Хиаталната херния може да доведе до животозастрашаващи състояния

Хиаталната херния представлява състояние, при което част от стомаха се намира в гръдния кош. Това не е заболяване, което предразполага към злокачественост, така че пациентите трябва да бъдат спокойни, когато чуят тази диагноза. Честотата и диагностицирането му се повишават значително в последните години.

Най-често симптомите при наличие на хиатална херния са киселини, рефлукс, парене зад гръдната кост, по-често оригване, понякога пациентите могат да имат и затруднение при преглъщане. В някои случаи пациентите могат да имат и много по-дистантни симптоми, такива, които не са свързани с гастроинтестиналния тракт. Те се изразяват в хронични фарингити, сърцебиене, нарушение на зъбния емайл, оплаквания от други органи и системи.

„Причината е, че основният симптом при наличието на хиатална херния е гастроезофагеалният рефлукс – връщането на стомашен сок, който сам по себе си е киселина, нагоре към хранопровода. Дразненето на лигавицата на хранопровода в този случай предизвиква тези симптоми.“, обясни д-р Йоана Петкова, специалист в Клиника по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда в предаването „Пулс“ по Нованюз.

Хиаталната херния е състояние, което е по-характерно за възрастните хора. Един от основните предразполагащи фактори за появата на заболяването е наднорменото тегло, повишаването на килограмите.

„При наддаване на килограми, налягането в корема, най-общо казано, се повишава, при което то става много по-високо от налягането в гръдната клетка. Има една мускулна преграда, която се нарича диафрагма – тя разделя гръдната и коремната кухина. В нея има отвор, през който минава хранопровода, той “свършва” и оттам започва стомахът. Хиаталната херния означава, че част от стомаха буквално се „приплъзва“ през този отвор, през тази диафрагма, през тази мускулна преграда между двете кухини и отива в гръдната клетка. Основните механизми човек да няма рефлукс, тоест да няма киселини - връщане на стомашно съдържимо, са един мускул между хранопровода и стомаха, както и въпросната мускулна преграда – диафрагмата, която с дихателните движения се свива и пречи да се връща киселина.“, допълни д-р Петкова.

Когато част от стомаха ни се намира в гръдната клетка, тези механизми, които спират връщане на стомашен сок нагоре по хранопровода, отпадат. Именно поради тази причина се проявяват симптоми и оплаквания при пациентите.

„Много често, за съжаление, пациентите обикалят при различни специалисти. Често например посещават  кардиолог, защото усещат тахикардия, която се асоциира с храненето. Човекът се нахранва и започва да чувства сърцебиене, тежест в гърдите и т.н. Това се случва, защото част от стомаха се намира в гръдната клетка, където реално е мястото на други органи като бял дроб, сърце и т.н. Затова пациентите имат такива оплаквания. Много често при нас попадат пациенти, насочени от УНГ-специалисти. Причината е, че в някои случаи те имат чести хронични фарингити, ларингити, суха дразнеща кашлица, които могат да бъдат с причина – тежък киселинен рефлукс, който да е причинен от голяма хиатална херния.“, каза д-р Петкова.

Възможно е хиаталната херния да нарасне с времето.

„Когато установим хиатална херния има няколко неща, за които предупреждаваме пациентите. Едно от тях е да не напълняват, тъй като често появата на заболяването е свързана с повишаване на килограмите. Често се случва пациентите да споделят, че са качили 10-15 кг. и са започнали да се появяват киселини. Обикновено това е в началните етапи на заболяването и когато хернията е с не много големи размери. Колкото повече пациентът напълнява, колкото повече повишава телесното си тегло, толкова повече се покачва налягането в коремната кухина, тоест хернията може да става все по-голяма и състоянието да прогресира. Хиаталната херния не се превръща в злокачествено заболяване, но сама по себе си, тя може да бъде и животозастрашаващо състояние. Ако много голяма част от стомаха се намира в гръдния кош е възможно да се стигне до състояние, при което стомахът се завърта и се заклещва в гръдната клетка – това носи много сериозни рискове за живота на пациента.“ сподели д-р Петкова.

Важно е пациентите с установена хиатална херния да се подлагат на гастроскопия през определен период от време.

