Доц. Арабаджиев: "Имунотерапията е нова възможност за болните от рак"

„Това е ново направление в лекарственото лечение на туморите, базирано на модулиране с лекарства и други продукти (вируси, ваксини), на имунната система на пациент с онкологично заболяване, така че да се реализира силен и ефективен имунен отговор срещу туморните клетки. Сегашната имунотерапия се базира на разбирането, че туморните клетки притежават специфични рецептори по повърхността си, с които се свързват с имунните клетки, като по този начин потискат активността им и възпрепятстват имунна реакция. Лекарствата, които блокират тези рецептори и така не позволяват туморната клетка да се „скрие“ от имунната клетка, са в основата на съвременната имунотерапия и са обект на изучаване на направлението имуноонкология.“, разказа доц. Желязко Арабаджиев, началник на клиника по Медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда  и председател на Българско научно дружество по имуноонкология, пред вестник Стандарт.

Имунолечението, макар и много авангардно от последното десетилетие, всъщност е известно от няколко столетия - т.нар. токсин на Coley, известен от 1899 година, представляващ неактивни бактерии, които въведени в тялото на пациента, предизвикват имунна реакция, която е насочена и към туморите. 1959 г. се въвежда ваксината BCG (противотуберкулозна ваксина), която също има противотуморна активност по типа на имунна реакция, и идваме към наши дни - 2000 година, откриването на първото моноклонално антитяло, стимулиращо имунната система срещу клетки на злокачествен кожен меланом (рак на кожата).

Доц. Арабаджиев отговори на едни от най-важните въпроси, засягащи съвременното лечение на ракови заболявания у нас.

При кои онкозаболявания е по-добре да се прилага имунна терапия и при кои химиотерапия?

Само преди 10 години този въпрос нямаше да бъде задаван, защото всички ракови заболявания се лекуваха с химиотерапия. И като казвам лекуваха, в много малък процент се постигаше излекуване или траен ефект от химиотерапията. Съвременното лекарствено лечение на рака се основана на принципите на персонализираната медицина. Това означава, че се търсят специфични характеристики на туморите - в тяхната биология и имунни характеристики - които да се атакуват с лекарства. И ако химиотерапията, каквото я познаваме от десетилетия, атакува всички бързо делящи се клетки, каквито несъмнено са туморните, но и тази на лигавиците на гастроинтестиналния тракт, на космените фоликули, половите клетки (сперматозиди и яйцеклетки), което води и специфичната позната на всички хора токсичност - гадене, повръщане, косопад и репродуктивни проблеми, то съвременното лечение с прицелна терапия и имунотерапия е насочено само към туморните клетки. По този начин се предпазват здравите клетки и не се наблюдава описаната токсичност. Но не искам да кажа, че химиотерапията е забравена в съвременното лечение на рака. Но в светлината на персонализираното лечение, тя участва нерядко като добавка на имунотерапията, като двете лекаствени стратегии осигурят удължена преживяемост, надхвърляща нерядко немислимите доскоро 2-3 години дори при пациенти в напреднал стадий на болестта. Като тенденция изглежда, че сме близо до времето, когато ще знаем, кои пациенти са подходящи само за имунотерапия, на базата на характеристики на туморите, и кои са показани за комбинирани режими на лечение имунотерапия с химиотерапия.

Карциномът на шийката на матката и карциномът на гърдата са заболявания вече почти забравени в Европа и САЩ. У нас обаче те все още са в графата епидемия. Защо?

 Карциномът на маточната шийка, благодарение на скриниговите програми и високите нива на ваксинация на момичета (и момчета) срещу онкогенните варианти на човешкият папилома вирус, възниква значително по-рядко в развитите държави. За пример във Франция, по данни на GLOBOCAN, заболяемостта от карцином на маточната шийка, е намалял от 12 на 100000 население през 1988г. до под 6 на 100000 през 2012г., докато в България от нива 14 на 100000 през 1994, сега се отчита заболяемост около 20 на 100000 жители. За съжаление не са големи лекарствените възможности при напредналите стадии на този вид рак и респективно, очакваната прогноза на пациентите с напреднало заболяване, най-често млади жени, е крайно песимистична. Лъч надежда отново предоставя имунотерапията и при този вид рак, провеждат се изпитвания в напреднал стадий, но трябва да уточним, че към момента, имунотерапията все още не е рутинно прилагано лечение в страната ни и в другите европейски държави.

Освен имунотерапията кои са другите нови методи за лечение на рак, които се прилагат у нас?

Вече стана дума, че имунотерапията е най-авангардното лечение на рака към днешна дата, осигуряващо висока ефективност и дълга продължителност на живота при пациенти, подходящи за такова лечение. Разбира се, остава в ресурсите ни химиотерапията, а един друг аспект на онкотерапия - т.нар. таргетна/прицелна терапия, най-често осъществявана с перорални форми (таблетки) също е изключително ефективен подход към туморите. Трябва да отбележим, че лекарственото лечение не е единственото онкологично лечение. Само мултидисциплинарният подход, включващ хирургично, лъчелечение и лекарствено лечение, съпроводено с добри палиативни и симптоматични грижи, осигуряват необходимия ефикасен контрол над болестта и нерядко могат да доведат до пълно излекуване на злокачествените тумори.

