Ендокринологът д-р Мира Боянова: При екстремно високи температура пациентите с диабет не бива да чакат да ожаднеят, за да пият вода, а да се хидратират непрекъснато

Предвид голямата и продължаваща промяна в климата и серията от екстремни природни явления, обръщаме специално внимание на темата за необходимостта от правилна хидратация на организма и по-конкретно опасността от дехидратация при хората с диабет. Всичко по темата от д-р Мира Боянова - ендокринолог в Клиника по вътрешни болести, Отделение по ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

***

Д-р Боянова, предвид екстремно горещото време това лято, нека припомним т.нар. общоприети правила за прием на течности, за да не се допуска дехидратация - има ли истински работещи норми и кой режим на прием на течности бихте препоръчали?

Известно е правилото на осемте чаши вода (осем чаши от 240 mL), което е приблизително 2 литра течности на ден. Смята се, че това правило произлиза от формулата - по 1 mL вода на 1 kcal и ако приемем, че се спазва нискокалориен хранителен режим от 2000 kcal/ден, това са 2 литра течности. Има и формула, базирана на телесното тегло – по 30 mL вода/kg тегло или за един 60-килограмов човек това са отново около 2 литра вода на ден. И като казваме „правило“, трябва да подчертаем, че няма много научни проучвания, които са го доказали. Това е много ориентировъчно, тъй като хората имат различни нужди, различна физическа активност, възраст, пол. Има различни норми за мъжете – там приемът на течности е малко по-голям (2,7 литра за жените срещу 3,7 литра за мъжете).

В горещите периоди има значение и какви ще са приетите течности. Водата е най-добрият начин да се доставят нужните течности. Кафето води до обезводняване, защото има диуретичен ефект. Фрешовете и напитките със захар няма как да се препоръчат за всички, защото има много хора със захарен диабет, които не бива да ги приемат.

Когато околната температура надхвърля значително температурата на тялото, има риск от прегряване и топлинен удар. Потенето е начинът тялото ни да се самоохлажда. При екстремни температури обаче и потенето е неефективно.

Можем ли да кажем, че хората със системни заболявания и конкретно с диабет,  са с по-висок риск от нежелани реакции по време на настоящите горещини?

Хората с хронични заболявания са по-рискова група. Те обичайно са и по-възрастни. При възрастните хора и особено над 75 години, чувството на жажда е отслабено. На тях трябва да им се напомня да пият течности. Хората със захарен диабет са изложени на риск при екстремни горещини. Те могат до доведат до влошаване на контрола на кръвната захар. И при тях, като при останалите хора, има риск от дехидратация - по-лоша перфузия на бъбрека и по-малко глюкоза, преминаваща през него, за да се изчисти от организма. Така, при горещо време, кръвната захар често се покачва. Ако човек не знае, че има диабет и реши да утолява жаждата си с плодови сокове например, резултатът е много висока кръвна захар. Възрастните пациенти с диабет имат и нарушена терморегулация.  Затова при екстремно високи температура пациентите с диабет не бива да чакат да ожаднеят, за да пият вода, а да се хидратират непрекъснато.

Случва се и обратното – ниска кръвна захар (хипогликемия). Това е често при пациентите, които провеждат лечение с инсулин, които продължават да прилагат същите единици, но се хранят много по-малко заради горещото време. Всъщност симптомите при хипогликемия и при дехидратация по време на екстремни горещини са много сходни – потене, главоболие, замайване, обърканост, пациентите може да си мислят, че симптомите им се дължат на горещото време, а да имат ниска кръвна захар.

Хората с диабет по-склонни ли са към дехидратация?

Да, от една страна това се дължи на излъчването на кръвната захар през бъбреците, когато тя надхвърли 12 ммол/л. Тогава започва дехидратацията. От друга страна, поне две групи медикаменти за лечение на захарен диабет тип 2 увеличават риска от обезводняване – SGLT-2 инхибиторите и GLP-1 рецепторните агонисти. Така че при лечение с тези групи лекарствени продукти се дава препоръка за повишен прием на течности. Ако ме питате колко точно течности трябва да пият хората с диабет, ще ви отговоря, че няма такива проучвания. Но здравият разум предполага да се хидратират достатъчно.

Колко е важен контролът на кръвната захар по време на горещините?

Пациентите с диабет трябва да проследяват по-често кръвната си захар при екстремни аномалии в температурата. Сега освен глюкомери има и сензори за по-лесно мониториране на кръвната захар. Те трябва да имат контакт с наблюдаващия ги ендокринолог.

Нека припомним, как се съхраняват лекарствени продукти за лечение на захарен диабет, по време на подобни високи температури – има ли по-специални условия/изисквания?

Повечето видове инсулин, след отваряне, могат да се съхраняват на стайна температура до 28 дена,  ако температурата на стаята е под 25 градуса. Неотворените флакони инсулин се съхраняват в хладилник, на вратата на хладилника, при температури от 2°C до 8°C. При пътуване инсулинът се пренася в специални хладилни чанти, без до него да се допира директно лед. Инсулинови продукти, които са замръзвали, не трябва да се използват. Същото се отнася за инсулинови флакони, престояли на температура над 30 градуса, на пряка слънчева светлина. Таблетните лекарствени форми също променят състава си, ако бъдат изложени на пряка слънчева светлина, например – оставени в колата.

Има ли по-специални предписания за почивка на море, когато говорим за хората с диабет?

Най-важно е лекарствата да бъдат взети на почивката и да бъдат приемани редовно. Проследяването на кръвната захар също не бива да спира. При далечни пътувания пациентите с диабет, които се лекуват с инсулин, трябва да си подсигурят допълнителни флакони, на различни места в багажа, да ги пренесат според указанията и да не използват инсулин с изтекъл срок на годност.

Пациентите с диабет не бива да ходят боси по плажа, ако имат диабетна полиневропатия. Грижата за краката е изключително важна при тях, тъй като чувството им за допир, болка, топло и студено е силно изменено. При диабетната автономна невропатия потоотделянето също е нарушено.

Имат ли отношение климатът, влажността, времето прекарано на плажа? Има ли значение море или планина, когато става въпрос за хора с диабет - къде климатът е по-благоприятен за диабетици или той по-скоро не е съществен фактор?

Когато чуя надморска височина ("планина или море") и диабет веднага си мисля за нашите млади пациенти със захарен диабет тип 1. Те са активни, спортуващи, пътуващи, те искат и могат да живеят като здравите хора без диабет, но всичко това изисква огромни усилия от тяхна страна и малко помощ - от наша. И дори когато и двете страни полагат тези усилия, винаги може да изникне нещо непредвидено - като надморската височина. Професионални спортисти със захарен диабет тип 1 споделят, че на едни кръвната им захар се покачва, когато са на планина, а на други - не. Спортът и захарният диабет е тема, част от една цяла подспециалност в ендокринологията, насочена към спортната медицина. И тема отделен разговор.

В региони с висока влажност потоотделянето е затруднено, а тези защитни механизми имат значение както за здравите хора, така и за хората с хронични заболявания. Престоят на слънце във всички случаи трябва да е съобразен със състоянието на човек.