„Когато пациентите са докарани от бърза помощ или евентуално се придвижат с някакъв частен превоз и пристигнат в болницата, обикновено те са със сатурация  30-40, най-много 60. Това означава, че те вече са в много тежко състояние, че белият дроб е тотално опустошен от инфекцията и тогава обикновено почват да ескалират кислородните нужди. Трябва да е ясно, че на пазара има много коментари за медикаменти, но под наименованията на тези лекарства с малки букви е написано, че когато болният е на апаратна вентилация или имаме ескалиране на кислородните нужди, обикновено медикаментите нямат ефект.“, това коментира проф. Николай Младенов, началник на клиника по Анестезиология и реанимация  в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

По думите на специалиста характерът на вируса е много по-агресивен в сравнение с предходните вълни.

„Явно ние не си научихме добре урока от първите три вълни и има какво да учим по отношение на организацията и лечението на пациентите. Много бавно и в много критично състояние идват при нас. Тоест когато вече са развили една сериозна картина на функционални дефицити, в резултат на което ние често сме изправени пред невъзможността да им дарим поне малък процент шанс, че ще оцелеят  тежка.“, допълни проф. Младенов.

Началникът на клиника по Анестезиология и реанимация в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда напомни, че в началото на кризата са били събрани специалисти от различни направления в областта на медицината. Той сподели, че по отношение на на реанимацията и спешната помощ, протоколите са съобразени с изискванията, които са издадени в Европа.

„В момента в нашата болница има 150 легла в COVID звената, от тях 20 реанимационни. В Централна реанимация имаме 17, които са извън потока на заразени с вируса. Тоест моят екип, покрива двойно повече легла, двойно повече пациенти. Вече сме на предела на силите си, минаха две години и сме в същата ситуация.“, каза проф. Младенов.  

Специалистът сподели и че един от основните проблеми е, че населението на България е с много коморбидни заболявания, с лоша профилактика и слаба здравна култура. Освен това той допълни, че не навсякъде достига качествена медицинска помощ, която да оцени състоянието на пациентите и да им предпише правилното лечение.