Доц. Карагьозов: Добре извършената колоноскопия елиминира риска от рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор с произход от дебелочревната лигавица. Високата честота на развитието му е съществен проблем в настоящето. Оказва се, че той е един от най-честите карциноми -  втори по честота при жените и трети при мъжете.

„Ако може да има нещо „хубаво“ то е, че ракът на дебелото черво има предракови етапи – охарактеризирани, известни са предракови лезии, чието ендоскопско идентифициране и отстраняване практически може да елеминира риска от развитие на такъв рак. Това са полипите на дебелото черво в различните им варианти. Тяхното своевременно установяване и отстраняване практически редуцира риска при конкретния пациент до минимум , да заболее от колоректален карцином. Именно това го прави много подходящ за скрининг и профилактика. Тъй като дебелото черво е орган, който е достъпен за изследване и изследването е сравнително лесно и доста информативно.“, обясни в специално издание на CancerCare.bg доц. Петко Карагьозов, началник на Клиника по гастроентерология в АСК УМБАЛ Токуда.

Няма значителна разлика между половете, по отношение на честотата на поява на колоректален карцином. Въпреки това проучвания показват, че има някои нюанси при двата пола, а именно че рисковият профил на мъжете и този на жените са различни, същото важи и за локализацията на рака.

„Ето защо по отношение на един от методите за скрининг, така наречената флексибилна сегмоидоскопия, сериозни проучвания показват, че тя е много ефективна и намалява смъртността и честотата на колоректалния карцином при мъже, но е неефективна при жени. Обяснението за това е, че жените по-често боледуват от карцином, който е локализиран в горните отдели на дебелото черво.“, допълни доц. Карагьозов.

Сигмоидоскопията представлява манипулация, която позволява да се огледа вътрешната повърхност на участък от дебелото черво (сигмоидно ободно черво). Колоноскопията от своя стана изследва цялото дебело черво.

Възрастта е един от основните рискови фактори за развитие на рак на дебелото черво, поради факта, че най-често карциномът се проявява при хора на възраст между 70-80 г.

„Един от големите настоящи проблеми е ракът на дебелото черво, който се явява при млади индивиди – наблюдава се тенденция към подмладяване на тази болест и повишаване на честотата му при хора под 50 г. Тази тенденция е драматична през последните 50 години. За този период имаме нарастване на честотата с около 50%. Към момент няма категорично обяснение за това, смята се, че все още има неустановени генетични фактори, които са рискови за развитието му. Обсъжда се и бързото натрупване на фактори на околната среда. Тоест все по-често младите хора имат наднормено тегло, консумират вредни храни или се движат по-малко и т.н., което води до акумулиране на рискови фактори и развитие на колоректален карцином в млада възраст.“, казва доц. Карагьозов.

Ролята на скрининга е огромна и тя е именно тази – да улови и изследва хората, които нямат изявени симптоми.

„Според повечето препоръки, например на Европейската ендоскопска асоциация, на скрининг подлежат всички пациенти на възраст между 50-70 г. Други организации, да кажем Американската ендоскопска асоциация, препоръчват скринингът да започне с 5 г. по-рано, тоест на 45 г. Но е важно да подчертаем, че на скрининг подлежат хора, които нямат симптоматика. Тези, които имат някаква коремна или чревна симптоматика, подлежат на диагностика, а не на скрининг.“, споделя доц. Карагьозов.

Генетичната обремененост за рак на дебелото черво е сравнително добре проучена. Съществуват синдроми, свързани с повишен риск за развитие на колоректален карцином, при някои от които рискът достига 100 %. Такъв е например фамилната аденоматозна полипоза, както и други заболявания, свързани с повишен риск за развитие на рак на дебелото черво. Има много унаследени генетични мутации, чието установяване прави пациента рисков за развитие на заболяването и го прави съответно подходящ за започване на скрининг в много по-ранна възраст - при някои състояния още от дете, при други от 30-та година, от 20-та година и т.н.

Съществуват няколко метода за скрининг за рак на дебелото черво.  

Един от общоприетите методи е изследване на изпражненията за окултна кръв. То се извършва със специални тестове, с които дори в домашни условия пациентът тестува изпражненията си за „скрита“ кръв. Установяването на положителен резултат изисква веднага да бъде направена консултация с гастроентеролог, който да назначи ендоскопски преглед/изследване.

Тестовете за окултно кървене са две поколения, като второто поколение доказано намалява честотата и смъртността от колоректален карцином.

„Извършването на един такъв само домашен тест от пациента и получаването на негативен резултат, както и повтарянето на този тест през определени интервали от време, до голяма степен гарантира, че този пациент има значимо по-нисък риск да развие и съответно да почине от рак на дебелото черво, което го прави доста подходящ метод.“

В момента навлиза ит.нар. „ДНК тест“. При него отново се тестват изпражнения за наличие на клетки с генетични мутации. Тестът показва добра чувствителност и специфично в клиничните проучвания в световен мащаб, но все още е неутвърден. Поради фактът, че изследването в скъпо и трудно изпълнимо, то не е препоръчано за масов скрининг. Освен това тестът е свързан с повече фалшиво положителни резултати.

Другa възможност за скрининг са с капсулна ендоскопия, след съответната подготовка и изчистване на червото, пациентът поглъща капсула, която „снима“ вътре в него. Този метод също има своите негативи, разбира се. Там има висок процент недовършени изследвания, поради различия в пасажа при различните пациенти, както и различия в степента на подготовка.

Има и рентгенови методи, които също са подходящи за скрининг, един от които е виртуална колонография - базиран на скенер метод за рентгеново изследване на дебелото черво, който демонстрира доста добра чувствителност и специфичност. Но той пък за съжаление е свързан с лъчево натоварване и отново не малък процент фалшиво отрицателни резултати.

Така че може би най-добрият за момента тест, който е демонстрирал най-добри резултати в клинични проучвания е колоноскопията – ендоскопско изследване на дебелото черво.

„Доколко този ендоскопски преглед е неприятен, съответно болезнен и дискомфортен, това също е мит, тъй като понастоящем повечето от тези изследвания се извършват под анестезиологичен мониторинг, със съответните обезболявания и седация. Пациентът обикновено няма спомен за случилото се и няма никакви усещания и неприятни преживявания по време на интервенцията.“

Рак на дебелото черво – диагноза или присъда?

„Много зависи в какъв стадий ще бъде диагностициран пациентът. Ако бъде диагностициран по време на скрининг в изцяло асимптомен, изключително ранен стадий – той практически се лекува и забравя за проблема. Разбира се, ако бъде диагностициран в напреднал стадий с метастатично или локално авансирало заболяване, за съжаление тогава шансът да бъде напълно излекуван значително намалява. България остана една от много малкото страни не само в Европа, но и по света, в които липсва скрининг за рак на дебелото черво под каквато и да било форма. Дори и този домашен тест за окултна кръв не присъства, просто няма такава политика и няма такъв скрининг. От друга страна знаем, че това заболяване е изключително подходящо за скрининг, поради всички причини, които изтъкнах. Дебелото черво е достъпно за оглед, има лезии, които ако се установят и отстранят достатъчно рано и цялостно, се гарантира на пациента, че той няма да развие в последствие такъв рак.“, допълва доц. Карагьозов.