разпространение на ПАБ при жените, клиничното разпознаване често е забавено при тях, в сравнение с мъжете. Някои проучвания показват, че дори след диагностициране на пациентите с ПАБ са налични полово свързани разлики в лечението и изхода от заболяването.

За първи път в България бе проведено проучване за периферна артериална болест на долните крайници при жени. То е проведено от д-р Поля Антова, специалист в Клиниката по ангиология на АСК УМБАЛ Токуда, под ръководството на проф. Милена Станева, началник на клиниката. В проучването участват равен брой жени и мъже – по 100 човека от всеки пол.

След анализ на събраните от специалистите данни, по отношение на профила на жената с периферна артериална болест на крайниците (ПАБ), става ясно че:

• Дамите със заболяването са по-възрастни от мъжете с тази диагноза
• Жените по-рядко преминават през правилната и пълна терапия на заболяването
• Дамите по-често са в по-напреднал стадий на заболяването при първоначалното му диагностициране
• Жените по-често са с множественно засягане на съдовете и по-често са с тромбоза (напълно запушен съд), спрямо мъжете
• При дамите по-рядко е достатъчно само медикаментозно лечение и по-често се налага допълнително оперативно или ендоваскуларно лечение
• Жените по-рядко се проследяват при специалисти, след установено наличие на заболяването

В проучването са включени и статистически данни за значими разлики между двата пола, страдащи от ПАБ, спрямо честотата на рисковите фактори и придружаващите заболявания:  

• Жените, страдащи от заболяването по-рядко са пушачи
• Дамите по-често са с придружаваща артропатия и/или невропатия
• Жените по-често са с придружаваща различна степен на засягане на мозъчните съдове от атеросклеротични плаки  

Съобщаваното по-голямо разпространение на заболяването при мъжете, в световен мащаб, може да бъде повлияно и от склонността към повишено търсене и диагностициране на периферна артериална болест при тях. В резултат на това, жените по-рядко се насочват за консултация с ангиолог или съдов хирург. Както по света, така и в България, значимо по-често оплакванията от болка в крака при жените се отдава на увреда на опорно-двигателния апарат или на периферната нервна система. По-често жените са посетили множество пъти ортопед и/или невролог, докато не бъдат насочени към съдов специалист - за поставяне на правилната диагноза и започване на правилна терапия.

Въз основа на получените данни от проведеното научно проучване, специалистите в Клиниката по ангиология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда дават следните ПРЕПОРЪКИ:

• Всяка жена над 55-годишна възраст трябва ежегодно да извършва профилактичен преглед при ангиолог или съдов хирург
• При всяка жена с наличие на болка в крайник, освен за увреда на опорно-двигателния апарат или периферната нервна система, трябва да се провери и за периферна артериална болест
• Всяка жена над 50-годишна възраст с налични захарен диабет, артериална хипертония и/или дислипидемия трябва да направи консултация със съдов специалист
• При установен какъвто и да е стадий на заболяването, всяка жена подлежи на профилактика с оглед наличие на каротидна или коронарна атеросклероза