Ембриологът Светла Джунева: Успехът идва, когато работим като екип – лекар, ембриолог и пациент

Ролята на ембриолога е изключително важна за репродуктивната медицина. Разкажете ни малко повече за нея….

Ембриологът е „невидимият партньор“ на лекаря и пациента. В лабораторията обработваме яйцеклетките и сперматозоидите и извършваме оплождането (класическо IVF или ICSI), следим ежедневно развитието на ембрионите в строго контролирана и стерилна среда и избираме най-подходящите ембриони за трансфер или замразяване. С две думи — ние сме „пазителите“ на бъдещия живот в първите му дни.

Ембриологията е занаят, който се учи с практика върху солидна теоретична основа (биология, ембрионално развитие). Ние работим с прецизен тайминг, с много голямо внимание към детайла и често се налага да вземаме бързи решения в неочаквани ситуации.

Всеки ден се срещате с двойки с репродуктивни проблеми. Какво сочи Вашият опит – в кого и кои са най-честите причини една двойка да има трудности със забременяването?

Причините се разделят приблизително поравно между женски и мъжки фактор. При жените това са проблеми с овулацията, намален яйчников резерв, запушени маточни тръби, ендометриоза. При мъжете – ниска концентрация, подвижност или морфология на сперматозоиди. Има и т.нар. „необясним стерилитет“, когато изследванията изглеждат нормални. Често причината е комплексна. Глобално успеваемостта на инвитро процедурите е около 30–35% и зависи от множество фактори.

Много двойки се питат – свеж или замразен ембриотрансфер да направят. Има ли разлика и риск?

Няма разлика. Съвременната витрификация и протоколи за размразяване са сигурни и безопасни. При качествени ембриони резултатите и при свеж, и при замразен трансфер са съпоставими. Митът, че замразеният трансфер е „по-рисков“, е отживелица.

А как определяте качеството на ембрионите и защо „добрите“ понякога не се имплантират?

Ние оценяваме ембрионите по международно валидирани морфологични скорови системи (обичайно на петия или шестия ден). Морфологията дава важна, но ограничена информация и не показва генетичния статус. Затова при показания се прави предимплантационно генетично тестване (PGT), по препоръка на лекуващия лекар. Имплантацията зависи и от ендометриума (вкл. имплантационен прозорец), анатомични, хормонални и имунологични фактори. Истината е, че често липсва една-единствена ясна причина за неуспех.

А новите технологии, изкуствения интелект, time laps. Те помагат ли днес?

Да, със сигурност помагат. Например time-lapse системите се използват за непрекъснато наблюдение на ембрионите, усъвършенствани култивационни среди, техники за селекция на сперматозоиди (IMSI, PICSI), както и за надеждна криоконсервация чрез витрификация. Изкуственият интелект се разработва върху база от морфологични и генетично валидирани данни, но все още е в процес на развитие. 

Напоследък все по-често чуваме да се говори за оксидативен стрес и влиянието му върху мъжете. Наистина ли е толкова важен?

Да, важен е. Реално това е когато има излишък на свободни радикали и те увреждат клетките, включително репродуктивните. Факторите, които водят до това са тютюнопушене, стрес, небалансирано хранене, обездвижване и алкохол. За щастие процесът е обратим: жизненият цикъл на сперматозоидите е около 75 дни, така че с промени в начина на живот, консултация с андролог и прием на хранителни добавки параметрите често се повлияват.

Т.е. една двойка може с малко промени в начина на живот да увеличи шансовете за зачеване?

Да. Най-важното е здравословният начин на живот. Заедно с това – поддържането на оптимално тегло и контролът върху хронични заболявания (като диабет или хормонални проблеми) също имат значение. При мъжете е важно избягването на висока температура в областта на тестисите и работа в токсична среда. И не на последно място – хранителни добавки с антиоксиданти, витамини и минерали могат да подпомогнат качеството на гаметите, но винаги след консултация с лекар.

В последните години все повече се говори за замразяване на яйцеклетки като превенция? Има ли смисъл?

О, да. Замразяването до около 30 г. е „инвестиция в бъдещето“, особено ако жената отлага майчинството или няма партньор. При естествено зачеване по-късно, замразените яйцеклетки могат да бъдат дарени – законодателството в България го позволява.