Много българи с възможности предпочитат да лекуват онкозаболяванията си в чужбина. Каква е причината да нямат доверие на българските специалисти? 

Тук съм категоричен, че по отношение на лекарствените и другите лечебни възможности - като лъчетерапия например - пациентите с онкологични заболявания могат да се доверят на онколозите в България. За съжаление, с някои малки изключения, битовите условия и организацията на работата в някои онкологични звена в страната ни, не е на нивото, каквато е в центровете в чужбина. Обезпечеността с медицински онкологичен персонал също оказва влияние върху възприятието на пациентите за онкологичното лечение и определя решението им да потърсят помощ в чужбина. Тук трябва да посоча обаче, че нерядко химио- и таргетното противотуморно лечение е кратко и лесно осъществимо, но страничните реакции понякога са продължителни и изскват включително и болнично лечение. Именно такова, нашите сънародници, провеждащи лечение в чужбина, трудно могат да си осигурят, защото именно то е свързано с продължителен болничен престой, в някой случаи и в реанимация и значителен финансов ангажимент, който не рядко се оказва непосилен.

Как коронавирусът се отрази върху лечението на онкологичните заболявания?

Смятам, че преди настъпването на пандемията от COVID-19 в България пациентите с онкологични заболявания бяха достигнали адекватно ниво на диагностика и навременно лечение на рака. Предвид новите реалности свързани с пандемията, страха от посещаване на здравни заведения поради риск от заразяване с вируса на COVID-19, както и пренасочване на медицински ресурси към отделенията за лечение на тази инфекция, вече има сигнали за известно забавяне в диагностика на онкологичните заболявания. Това от своя страна, води до диагностициране в покъсен стадий на болестта, а от там и до намаляване шансовете за повлияване и излекуване. И докато в останалите европейски страни може да се каже, че инфекциозните вълни от COVID-19 предизвикват все по-малко тревога и това осигурява функционирането и на останалите медицински функционалности, то в България предвид незадоволителните нива на ваксинация и затруднения в осигуряване спазването на противоепидемични мерки, риска за късната диагностика и закъснялото лечение на онкологичните пациенти все още съществува заплашително.

Организирахте научна конференция, на която успяхте да съберете водещите онколози в България. С какво форумът бе полезен?

Първата научна конференция по имуноонкология, провела се в София, на 26-27 ноември 2021 г., беше едно събитие, което сверява часовниците на всички специалисти, работещи в областта на имуноонкологията. По време на конференцията учени - имунолози и онколози - обсъждаха новите данни, както по отношение ролята на имунитета и имунната система за възникване на туморите, така и начините за въздействие с имунологични механизми в лечението на рака. Представени бяха повече от 30 научни доклада за оригинални разработки и клиничен опит в имунолечението на туморите и бяха проведени формални и неформални дискусии с найизтъкнатите специалисти от страната. За първи път бяха споделени резултати от над 6-годишно проследяване на пациенти с малигнен меланом на кожата, удължена преживяемост надхвърляща няколко години при пациенти с рак на белия дроб, успехи в лечението на рака на пикочния мехур и рака дебелото черво, някои онкозаболявания на кръвта. Бяха представени окуражаващи и обещаващи данни за експериментално приложение на т.нар. онколитични вируси и ваксини. В първият случай, най-често се касае са познати вируси, като например човешкият херпес симплекс вирус 1, който чрез генетична модификация, се модерира да заразява само туморните клетки, без да засяга останалите здрави клетки в тялото на пациента, като това от своя страна води до загиване на туморните клетки, а освободените вируси отново попадат в кръвообращението и заразяват други туморни клетки. В случая с противораковите ваксини, също ново и авангардно направление в имуноонкологията, става дума за ваксинални продукти базирани на извлечена от туморните клетки генетична информация (ДНК и РНК) или протеини, произвеждани от туморите. Ваксинацията с тези продукти, води до специфичен имунитет точно срещу туморните клетки, от които са произведени и тази специфичност осигурява пълно и продължително унищожаване на клетките на рака. Сега темата за вируси и ваксини е много актуална, но може би читателите трябва да знаят, че същите производители на ваксините срещу COVID-19 са ангажирани с разработване и на ваксини за предпазване или лечение на рака. И да завърша за конференцията по имуноонкология, трябва да отбележа, че беше организиране от БНДИО, но подкрепена от Българското Онкологично Научно дружество (БОНД) с председател един от най-изтъкнатите специалисти по медицинска онкология в страната ни проф. д-р Асен Дудов.