„Гастроскопията е силно препоръчителна с оглед на едно състояние, което се проявява в следствие на рефлукса, предизвикан от хиаталната херния. Тъй като крайната част на хранопровода става постоянно изложена на увреждащия фактор – киселина, тази част от органа се възпалява, ако няма добър контрол на състоянието. Това възпаление води до промяна на клетките в крайната част на хранопровода и може да се стигне до състояние, което се нарича баретов хранопровод. Това означава, че се стига до промяна на лигавицата на хранопровода, като тя започва да прилича на стомашна, поради постоянното въздействие на киселина в областта. Когато има такова състояние е изключително важно то да бъде установено навреме, да бъде наблюдавано, биопсирано и проследявано, защото за съжаление баретовият хранопровод сам по себе си е предраково състояние.“, поясни д-р Петкова.

Специалистите процедират по различен начин при установяване на хиатална херния, в зависимост от размерите ѝ.

„При една малка хиатална херния, която не дава симптоми и се повлиява от медикаментозна терапия, пациентът може да си живее години наред без абсолютно никакъв проблем и симптоматика. Когато обаче хиаталната херния е голяма -  над 6-7 см., тоест много голяма част от стомаха се намира в гръдната клетка, тогава се налага да се направи хирургична интервенция.“, обясни д-р Петкова.

Диагнозата хиатална херния може да бъде поставена по няколко начина. Обикновено при по-възрастните пациенти специалистите пристъпват директно към провеждане на инвазивна диагностика – гастроскопия. При младите пациенти има стратегия с назначаване на на медикаменти за киселинност, които да приемат в период от 8 седмици. Ако симптомите на пациентът се повлияят от терапията, не се пристъпва към инвазивна диагностика – ендоскопия.

„Диагностиката на хиатална херния се извършва или чрез провеждане на ендоскопия (гастроскопия), която има големият позитив, че могат да се видят лигавицата, промени в нея, може да се биопсира, да се огледа стомахът, дванадесетопръстникът и да направим обща оценка на горен гастроинтестинален тракт. Друг начин, по който може да бъде диагностицирана хиаталната херния е с рентгеноскопично изследване с бариева каша. Пациентът изпива една каша, при което прави рентгеново изследване в определена позиция на тялото. Компютърната томография (скенера), направена по някакъв друг повод също може да установи наличието на хиатална херния.“, каза д-р Петкова.

Д-р Петкова сподели още, че за провеждане на качествена ендоскопия от голямо значение е опитът на специалистите и добрата оптична диагностика.

„При ендоскопията ние гледаме крайната част на хранопровода. Ако имаме някакви съмнения взимаме биопсия. Правим и така наречената хромоендоскопия. Това е изследване, което представлява оцветяване на крайната част на хранопровода. Най-често ние използваме оцетна киселина, за да видим дали има притеснителна промяна в лигавицата и взимаме насочена биопсия. Ако не установим наличие на баретов хранопровод пациентът може съвсем спокойно да направи следваща гастроскопия след 5 г. Ако обаче установим, че има такава патология, в зависимост от това дали измененията са тежки или леки, интервалът на проследяване е различен. При всички положения, ако има установен такъв вид промяна на лигавицата на хранопровода, пациентите подлежат на наблюдение от гастроентеролог и е силно препоръчително то се провежда в център, който има опит с проследяването на такива пациенти. За съжаление честотата от рак на хранопровода и то в крайната му част, расте в световен мащаб, именно заради повишаване на честотата на рефлуксната болест.“

Д-р Петкова даде и препоръки към пациентите с хиатална хериния.

„Със сигурност на пациентите се обяснява, че трябва да свалят килограми. Не говорим за рязко отслабване, защото то също е опасно, но за загуба на 4-5% от телесното тегло на месец. Абсолютно забранени са газираните напитки, защото съдържат въглероден двуокис и това повишава количеството газове - пациентът има оплаквания, засилва се този така наречен киселинен джоб. Забранени са силни подправки. Желателно е да се избягва кофеин, домати, бяло вино, тестени продукти като банички, тутманици, милинки и др. В съвременното общество ние сме свикнали да не се храним цял ден и вечер да се „прехраним“, това не трябва да се случва изобщо, не само при пациентите с хиатална херния. Храненето трябва да е често, по малко и вечер трябва да е най-лекото хранене, както и да не е по-късно от 18-19 часа. Не трябва да се храним поне 3 часа преди лягане. Нашият стомах започва да секретира солна киселина още в момента, в който видим храната. Всичко, което сме изяли два часа преди лягане остава в стомаха. Когато легнем един нерв, в нашия организъм, прави така че мускулът между хранопровода и стомаха, за който говорихме, се отпуска. Така, когато човек е преял преди да си легне, в стомаха му има храна, солна киселина и всичко останало. Когато този мускул се отпусне и човек е по-хоризонтиран, всичко това се връща нагоре.“