Ако една жена е с изчерпан яйчников резерв, може ли го „възстанови“?

Когато резервът е изчерпан (по данни от хормони като AMH, FSH и ултразвук в ранна фоликуларна фаза), не можем да го върнем. На пазара има „регенеративни“ методи и терапии, които се рекламират, но към момента няма убедителни практични доказателства за реално възстановяване на овариалната функция. Това е по-скоро маркетинг.

А можем ли да повлияем качеството на яйцеклетките?

При наличен резерв – да, целим подобряване на качеството. Освен класическия подход и добавки, навлизат инфузионни терапии (вливки на витамини/минерали и вещества, насочени към репродуктивното здраве). Чести дефицити, влияещи негативно, са витамин D и B12. Основата остава здравословен начин на живот: балансирано хранене, редовно движение, контрол на теглото и превенция на инсулинова резистентност.

Виждали сме примери как мъже на 60, 70, 80 години стават бащи. Означава ли това, че възрастта при мъжете не е важна?

Не е толкова критична, колкото при жените. При мъжете има милиони сперматозоиди; качеството може да се влияе, но самата възраст на бащата рядко е водещ ограничителен фактор при наличие на качествени сперматозоиди.

За разлика от жените…

Да, при тях възрастта е водещ фактор. След 39–40 г. вероятността за генетично годна яйцеклетка спада приблизително до около 5%. Това не прави бременността невъзможна, но я затруднява, а успеваемостта при инвитро намалява.

Когато една двойка прави инвитро, колко опита обикновено са нужни и кога да се мисли за алтернативи?

Повечето бременности настъпват в рамките на 2–3 опита, но при доста жени има и успех от първия опит. Индивидуално е, но след четвърти неуспешен опит е разумно да се обсъдят алтернативи като донорски яйцеклетки/сперматозоиди или промяна на подхода.

А кога говорим за „неуспешна имплантация“, на какво се дължи и как пациентите приемат това?

За „неуспешна имплантация“ говорим когато ембрионът не се закрепва в матката. Причините може да са в ембриона – тук фактор е генетиката, в матката (заради анатомия, ендометриума) или имунология/хормони. Диагностиката и терапията се персонализират. Що се отнася до емоциите – неуспехът е тежък. Обикновено разговор с лекаря и/или ембриолога помагат. Работим с психолог и при нужда насочваме пациентите към него.

Склонни ли са пациентите да се видят с психолог?

Работата на психолога не е да дава съвети как да решиш проблемите си, а да те изслуша — и да ти помогне да чуеш собствения си глас, докато говориш за тях. Често решенията идват именно в разговора. Психологът води процеса, като задава правилните въпроси. Той не изписва медикаменти и не поставя диагнози — той е човекът, с когото разговаряш.

Ние работим с двама психолози. Подкрепата им е на разположение за всеки, който желае, и я предлагаме на всички наши двойки. Някои отказват, други са по-отворени към това, но моята практика показва, че откакто включихме психолози (последните 5–6 години от моите 20 години стаж като ембриолог), участието им значително подобрява комуникацията както в екипа, така и с пациентите и влияе позитивно на нагласата към инвитро процедурата.

Нека погледнем към бъдещето. Говори се за „дизайнерски бебета“, 3D ембриони?

Да „създаваме“ ембриони, буквално като 3D принт е като сферата на научната фантастика. Дори днес, при напредналата криоконсервация, можем надеждно да замразяваме клетки, тъкани и някои органи, но не и сложни структури като човешкия мозък. „Принтиран“ жизнеспособен ембрион не изглежда реалистичен в обозримо бъдеще.

Възможни са генетични модификации („дизайнерски“ черти), но те са силно регулирани, етично спорни и изключително скъпи — далеч от масова практика. Клонирането вече се предлага за домашни любимци в някои страни (САЩ, Испания) като комерсиална услуга — търсенето определя предлагането, но това не означава, че е приложимо или приемливо при хора.

Какъв съвет давате на двойки, които губят надежда?

Не сте сами. Съвременната медицина предлага различни решения — от промени в протокола и нови лабораторни технологии до донорски програми. Поддържайте открит диалог с екипа си, задавайте въпроси и обсъждайте алтернативи. Понякога пътят е по-дълъг, но шанс има — надеждата е важна част от лечението.

Интервю за fertilaid.bg