Д-р Шефкетова: В повечето случаи репродуктивните проблеми са разрешими, стига помощта да е потърсена навреме

„За съжаление темата репродуктивно здраве все още е табу. Хората се притесняват да говорят за техните репродуктивни проблеми, както и да прекрачат инвитро центъра, към който са се насочили. Понякога е много важно това да се направи рано, за да не се изгуби ценно време в лечението“. Това посочи д-р Мефтуне Шефкетова, началник на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда в сутрешния блок „Healthy morning“ на здравната телевизия Code Health.

Д-р Шефкетова, как се насочихте именно към репродуктивна медицина?

Насочих се към акушерство и гинекология и по-специално репродуктивна медицина, защото това е раздел, в който в истинския смисъл на думата виждаш резултата от усилията си. За мен няма по-удовлетворяващо нещо от това да видиш плода на твоя труд и на екипа, с който работиш.

Промени ли се ситуацията в България, защото доскоро репродуктивните проблеми бяха тема табу, хората се притесняваха да говорят по този въпрос и именно заради това твърде късно се обръщаха към специалист?

За съжаление темата репродуктивно здраве все още е табу. Хората се притесняват да говорят за техните репродуктивни проблеми, както и да прекрачат клиниката, към която са се насочили. Понякога е много важно това да се направи рано, за да не се изгуби ценно време в лечението и справянето с проблема. Все още имам пациенти, които идват плахо, притесняват се какво ще им кажем, страхуват се, че никога няма да имат свое дете, докато в повечето случаи проблемът е разрешим, стига помощта да е потърсена навреме.

Защо според вас като специалист процентът на двойките с репродуктивни проблеми все повече се увеличава както в България, така и в световен мащаб?

Така е за съжаление. За мен първопричината е, че хората много късно търсят помощ. При много от проблемите, които установяваме, ако двойката е потърсила помощ 2-3 години по-рано, нещата биха изглеждали по по-различен начин.

Много от състоянията са преодoтвратими и лечими. Разбира се, няма да пренебрегвам напрегнатото ежедневие, динамиката и стреса, в които живеем. С времето се промени храната, която приемаме, въздухът, който дишаме, така че всички аспекти имат отношение към забременяването или съответно към липсата на бременност. Факторите са комплексни. Не можем да посочим само един.

Те касаят както жената в една двойка, така и мъжа. Когато ги погледнем поотделно, от значение при жената е нейното ендокринно състояние, състоянието на маточните ѝ тръби, овулацията, дали има придружаващи заболявания, поликистоза, ендометриоза, запушване на тръбите. Понякога успяваме да кажем - ето това е причината, затова не се е случило забременяването и знаем срещу какво да се борим. За съжаление има група пациенти, при които причината остава неизяснена. Това е така нарченият стерилитет с неизяснен фактор, при който няма реална причина.

Какво се случва в този случай при неизяснен стерилитет, какъв е пътят напред?

Неизясненият фактор също има своето разрешение. Преценява се индивидуално. Когато имаме двойка, при която сме направили основните изследвания и те не са ни дали никаква светлина върху казуса, се взима под внимание възрастта на жената, спермалният анализ на партньора и се решава дали двойката да се проследи още няколко месеца, дали да се премине към инсеминация и настъпил ли е моментът за инвитро процедура. Решава се в зависимост от всички тези комплексни фактори.

Много често пациентите се притесняват, че прекрачат ли инвитро център на тях задължително ще им се предложи инвитро процедура. Това категорично не е така. Често се случва докато текат прегледите и изследванията, и аз проследявам цикъла на жената, двойката да се успокои и желаната бременност да се случи.

Вярно ли е, че все по-млади хора се сблъскват с репродуктивни проблеми?

За съжаление е така. Хората трябва да селектират информацията, която четат и да обръщат по-голямо внимание на репродуктивното си здраве. 

Колко време двойката трябва да прави опити преди да се обърне към репродуктивен специалист?

