Д-р Шефкетова: Нужна е национална програма за профилактика на репродуктивното здраве

„Един от основните проблеми в сферата на репродуктивното здраве е увеличаването на двойките, които имат нужда от специализирана помощ, за да имат дете”, посочи д-р Мефтуне Шефкетова, ръководител на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда.

Преди броени дни тя взе участие в поредица от срещи с управляващото мнозинство, като част от групата на експертите, които предложиха конкретни мерки за справяне с демографската криза. Срещите бяха продължение на дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата“, организирана през октомври от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, където д-р Шефкетова бе лектор и представи своите предложения в аспект „Репродуктивна медицина”.

Повече за основните проблеми в сферата на репродуктивното здраве и предложените мерки за подобряването му, както и за повишаването на раждаемостта, можете да прочетете в интервюто на д-р Шефкетова за clinica.bg.

Д-р Шефкетова, неотдавна участвахте във форум за репродуктивното здраве, какви са основните проблеми в тази сфера в България?

Има много проблеми в сферата на репродуктивното здраве. Един от тях е увеличаването на двойките, които имат нужда от репродуктивна помощ, за да имат дете. Пада възрастовата граница на двойките, които имат нужда от нашата помощ, като същевременно към нас все по-често се обръщат и двойки под 35-годишна възраст.

Какво е обяснението, защо се подмладява групата на хората с репродуктивни проблеми?

Обяснението е много логично. Тя се подмладява, защото в България липсва профилактика и информираност за репродуктивното здраве. В училищните програми няма застъпена дейност, която да се отнася до теми, свързани с половата система, репродуктивното и сексуалното здраве. Ако имаше, в тях специалисти щяха да разясняват на каква възраст момичето трябва да посети за пръв път гинеколог, как да се предпазва от полово предавани заболявания, на колко години едно момче да направи своята първа спермограма и да посети уролог. За съжаление, когато вече се появят някакви оплаквания, те са признак на заболяване. Ако регулярно се правят профилактични прегледи на по-ранен етап, бихме превантирали по-сериозни проблеми, като например репродуктивни проблеми, на по-късен етап.

На каква възраст момичето трябва да посети за пръв път гинеколог, а момчето да направи своята спермограма?

При настъпване на първата менструация или при съмнения за хормонални нарушения е редно да се посети акушер-гинеколог. Това съвсем не означава гинекологичен преглед, а консултация, по време на която лекарят ще запознае момичето с половата система, сексуалното развитие, ще ѝ обясни какво може да очаква около своята първа менструация, алармиращите признаци, подсказващи да го посети отново. Става дума за елементарни неща, за които младото поколение, като цяло, не среща подкрепа вкъщи. Родителите не винаги обясняват тези неща, а в училище няма такива часове. Младежът на 18-19 – годишна възраст е добре да си направи спермограма, за да се прецени дали ще има нужда да я повтаря всяка или на всеки пет години, дали има проблем, който ще наложи намесата на лекар в по-ранен етап или няма да има нужда от него. В България съществуват профилактични гинекологични прегледи всяка година, които включват цитонамазка за евентуално откриване на рак на маточната шийка. Те обаче не са достатъчни за оценка на репродуктивното здраве. Според мен е много важно да се добави и профилактика именно на репродуктивното здраве, която да включва оценка на яйчниковия резерв на жената. Всекидневно в практиката ми се случва да идват млади жени на 25-26-годишна възраст, които са чули за мен и просто идват за профилактичен преглед. Когато им кажа, че нещо ме притеснява в яйчниковия резерв и хормоналните изследвания покажат, че той е преждевременно изчерпан, няма как да им помогнем, те остават шокирани. Единственият шанс в бъдеще те да имат собствено дете е с донорска яйцеклетка. Ето защо, профилактиката на репродуктивното здраве е много важна. Статистиките сочат, че младият човек в световен мащаб води все по-нездравословен начин на живот. Той все по-често посяга към наркотичните вещества, злоупотребява с тютюнопушенето, алкохола. Това са фактори, които понякога имат пагубен, необратим ефект върху репродуктивното здраве. Необходимо е да се направят информационни кампании на национално ниво в този аспект.