При двойка, в която жената е под 34-годишна възраст и бременността не настъпва в рамките на 1 година, е препоръчително да се посети репродуктивен специалист. Ако жената е над 34 години, този период трябва да се съкрати на 6 месеца, за да може по-рано да се хване проблем, ако има такъв, и да се вземат необходимите мерки.

Битува схващането, че по-често репродуктивните проблеми са при жените. Много рядко мъжете признават, че проблемът е при тях и търсят медицинска помощ? Все още ли е такава ситуация?

Така е. Много често след неуспешни опити при нас идва само жената, за да си направи всички изследвания. Мъжете често не искат да си направят спермограма. Бих искала да им кажа, че  това не означава, че те са по-малко мъжествени от другите мъже, а че са заедно със своята половинка и са заинтересовани.

В последно време отбелязваме ръст на азооспермиите, спермограми, при които липсват сперматозоиди. Това е притеснително, защото това са млади мъже – между 25 и 30-годишна възраст, които идват на рутинни прегледи.  

На какво се дължи това?

Част от факторите се дублират с тези, които изброихме по-рано, разбира се могат да бъдат намесени и генетични фактори, заболявания в миналото и оперaтивни интервенции. Това отново е емоционално и психологическо натоварване за двойката -  да правят опити и в един момент да се окаже, че има съществен проблем, който няма как да се разреши, ако не се потърси помощ.

Какви са необходимите изследвания за оценка на яйчниковия резерв на жената?

Яйчниковият резерв се проверява много лесно. Необходими са само три хормона – Анти-мюлеров хормон, Фоликулостимулиращ хормон (FSH) и Инхибин Б. Хормони, които много лесно могат да ориентират един акушер-гинеколог какъв е резервът на жената и дали тя има време да изчака или трябва в кратък период да се пристъпи към бременност или съответно да се замразят яйцеклетки, ако не се планира такава. Хормоналните нива винаги трябва да се изследват след ултразвуков преглед от акушер-гинеколог. Не съветвам пациентките, видейки резултатите, да си правят сами заключения, защото много често могат да се подведат.

Какви съвременни методи се използва в практиката за лечение на репродуктивните проблеми?

В това отношение сме облагодетелствани, защото има много нови методи – за стимулация, подбор на сперматозоиди,  оплождане, с които да се борим с проблемното забременяване. Апелът ми е да се потърси помощ навреме, за да можем да се възползваме от предимствата на технологиите и да успеем с процедурата.

Защо хората се страхуват от инвитро процедурите и има ли някаква граница относно броя на процедурите, след който трябва да спрем?

Много често в интернет може да прочетете какви ли не митове за инвитро процедурите. Понякога пациентките идват много наплашени и когато вече решим, че това е единственият начин и трябва да преминем към инвитро процедура и дамата започва да се притеснява – ще има ли странични ефекти, дали ще напълнее, дали нещо ще ѝ се случи, дали ще отключи онкологично заболяване.

На първо място за лекаря е здравето на жената и мъжа. Никой лекар не би направил нещо, което да навреди на пациентите. Това не трябва да се забравя. Относно броя на процедурите трябва да знаем къде да спрем, защото в един момент двойката може да се увлече. По този начин напрежението в нея се натрупва. Когато има промяна в генетичния материал и няма как да се получи добър ембрион и една нормална бременност, трябва да се премине към следваща крачка – дали това ще бъде донорски материал или друга процедура, трябва да се реши и да се пристъпи към нея, а не да се тъпче на едно място и да опитваме отново и отново.

На финала ми се иска да поговорим за емоциите и психиката на хората, които идват при вас.

Всички емоции на двойките в този момент се въртят около бебето. За съжаление, както споменах, напрежението от неуспешните инвитро опити е много голямо. В много случаи то засяга интимния живот на двойката, тяхното партньорство и работа в екип, защото не е лесно да се издържи на процедурите особено ако са една след друга. Много често пациентките се обвиняват, че те не са направили нещо както трябва. Когато се избере екип, с който се работи, моят съвет към двойките е напрежението да отпадне, защото в повечето случаи то пречи на процедурата. Да се опитат да се разтоварят емоционално, да забравят за проблемите и да се доверят на екипа, който са потърсили.