Предложихте национални кампании за информираност относно съхранение на фертилността.

В България такива няма. Първоначално това се правеше по здравословни причини, става въпрос за млади хора, на които предстоят химио или лъчетерапия заради онокологични заболявания. Все по-голяма популярност намира замразяването на яйцеклетки и сперматозоиди с цел отлагане на майчинството/бащинството-млади жени, които смятат, че им е рано да имат деца, защото ще се развиват в кариерата или не са срещнали подходящия мъж. При наличието на такива програми ще бъдат съхранявани техните гамети, за да може впоследствие да имат деца. Това ще им даде възможност да вземат информирано решение. Така няма да се лишат от свои деца на по-късен етап в своя живот, когато са изградили кариера и вече имат подходящия партньор. Няма да им се наложи да търсят и донорски яйцеклетки. Същото важи и за мъжете. Ако контролните им спермограми покажат тенденции за влошаване заради заболяване или заради работна среда, която оказва влияние, те също биха могли да замразят сперматозоиди и да ги използват в един бъдещ момент. Необходимо е и по-активно популяризиране на донорството в страната – нещо, което сега липсва. В големите градове хората имат някаква информация, но не и в малките градчета и в селата. За много двойки единственият шанс да имат дете е използването на донорски материал-яйцеклетка или сперматозоид. Трябва да се даде по-голяма гласност на банките за тяхното съхраняване. Когато нямаме налични, няма как да им помогнем. Така те не могат да реализират своята репродуктивна функция. Сега нуждаещите се разчитат предимно на донори. Съществуват европейски банки, които работят с официални донори. Според мен е дошло време в нашата страна също да се създаде такава национална банка.

По този начин много повече млади жени, които искат да дарят яйцеклетки, могат да го направят. Кръгът на дарителките ще се разшири. Освен това, хората в България сякаш са по-консервативни към този тип донорство, но това е преодолимо. Ако има повече информация, предразсъдъците биха отпаднали. Много наши пациенти, които минават през инвитро процедурите и донорството, след това стават донори, защото вече са съпричастни към тази тема. Не на последно място трябва да отчетем финансовия аспект. В България почти всички форми на допълнително финансово осигуряване не финансират процедури по асистирана репродукция.

Достатъчен ли е сега пакетът по проследяване на бременните жени или е необходимо допълването му, например с разширяване на лабораторните изследвания, неинвазивна диагностика и др.? Какво не му достига?

Пакетът не е достатъчен. Голяма част от прегледите, които една бременна трябва да направи са платени. В него не се реимбурсира напълно ранният скрининг на бременността. Следва Националната здравноосигурителна каса да поеме цялото проследяване. Сега има само няколко безплатни прегледа, а останалите, в рамките на девет месеца, жената трябва да си плати сама. Не е финансирана и феталната ехокардиография. Към момента не се реимбурсират някои кръвни изследвания, които трябва да ѝ бъдат направени, като тези за витамини D, B12, B6, хормонът на щитовидната жлеза и редица други. Напълно логично е всички тези неща да бъдат включени в пакета по проследяването на бременните жени.

Факт е, че сега програма за профилактика на репродуктивното здраве не съществува. Колко би струвала на държавата?

Ние, специалистите, предлагаме да се създадат три вида национални програми - за жените и мъжете във фертилна възраст - 18-40 – годишна възраст, както и всеобхватно проследяване на бременните жени с повече изследвания и прегледи, които да не са за тяхна сметка. В първата програма следва да бъде включен скрининг за рак на маточната шийка, ехографско изследване за оценка на вътрешните полови органи, диагностика на яйчниковия резерв, скрининг за рак на млечната жлеза, скрининг за полово предавани инфекции, както и спермограми. Това е нещо, за което според мен и колеги специалисти, държавата трябва да се замисли. Ако не се направи, впоследстивие ще бъдат похарчени многократно повече пари за лечение. Само ще припомня, че една инвитро процедура за една двойка струва между 5000 и 6000 лева, но не винаги нещата се ограничават само с една процедура. Към това се прибавят загуби от отсъствия от работа и пътувания на двамата партьори.